Дякон Андрей Кураев – човекът на годината

Източник: Православие.Ру

Руският интернет-портал Rambler избра за "човек на 2005 година" Андрей Кураев, дякон в московския храм "Св. Йоан Предтеча", професор в Московската духовна академия, старши научен сътрудник в катедрата по философия на религията и религиоведение на философския факултет на Московския университет, автор на множество книги и статии.

Андрей Вячеславович Кураев е роден през 1963 г. в Москва. Като дете няколко години е живял в Прага, където са работили неговите родители. Семейство Кураеви било напълно атеистическо. В горните класове на училището Андрей издавал вестник "Атеист". След това той постъпил във философския факултет на МГУ на катедрата по научен атеизъм.

По времето на следването си Кураев получил достъп към добра библиотека, конфискувана по време на гоненията от църквите и манастирите. Бил повлиян и от дисидентския дух на епохата (прочел твърде рано книгите на Солженицин). Сравнявайки атеистическата пропаганда, курсовите си лекции с Евангелието и философската литература, Андрей се убедил, че официалната пропаганда "безбожно" лъже, критиката не удря в целта.

В интервю за книгата "Другото" дякон Кураев си спомня: "Първите религиозни автори, които прочетох, бяха Франк и Шестов. Те ми показаха, че можеш да бъдеш християнин и при това да си човек на ХХ век. След това отец Сергий Булгаков напълно ме убеди: светът на духовния живот е нещо, за което не можеш да съдиш отвън. По времето на третия курс в университета аз сериозно "заболях" с Достоевски. В началото аз разбрах, че има дявол, и само след това, че има Христос. Ако Христос е победил един свръхчовешки умен и зъл ум, значи Христос е повече от човек. Усещането за вътрешна празнина отмина, блесна светлинка в прозореца…"

През есента на 1982 г. Кураев се кръстил. След завършването на университета той записал докторантура, но не я завършил, а станал секретар на ректора на Московската духовна академия. След това, осъществявайки отдавнашното си желание, постъпил в семинарията. Но не учил дълго ("нормалният" живот продължил само месец – до големия пожар през 1986 г., след което бил принуден да работи като зидар). След това ректорът на академията отново прибрал Кураев в своя щат.

Следващият обрат в съдбата му станал през 1988 г. Позната на Андрей Вячеславович го поканила на диспут в Коломенския педагогически институт. В огромната зала се събрали много професори, студенти. Станало така, че професионалните атеисти били лесно надвити от "някакво си семинаристче". По този повод областният комитет на КПСС издал дори специално постановление за лошото преподаване в института. Намерили се сили, които решили да изпратят Кураев по-далеч от Москва. Изпратили го в Румъния.

"Двегодишният опит на пребиваването ми в Румъния беше много важен за мене. Видях едно неруско Православие (а за мен Православието е вселенска религия). Освен това Румъния е много религиозна страна, там са се запазили много църковни народни традиции. Най-важното, което се извърши там, е, че ме ръкоположиха", казва Андрей Кураев.

През 1990 г. Патриарх станал Алексий II. Трябвал му референт "с добро перо". Ректорът препоръчал дякон Андрей. "Патриархът ме посрещна с усмивка: "Казват, че пишете добре?" – "Не, Ваше Светейшество, аз пиша само от мързел и поради икономия – за да не повтарям по десет пъти едно и също". Засмяхме се. Характерно е, че първата фраза, която казах по време на нашата среща, беше: "Не, Ваше Светейшество…" Патриархът позволява да не се съгласяваш с него. Двете следващи години в тази длъжност бяха много важни за мене. Запознавах се с политически и обществени дейци, виждах от какви страсти и подбуди изхождат хората, които правят политиката. Няма автоматизъм в историята, фантастично много зависи от постъпките на конкретни хора. При това самият аз никога не съм се стремял да се занимавам с политика – възприемах тази дейност по-скоро като послушание", разказва отец Андрей.

Все пак дякон Андрей Кураев смята, че неговото призвание е педагогиката. През януари 1993 г. той постъпва на работа в новосъздадения Православен университет като декан на богословския факултет. Заедно с това се връща и в Московския университет, в родната си катедра, която сега вече се нарича "катедра по история на религията". Неговият курс по Православие там е един от най-посещаваните (на един "щатен" студент понякога се падат по петнайсет волни слушатели). Дякон Кураев много активно пише в периодичния печат – "от безизходност", както се изразява той. Твърди: "Нямам високо мнение за своя публицистичен талант, да не говорим за богословския. Пиша на някаква тема само когато виждам, че никой друг не се заема с това…"

През 1994 г. в Института по философия на Руската академия на науките дякон Андрей Кураев защитава дисертация. През 1995 г. защитава дисертация и по богословие в Московската духовна академия. През 1996 г. става професор по богословие в Руския православен университет. С решение на Синода е включен в редколегията на сборника "Богословски трудове". През 2004 г. влиза в състава на Синодалната богословска комисия. На 15 февруари 2003 г. Патриарх Алексий го награждава с ордена "Преп. Сергий Радонежки" 3-та степен.

"Смятам, че главният ми успех през 2005 г. беше, че успях да обясня на един младеж, че проблемите, които го гнетят, са по-скоро от психиатричен, а не от духовен характер, и затова не си струва да подозира присъствието на демон в себе си и да тича на сеанс по екзорцизъм", казва отец Андрей.

Дякон Андрей Кураев е член на експертно-консултационния съвет по проблемите на свободата на съвестта при Комитета на Държавната дума по делата на обществените организации и религиозните общности. През януари тази година в издателството на Сретенския манастир излиза новата книга на отец Андрей "Църквата в света на хората".