„Зограф“- църковната кокошка със златното яйце

Източник: в. Дума

Ефорията, създадена да управлява имотите му, е завличана с милиони от близки на политици

Ефория "Зограф" е създадена с указ на цар Борис III от 5 юни 1926 г. С него той нарежда с доходите от дарените на Зографския манастир имоти в България и извън Атон тя да подсигурява издръжката на калугерите ни в Света гора – в обителта "Св. вмчк Георги Победоносец – Зограф" и тези в скита "Достйно есть". Самата ефория не е подвластна на Светия синод, решенията в нея взима управителен съвет, състоящ се предимно от миряни. Единственият духовник в него сега е Неврокопският митрополит Натанаил.

Откакто в началото на 90-е години ефория "Зограф" си реституира имотите, тя се превърнаха в нещо подобно на кокошката със златните яйца, която обаче по стечение на обстоятелствата все снася в чужди полози. От тогава досега в банковата й сметка от наемите на сградите и земите, които съвсем не са малко, приходите са обидно ниски. От тях обаче са се облажили не едно и две светски лица, та чак и един царски виночерпец. По-активни действия да събере дължимото (а то се равнява на милиони) предприе едва сегашният й управителен съвет. Въпреки поредицата от спечелени дела срещу нелоялни ползватели на нейните сгради и земи, ефорията все още не може да си вземе вересиите.

Най-апетитната хапка от имотите й е сградата й на ул. "Петко Каравелов" 34 в Пловдив, разположена върху най-скъпата земя в града. Триетажното здание с подземие, мансарден етаж и надстройка от 830 кв. м. е построено през 1931 г. Имотът е национализиран през 1952 г. До 1990 г. в него последователно са се помещавали окръжната болница и битов комбинат. За да не пустее зданието, някогашният управителен съвет на ефорията гласува то да бъде дадено под наем, а с парите да се реставрира изгорялото южно крило на Зографския манастир и да се осигури издръжката на монасите. В намерението няма нищо лошо, но неприятностите, които следват, са заложени още на 21 ноември 1995 г., когато тогавашният председател на УС на ефория "Зограф" проф. Тотю Коев (преподавател в Софийския университет, вече покойник, б.а.) сключва договор за стопанисване с "МЕР-Компани – Рангел Измиров" за срок от 10 години. Според споразумението, през първите 36 месеца фирмата се задължава да брои месечен наем от 30 000 стари лв., а след това по $ 4000 на месец или равностойността им в левове според фиксинга на БНБ към деня на плащането. Междувременно обаче собственикът й Рангел Измиров прехвърля предприятието си на едноличния търговец Христо Атанасов – с прякор Тепето, бивш боксьор и активист на Народната партия. И двамата вкупом "забравят" задълженията си към хазяина. Но не забравят да прибират наемите от фирми, на които на свой ред са преотдали помещения от зданието за офиси.

Сметките показват, че вместо очакваната печалба през периода 1992 г.- 2002 г. в банковата сметка на ефорията са постъпили само 187 лв. Ето защо напълно логично през 1999 г. поредният председател на УС Стоян Янев (тогава главен архитект на София) решава да сложи край на този очебиен грабеж и завежда село срещу Измиров и Атанасов за пропуснати ползи. След протяжни дела на 16 януари 2003 г. Пловдивският окръжен съд прекратява договора. Пловдивският апелативен съд потвърждава решението на окръжните магистрати и на свой ред отсъжда двамата длъжници да платят наема по договора за периода 21 ноември – 21 февруари 1999 г., възлизащ на 21 269.60 лв., и лихвите към него. По силата на същото решение Измиров и Атанасов трябва да броят на ефорията и неустойки от 89 450 лв., а също така да покрият и разходите по делото, които са 2386 лв. Но макар и въоръжен с изпълнителен лист, УС не успява да получи нито лев от тези пари.

Впрочем, по груби сметки с тези средства 20-те български монаси на Атон биха могли да се прехранват и да посрещат битовите си нужди почти 8 години. Историята с дължимите пари се забатачва дотам, че калугерите са готови да ги впишат в графата "за Бог да прости". Защото оказва се, че към 2003 г. единият осъден по делото – Рангел Измиров, е изчезнал безследно, след като две години преди това е започнало срещу него разследване за измама. Той бил собственик на замък край Виена, но вече ипотекиран. По документи това е цялото му имущество. А както е известно, на "босия" могат да се вземат само цървулите.

Другият – Христо Атанасов – Тепето, към 2003 г. е обвинен в убийство и източване на ДДС, през лятото на 2002 г. е прибран на топло в предварителния арест в Белене. Справка за имотното му състояние показва, че е по-беден и от църковна мишка.

