Игра по чужди правила

Поредният опит за организиране на гей-парад редом с поредните изблици на смут и стълкновения показаха, че кризите си остават кризи, а парадите са нещо планирано….

Всичко показва, че политическите елитни кръгове на Запада ще стават все „по-либерализирани“ – в смисъл, все по-активно поддържащи гей-идеологията, абортите, евтаназията и всичко, което е противно на християнското учение, това означава, че откритото изповядване на християнските възгледи по тези въпроси ще бъде все по-силно заклеймявано като проявление на фанатизъм и нетолерантност, западните християни ще бъдат подлагани на все по-нарастващ натиск, под тежестта на който мнозина от тях ще падат и ние вече ставаме свидетели на този факт. Логично е да се очаква, че мисионерското усърдие, с което западните елитни кръгове се стремят да подчинят целия свят на своите представи за красивото в тези сфери ще става все по-активно, а политическите и финансови възможности на тези кръгове няма да пострадат от това.

Ето защо в известен смисъл се съдържа правота в думите на хората, които казват, че ние трябва да се противопоставяме на „настъплението на Содом“ – това настъпление няма да ни подмине и ние трябва да сме подготвени, да знаем как да реагираме срещу него.

Но на практика най-видими са опитите за тяхното „възпиране“ – това е провокирането на стълкновения и безобразия, оскърбителните крясъци, които са насочени съвсем не към църковните, а към затворническите реалии, мятането на камъни и взаимното нараняване с ритници.

Позволете ми до посоча, че подобна реакция във всяко едно отношение е погрешна. Тя е погрешна в нравствен смисъл и действа като обратен ефект от чудовищно силен тип. Вярно е, че Бог е казал „не прелюбодействай“, но пак Той ни е казал и „не убивай“, което показва, че Свещеното Писание недвусмислено осъжда содомията и още по-недвусмислено то осъжда насилието. Невъзможно е да следваме Божията воля, ако открито пренебрегваме Неговите заповеди. На духовното зло противостоят духовните хора, а побойниците, тъкмо обратно, се явяват оръдие на същото това зло. На практика „борците срещу содомията“, съзнавайки или не, служат на същата тази деморализация.

Работата е там, че насърчаването на гей-идеологията е един много сериозен и добре обмислен план, зад който стоят добре просветени, подготвени и мотивирани хора с много пари.

Да вземем примерно неотдавнашния референдум в Ирландия, където мнозинството от населението (62%) гласува за узаконяване на „браковете“ между еднополови двойки . Както пише ирландската консервативна реса, Бреда Обрайън от GLEN – организация, работеща за победата на гей-движението – е получила от американската организация Atlantic Philanthropies 4 727 860 долара за насърчаване на „равенството“. Четири милиона седемстотин двадесет и седем хиляди и осемстотин и шестдесет долара. Тези пари, както отбелязва журналистката, били доста ефикасно употребени за създаването на „високопродуктивни, действени, абсолютно професионални лобистки механизми, включващи както постоянни сътрудници, така и многочислени консултанти“. Организацията работила както с представители на властта, така и с представители на пресата, скланяйки ги да застават на прогейска позиция.

Трябва да отбележим, че имаме работа с хора, готови да инвестират милиони и да привличат високообразовани професионалисти.

Каква е целта на тяхната дейност? Постигане на радикално изменение на обществената представа за етика. Онова, което до неотдавна се считаше за неподлежащо на обсъждане, сега трябва да бъде внесено в центъра на обществените дискусии; нещо, което преди се считаше за неприемливо, първоначално взе да става позволено, после – правилно, след това – задължително. Как точно се постига тази цел? По пътя на спечелването на обществените симпатии, и преди всичко на тези, притежаващи влияние: на политиците, медийните представители, либералните елементи в религиозните общности. По какъв начин се върши това?

