Знание, без което европейската музикална история и култура са немислими

Източник: БНР

“Християнска музика. Ангелогласие” се нарича изложбата, организирана от института по изкуствознание при БАН и Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. Тя е част от проект, финансиран от Министерството на образованието и науката и може да се види в Народната библиотека в София до 25 юни.

Чрез изображенията – постери и оригинални ръкописи – са показани различни музикални нотации, употребявани през хилядолетната история на православната музика, образи на известни светци-химнографи като Роман Сладкопевец и Йоан Дамаскин, български музикални творци като Йоан Кукузел и Неофит Рилски, както и различни сцени с православни певци и музиканти.

Документите са от периода 9-14 век и са подбрани от хранилища на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия, Научния архив на БАН, Държавния архив в София, Института за изкуствознание при БАН и др. Оригиналните книги в изложбата са от фонда на Ръкописния и старопечатен отдел на Народната библиотека. “Целта е да популяризираме една все още млада и недостатъчно известна научна област у нас, каквато е музикалната медиевистика” – каза за Радио България проф. д-р на изкуствознанието Елена Тончева от БАН. “Знание, без което европейската музикална история и култура са немислими” – така определи проф. Тончева изучаването на богослужебните текстове, нотирани с невми – знаци, които не обозначават просто тонове, а са символи с дълбоко богословско съдържание. За съжаление, това знание все още не е систематизирано, нито текстовете са напълно проучени. Трудно е и разчитането на невмите, така че да се направи реставрация на тези старинни песнопения, наречени “ангелогласни”. Названието идва от доминиращата представа в православието за музиката като ехо на ангелското пеене.