Междувременно ефория "Зограф" обжалва размера на обезщетението. Със свое решение от 10 август 2004 г. по дело 709/2002 г. Пловдивският окръжен съд задължава фирмата да й плати общо 605 253.65 лв., от тях 496 459.98 лв. са самото обезщетение, а 108 793.67 лв. лихва. "МЕР-Компани" трябва да плати и разноските по делото, които възлизат на 6 795.10 лв., а също и държавната такса от 24 210 лева.

"До момента обаче няма постъпления от тези средства, ще се наложи да прибегнем до услугите на съдия – изпълнител, обясни за ДУМА сегашният директор на ефорията Стоян Динков. Вече са сключени по-изгодни договори с нови наематели, някои от старите също са останали и си плащат наемите. Използва се предимно приземният етаж за магазини, а на втория и третия са офиси на фирми. Управителният съвет е взел решение да я превърне в доходоносно здание, от което да идват добри постъпления за нашите светогорци на Атон. Сградата е заснета в момента се договарят проекти за надграждането и превръщането й в бизнесцентър.

Не по-малко сложен в продължение на години е казусът със земите на Германския манастир "Св. Иван Рилски", който е подворие на Зографския манастир и като такива имотите му според царския указ от 1926 г. са вменени за управление от ефорията. Докато обаче имотът в Пловдив е градска собственост, този на Германския манастир включва селскостопански земи (все още не върнати на обителта!), в течение на десетилетия преотдавани от един собственик на друг по силата на различни постановления и договори за аренда, а като капак на всичко, някои от тях и "определени" от поземлената комисия като частна собственост по смисъла на свидетелски показания от две лица (възрастни местни хора!), независимо, че манастирът притежава нотариални актове за тези декари.

Става сума за около 52 дка. Те все още не могат да бъдат определени точно и досега заради проблеми с регулацията в село Герман, където някои от земите вече са попаднали. Държавата започва да ги отнема от манастира през 60-е години, а след това по смисъла на редица постановления, като тези за самозадоволяването и за пустеещите земи, да ги раздава на хора за обработване.

"Когато започва връщането на земеделската земя, тези декари попадат под параграф 4-К от Правилника за земеразделянето към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Нормативният документ позволява на ползвателите им, ако са ги закупили до 1998 г. да ги ползват, като на правоимащите, т.е. на бившите собственици, какъвто се явява Германският манастир, община "Панчарево" трябва да възстановени стойността на земята, която навремето е получила от купувачите" казва Стоян Динков. Той обясни, че сега ефорията получава нови оценки от лицензирани оценители, които оценяват един квадратен метър на 3,625 лв. Не всички ползватели на земите, възстановявани по този ред обаче имат право да ги придобият поради пропуснати срокове за подаване на молби до общината за закупуването им. Заради ниската оценка, която е далеч под пазарната цена, ефорията е подала три жалби до Софийска градска прокуратура за различни имоти и чака образуването на първото дело.

Проблемът не свършва до тук. "Преди близо три месеца с писмо до кмета на община "Панчарево" Станислав Благоев помолих да ни изпрати списък на всички лица, на които навремето са раздадени земи. Някои от хората са строили върху парцелите и имат право да ползват къщите си и имоти, тъй като се смята, че са облагородявали земята. Тези декари общината следва да ни плати, но по реална пазарна цена. Тези, които нямат права, защото не са застроявали върху терена, идват при нас и искат да си го купят. Все още обаче не сме получили исканото от нас писмо от общината", твърди Динков. Впрочем ефорията губи около 10 дка в с.Герман, влезли вече в структурата на пътища и улици.

Въпреки трудностите сегашният УС е категорично решен да върне тази собственост  на Германския манастир, независимо дали под формата на земя или равностойността им в пари, но по пазарни стойности.

Чрез постигнато споразумение през миналата зима ефорията успя да прекрати договора си със Софийския затвор. Неговото поделение в с. Казичене ползваше 20 дка край Околовръстното шосе срещу минимален наем, а също и стопанските сгради на Германския манастир, в който отглеждаше прасета. Дотогава срещу отдаването на тези имоти ефорията получаваше годишно по няколкостотин лева годишно. Този неизгоден договор бе сключен от един от бившите председатели на УС и бивш главен архитект на София – Стоян Янев, по времето, когато неин изпълнителен директор бе Георги Пенчев.

"По силата на нов договор с нов наемател за стопанските сгради тя вече взима годишно по 6000 лв. наем, а от други 20 дка край Околовръстнотото шосе, предоставени изгодно на фирма, която внася редовно наема си. Проблемът е, че над това място минава далекопровод, определено е за зелени площи и на него не може да се строи нищо друго, освен едноетажни бараки", разясни картината със земите на Германския манастир проф. Иван Желев – сегашен председател на УС и директор на Дирекцията по вероизповеданията при МС.