Чрез стимулиране на най-добри чувства. Много съществено е да се посочи тъкмо този момент – не на най-лоши, а на най-добри. Ирландците, които гласуваха „за“, направиха това съвсем не под влияние на порочни страсти – напротив, те искрено са вярвали, че така проявяват любов към ближния, въвеждат справедливост и състрадание. Обикновеният човек, поддържащ гей-„браковете“ и други подобни неща, искрено желае това да бъде само за добро.

Естествено той се заблуждава – няма нищо добро в стремежа да поощряваш начин на живот, свързан с десетократно увеличаване броя на заразените от СПИН и на други тежки здравословни проблеми. Най-кръвожадният хомофобен убиец е човешкият имунодефицитен вирус. Тъй като при мъжкия хомосексуализъм е характерно наличието на висока степен на травми както поради самата форма на контактуване, така и поради хаотичното сменяне на партньори, именно тази група остава една от най-високо рисковите по отношение на заразяването от СПИН и ще си остане завинаги такава, както и алкохолиците са вписани в рисковата група по отношение на предразположеност към цироза на черния дроб.

По своите последствия за човешкото здраве хомосексуалните отношения не се явяват нормални – това сочат данните на медицинската статистика. Да ги поощряваш означава да подложиш хората на тежки удари.

Теорията, че хомосексуализмът няма как да бъде просто съблазняване по неверния път, тъй като представлявал нещо на сто процента вродено, както е обичайно да се пропагандира, на практика е именно догма на самата идеология, а не нещо научно обосновано.

Но пропагандата, естествено, не коментира това – тя въобще не се впуска в дискусии, както си е типично за всяка пропаганда. Тя ни представя собствената си картина: хомосексуалистите са мили, безобидни хора, страдащи от отхвърляне и неразбиране от околните. Добрите хора са длъжни да проявят човещина, разбиране, съчувствие, желание за справедливост и следователно да подкрепят мерките, които уж щели да подпомогнат тези несправедливо потиснати хора.

Да, можем разбира се да се позамислим: ето, алкохолиците също са мили, безобидни хора, страдащи от отхвърляне и липса на разбиране от страна на околните. Ще им окажем ли обаче помощ, ако вземем да уверяваме всички в безобидността и безвредността на техния начин на живот? Ами относно нимфоманките, да речем? Те със сигурност страдат от липса на разбиране от страна на околните, но значи ли това, че трябва да преподаваме в училищата, че в нимфоманията няма нищо нередно?

Само че хората обикновено са по-отворени към чувствата, отколкото към разсъдливостта. На тях им се иска да се чувстват добри, да получават известна доза социално одобрение и топлота – милиони различни манипулации постигат своето действие именно на базата на това съвсем понятно желание. Първоначалният добър стремеж може лесно да се стопи – така става примерно, когато мошеници, под маската на благотворителни активисти, събират пари от добронамерени граждани или пък алкохолици просят, за да си докарват пари за своя алкохол. Хора като тези от Atlantic Philanthropies използват за своите цели изначалния добър порив и, както се казва в една известна английска поговорка, проправят пътя към „ада на добрите намерения“. Възловият мотив в пропагандата: „тези, които ни оказват подкрепа, са хора добродушни, милостиви, справедливи“. Така апелът е към най-добрите чувства, към онова, което е сърдечно и позитивно.

Агитационните плакати в ирландския референдум изрично подчертаваха важността на отговора „ДА“. Та значи хората те молят да кажеш своето „да“, без което те страдат и скърбят, ето защо им покажи, че ти си добър човек. В крайна сметка с „НЕ“ ще отговорят недобронамерените, враждебни хора. Толкова трудно ли ще ти бъде?

Другата част от пропагандата: демонизация на опонентите. Ясно е, че коравосърдечните и безчувствени хора, изпълнени с нелепа неприязън към ближния, казват „не“ на „еднополовите бракове“, „борбата с хомофобията в училищата“ и цялата останала програма. Тяхното поведение се определя от твърде оскърбителни чувства спрямо ближния, те имат дори сурови и безмилостни изражения.

