За вярващите, които останаха по домовете си

Съвсем случайно дочух разговор между вярващи хора, които твърдяха, че сега (по време на пандемията от коронавирус) се е видяло кой е истински вярващ и кой не, кой бил проявил християнско поведение и кой не. Като тук, подчертавам, се визираше фактът, че някои са останали у дома, а други са отишли в храма (именно тези се облажаваха като истинно-православните християни).

Разбира се, всеки здравомислещ човек по никакъв начин не би могъл да се съгласи с такова твърдение. Защото останалите у дома не са вероотстъпници. И това трябва да се повтаря, ако трябва и от покривите. И трябва да има кой да го прави, защото и „камъните ще завикат”. Достатъчно беше казано и написано по темата – бяха дадени нареждания от Св. Синод на БПЦ. Не знам защо продължава това неведение по въпроса?

Има хора, за които ходенето на църква в този момент е героизъм, който сякаш си личи и от израженията им при сякаш демонстративното целуване на иконите. Но истинският героизъм в момента знаете ли кой го проявява? Тези, дето обличат и събличат по десетки минути дрехите си преди влизането на работното им място, тези, дето на са виждали роднините си от месеци – лекарите.

Те са на първа линия. И колкото и да не им се иска на някои – първата линия е заета от лекарите. Дори мисля, че тази първа линия е такава и пред очите на Твореца, защото Самият Той е казал: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.”(Йн 15:13). А нашата загриженост към тях се изразява в това да не им усложняваме допълнително живота в тази напрегната ситуация. И вярвам, че тези, които останаха по домовете си го съзнават ясно, както и това, че пазят близките си хора. Не бива да забравяме, че един човек може да зарази стотици. Както и това, че никой не е длъжен да плаща чужда сметка – тази на нечие фалшиво геройство.

Така че, братя и сестри, спокойно – това, че не сте дошли в храма, не ви прави отстъпници. Както и нас, които сме отишли, това не ни прави автоматично благочестиви и предани християни. Не смятам и че църквите, които затвориха храмовете си, са по-недостойни от нас.

Сигурен съм, че вие, хората, които сте в домовете си, сте застанали в скришната стая на сърцето си, в която сте отправили молитва към Небето – и Отец, Който вижда в скришно, ще ви въздаде наяве (срв. Мт. 6:6).

Навремето четох история, в която се разказваше, че на едно богослужение свещеникът прекадил част от празните места в храма, а пък някои от присъстващите отминал. И знаете ли защо? Защото в храма имало хора, които са там само телом, а отсъствали по уважителни причини такива, които духом били там.

Нека си спомним и евангелския епизод, в който Иисус влиза в едно село, в което Го срещат десет души прокажени, които Го молят да ги изцели. За прокажените е казано, че са се спрели отдалеч (срв. Лк. 17:11-19). А защо са се спрели отдалеч? Защото проказата е страшна болест (и в момента над милион са болните от тази болест, повечето от които в Африка и Азия). И болните са спазвали закона, забраняващ им да се доближават до здравите, за да не ги заразят. Евангелистът пише: „с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилвай ни!” (Лк. 17:13). Викали са с висок глас, защото са били на разстояние. От тази история виждаме две неща. Първо, на Бог не Му е нужна непосредствена близост, за да те чуе и откликне на молбата ти. И второ, прокажените не са си казали: „Той е Бог, дайте да се доближим до Него, няма страшно“, а са спазили изискванията и препоръките на закона. Така че нашият извод спокойно би могъл да бъде – щом ти си отдалечен от храма, спазвайки препоръките на здравното министерство и епархийското си началство, това не значи, че Бог не те чува.

Сега празнуваме Празника на празниците – Христовото славно възкресение от гроба. Знаем, че Той слезе и в преизподния ад, за да проповядва на духовете, които бяха в тъмница (1Петр. 3:19). Повтарям – Той проповядва и посети ада, а как няма да посети скришната стая на верните Си?

А ние нека да внимаваме в изказванията и преценките си – да не осъждаме християните, останали във временните си жилища, защото това може да попречи на входа ни във вечните, където „няма ни болест, ни печал, ни въздишка” (св. Йоан Златоуст). За разлика от тук.