Животът като тайнство. Няколко думи за първия президент на Европейския съюз

Избирането на Херман ван Ромпой за първи президент на Европа е много положителен факт. В съгласие с Лисабонския договор Европейският съюз вече ще има лице, което ще го представя.  

Не бих казал, както смятат някои, че е избран “служебен президент” и че самият избор-назначение е компромис на преходния период, след което щели да дойдат по-ярки лидери, а сега Европа давала сигнал, че излиза от глобалната политика и се съсредоточава върху себе си, наслаждавайки се на Кантовия “вечен мир” с повяхнал привкус на постмодерност.

Първо, кандидатурата на Ромпой е съвместна позиция на Франция и Германия. Добре е, че тандемът на двете страни-локомотиви на интеграцията изигра решаваща роля. Това означава, че векторът на вземането на решенията не се е преместил в посока новите членки на ЕС, ориентирани по-скоро към трансантлантически дневен ред, отколкото към задълбочаване на евроинтеграцията.

Гласът на Евросъюза няма да бъде гласът на някой харизматичен проамерикански лидер като Тони Блеър, а тихият глас на европейски интелектуалец-федералист. Това, че Ромпой е слабоизвестен сред широката публика извън пределите на Белгия, не е плюс, но не е и минус. Известността е въпрос на време. Президентът е избран с консенсус и е политик, ориентиран по негови собствени думи към водене на преговорен процес, в който няма нито печеливши, нито загубили – всички печелят. Тоест той е противник на играта с нулев резултат и го доказа, когато преди година успя да преодолее блестящо правителствената криза в Белгия. Освен това, опитът в управлението на страна с много сложна система на разпределение на властта на федерално и регионално ниво ще му помогне при ръководенето на ЕС.

Избирането на представител на една от малките страни-основателки на единна Европа и при това консервативен политик е още един сигнал. Можем да не се съмняваме в това, че първият президент на ЕС е последователен федералист, достоен приемник на такива лидери на белгийската християндемокрация като Пол-Анри Спаак, Лео Тиндеманс и Вилфред Мартенс. Понятието “федерална цел” е изключено от всички европейски документи поради британската алергия, но няма съмнение, че европейският наднационален дневен ред ще бъде последователно придвижван напред.

Тук може да се цитира известното хайку на Басьо, когото Ромпой като ценител на японската поезия сигурно добре познава:

Тихо, тихо пълзи
охлюв по склона на Фуджи
нагоре, чак до върха.

И така, имаме усещането, че охлювът бавно, но сигурно пълзи нагоре, към ледените върхове на Съединените Европейски Щати.

Засега президентът на ЕС не каза нищо значимо след встъпването си в длъжност. Но има неща, казани от него преди няколко години. Например, че всеки човек трябва да реши за себе си какво е животът – тайнство или абсурд? Аз избирам тайнството, каза Ромпой.

Но в какво е тайната на самия Херман ван Ромпой? Ще се опитаме да отговорим с неговите думи, казани преди пет години по повод евентуалното влизане на Турция в Европа: “Универсалните европейски ценности не са нищо друго освен фундаментални ценности на християнството”. Ще има ли кураж първият президент на единна Европа, вярващ католик и добър глава на семейството, да повтори тези думи след встъпването си в новата длъжност? Ако да, то това ще е пропуснатото звено от преамбюла към несъстоялата Евроконституция, чиято софт-версия стана Лисабонският договор. В преамбюла се споменаваха римското право, гръцката култура и идеалите на Просвещението, но нямаше нито дума за християнските корени на Европа.

Но Лисабонският договор признава важността на диалога с църквите и религиозните общности. Ако Ромпой като президент на единна Европа, носещ в себе си усещането, че европейската идентичност не може да се отдели от християнските й корени, се амбицира да въплъти това положение в живота, то избирането му ще бъде шанс за Европа. Шанс да се изяви не само като регионална икономическа структура, но и като реално въплъщение на западноевропейската християнска цивилизация. На Европа й трябва душа, каза навремето Жак Делор – един от творците на сегашната европейска архитектура.

Няма съмнение, че с такъв Евросъюз Русия ще може да разговаря не само за квоти, тарифи и визи, но и за ценности. При това не за абстрактни либерални ценности, когато ни представят като вечни ученици, а за ценностите на християнската цивилизацията, източният полюс на която е Русия и страните от православния свят, както наскоро подчерта в едно свое изказване патриархът на Москва и цяла Русия Кирил.

Именно по инициатива на патриарха и на президента на Европейската народна партия (ЕНП) Вилфред Мартенс (да не забравяме, че става дума за фактически управляващата партия в Евросъюза – към нея принадлежат всички първи лица на ЕС: и Барозу, и Бузек и самият Ромпой) бе положено началото на уникален проект за неправителствен диалог между ЕС и Русия в тристранен формат с участието на ЕНП, Руската православна църква и партията “Единна Русия”.

В други страни от православния свят, които също са източни партньори на ЕС – Украина, Беларус и Молдова – такива участници в диалога биха могли в бъдеще да станат също политически сили, които залагат на правата, достойнството и отговорността на човешката личност. От страна на самите европейски политици има разбиране, че Църквата трябва да бъде легитимен представител на гражданското общество в този многостранен диалог. Искаме да се надяваме, че тази инициатива няма да се изплъзне от вниманието на първия президент на ЕС.

И накрая, може ли мечтата за единна Европа от Атлантика до Тихия океан да стане пробивен модернизационен проект? Ако в основата му бъде положена “цъфтящата сложност” (Константин Леонтиев) на християнската европейска цивилизация, западна и източна, то такъв шанс съществува.

Пак ще цитираме новоизбрания президент: “Ако нашето единство остане нашата сила, то нашите различия ще станат нашето богатство”. Ромпой имаше предвид, разбира се, Евросъюза, но тези думи би трябвало да са валидни и за цяла Европа. И въпреки че в Белгия няма планини, но от склоновете на Фуджи (по които пълзи охлювът!) трябва да се вижда, че от източната страна на Великата Шенгенска стена се намира не Азия, а просто друга Европа.

| interfax-religion.ru

Превод (със съкращения): Андрей Романов