Механизмът на демонизацията е доста прост – избират се достатъчно показателни примери за „хомофобия“, които би трябвало да предизвикат у всеки нормален човек отвращение, и впоследствие те стават обект на максимално разширена реклама. В Щатите живял мъж на име Фред Фелпс – пастор на малка баптистка община, състояща се най-вече от негови родственици. На погребенията – примерно на войници, убити в Ирак – той имал навика да се появява с плакати от рода на: „Бог ненавижда развратените“, „Бог ненавижда САЩ“, „Бог ненавижда Швеция“, „Бог ненавижда Лейди Гага“, намеквайки по такъв начин, че смъртта на едни или други хора е Божие наказание за търпимостта към хомосексуализма. Били направени опити да се възпре по съдебен ред чудовищната грубост на пастора спрямо хората, оплакващи своите близки, но съдът многократно постановявал, че той има правото да върши това.

Фелпс се превърнал, както би трябвало да се очаква, в любимец на либералните СМИ (и герой на документални филми), които не пропускали случай да го показват във всичките му възможни проявления, като деликатно намеквали или дори в прав текст заявявали, че всички, които не са съгласни с гей-идеологията, са хора от един тип. Не искаш да пригласяш на такива като Фред Фелпс? Тогава побързай да се присъединиш към нас, добросърдечните, състрадателни борци за равноправие!

От гледна точка на здравия разум това естествено е пълна глупост – сред привържениците на всяка позиция могат да съществуват представители с тежки неадекватни прояви. Но хората обикновено не се ръководят от трезвия си разсъдък – те се ръководят от чувствата си. Ако дадена позиция бива поддържана от някакви видимо отблъскващи типове, хората ще проявят склонност да застанат на противоположната страна.

Много вероятно е горкият Фред Фелпс да е имал искрена вяра в това, че следва волята Божия. Но на практика е принесъл такава огромна полза за гей-движението, че наистина заслужава щедра отплата.

Досущ като нашите „православни активисти“. На пропагандата й е нужен образ на враг: озлобените, неуравновесени, агресивни „хомофоби“ – те са негово идеално олицетворение. Имате ли желание да ви причислят към тези, които изблъскват с крака други хора – странни, вярно, но безобидни? Допада ли ви такава неистова злоба? И на чия страна искате за застанете? На страната на злобните реакционери или на страната на добросърдечните и добронамерени борци за равноправие? Безспорно е, че от гледна точка на разума тук е налице очевидна грешка: крайната необузданост на „борците срещу содомитите“ съвсем не е доказателство, че Содом е някакво прекрасно място, а по-скоро, отново ще посоча, че това са хора неразсъдливи и прекомерно емоционални.

Идеята, че наличието на такъв род активисти е полезно, защото дава на властите повод да не разрешават провеждането на гей-парад – ето, видите ли, при толкова шум и стълкновения няма как да дадем разрешение – е неправилна по множество причини. На първо място, търсенето на оправдания само по себе си означава принципна подкрепа на парада – ето, видите ли, „ние по принцип сме „за“, но нали знаете, пак ще започнат нападки от страна на активистите и те ще причинят безпорядък“. Освен това подобно оправдание предизвиква (и ще продължава да предизвиква) естественото възражение: „А полицията тогава за какво ви е?“.

Трябва да заявим, без да търсим оправдания: според нас тези шествия са недопустими и несъвместими с етичните принципи на нашето общество, така че не виждаме нужда да търсим извинения за това.

А за да противостоим на настъплението на Содом, трябва да предоставяме на хората нещо позитивно, на което да могат да казват „да“: любовта Божия към падналото творение, спасяващата и изцеляваща любов, любовта, намираща своето отражение в автентичното християнско семейство. А натрупването на озлобление и предизвикването на сблъсъци означава да играеш не само по чужди правила, но и на чужда страна. I www.radonezh.ru

Превод: Анжела Петрова