Далеч по-впечатляващ пример за неизгодно сключена от собственика сделка дава друг договор. Този между УС на ефорията и бившия съветник на ексминистър Марио Тагарински – Бранимир Ботев. Ботев е собственик на изба в карловското село Баня, от която бе доставено вино за сватбата на Калина Сакскобургготска и Китин Муньос. На 6 април 1992 г. заедно с доведената си сестра, германката Урсула Комар, Бранимир Ботев основава "ИБИКО" ООД. Скоро след това дружеството подписва договор с тогавашния председател на ефорията Петър Митанов за стопанисване и управление на 20 дка земя в местността Манастирската воденица край София – също имот на Зографската обител, дарен й през 1940 г. от община Панчарево. Договорът с Ботев обаче няма срок на действие.

В края на 1995 г. председател на УС става Димитър Костов (впоследствие член на Съвета по законодателство към парламента), а зам.-председател – Михаил Касабов (експерт в Министерството на земеделието и горите по времето на кабинета Костов). За представляващ интересите на зографските монаси у нас е определен Неврокопският митрополит Натанаил. На 24 юни 1996 г. тримата подписват споразумение с Ботев за прекратяване на договора от 1992 г., а ден по- късно сключват нов, отново с Бранимир Ботев. Този път обаче е фиксиран срок – за 30 години. Предвижда се документът да бъде продължен за същия период, ако ден след изтичането му едната от страните не е предупредила другата, че ще го прекрати окончателно. Според договора печалбата в края на всяка година ще се дели поравно (50 на 50) между двете страни. Но… една малка подробност намалява осезателно парите, които очакват атонските монаси. Оказва се, че тогавашното ръководство на ефорията се е подписало и под текст в документа, който я задължва да плати на дружеството "ИБИКО" 485 000 германски марки за направени строежи и подобрения върху имота, т.е. за построения през 1994 г.  ресторант "Баварска къща".

Само, че ефорията няма толкова пари и в сила влиза друга клауза – в продължение на 10 години "ИБИКО" да си прихваща дължимото от печалбите, които се полагат на калугерите.

Финансовите несгоди на ефорията не свършват и дотук. Появяват се претенденти за земята в местността Манастирската воденица. На 7 февруари 1994 г. поземлената комисия в община "Панчарево" с председател Виолета Коритарова и секретар Албена Христова издава решение, с което възстановява на ефория "Зограф" 16 дка земя в тази местност. Но осем месеца по-късно, на 5 септември 1994 г. , комисията в същия състав възстановява правата на собственост на наследниците на фамилията Дюлгерски върху 12 дка от същия терен. Наследниците се сдобиват и с нотариален акт. С искова молба до Софийския районен съд от 1999 г. управителният й съвет настоява магистратите да го обявят за нищожен, тъй като също притежава нотариален акт, но от 1940 г. Делото, вместо да разплете възела на собствеността, го затяга още повече. В хода му става ясно, че наследниците на панчаревци са продали 12 дка на "Михайлов комерс" ООД, а това дружество от своя страна ги е препродало на "Винитрейд" ООД. В тях попада и построена от "ИБИКО" складова база. По заплетения случай за тези земи предстои да бъде насрочено поредното дело. Кога ще стане това и колко ще изгубят още монасите от Зографския манастир, докато стане това, не може да каже никой.

Междувременно апетитите към доходоносните здания и земите на ефорията нарастват. "Услужливи" приближени на един или друг калугер вече обработват братството да се откаже от държавното управление на имотите и се заеме само с тяхното стопанисване и отдаване под наем под вещото ръководство на "приятели".

Тази идея вече се възприема от не един и двама в монашеското братство, като най-пристрастен неин поддръжник е епитропът на Зографския манастир йеромонах Гавриил. Неотдавна той дори регистрира фондация с название, сходно с това на ефорията. Истината е, че братята нямат нито икономически, нито юридически умения. Управителният съвет на ефорията, състоящ се от проф. Иван Желев – директор на Дирекцията по вероизповеданията, Иво Петрунов – директор на свещоливницата в Илиенци и Неврокопският митрополит Натанаил, работят без пари. На заплата в ефорията е само един служител. Самата ефория е създадена като държавна структура, управлявана от познати на обществото личности, които са непрекъснато пред неговото внимание.
Ако обаче светогорците настоят ефорията да бъде закрита, царският указ от 1926 г. може да бъде ревизиран. Това може да направи президентът на републиката, тъй като ефорията е създадена чрез указ на държавен глава. По думите на проф. Иван Желев обаче президентът вероятно ще предложи случая за решаване от Народното събрание.