Иерусалим: Войната на имотите в свещения град продължава

Източник: в. ВИМА

Иерусалим, месец юни: Войната на имотите в свещения град продължава. В своеобразната мръсна игра бива въвличана и Иерусалимска Патриаршия като най-голям собственик на недвижими имоти в стария град. Засега Патриархът не се поддава на заплахите.

“Някои са способни на всичко за пари”, казва собственик на малко магазинче в Иерусалим, имайки пред вид своите едноверци мюсюлмани, собственици на недвижими имоти в стария град; те не се колебаят да продават на евреи своите къщи и други имоти в Града, стига цената да е “добра”. В Иерусалим, в стария град, който е разделен на четири части (християнска, еврейска, мюсюлманска, арменска) се вихри своеобразна война за собствеността над земята. Следствията от тази войни са явни за всеки, посетил тесните улички на града: навсякъде, разпръснати по кварталите никнат израелски знамена, по малки и големи сгради, показващи националността на новия собственик. “Виждате ли тази сграда със знамето? Собственост е на Ариел Шарон”, продължава магазинерът. Бившият министър-председател я закупи преди няколко години, преди да излезе фетва, че на иерусалимските мюсюлмани се забранява да продават имоти на евреи. Но и след издаването на фетва-та не са малко онези, които се изкушават по парите. Понякога това води до взривоопасна обстановка. Иначе няма проблеми във всекидневното общуване между хората от различните общности, намиращи се в стария град. Проблемът е преди всичко политически и играта се играе другаде, далеч от тесните сокаци и дюкянчета с религиозни сувенири. В тази игра се намесва вече и Иерусалимска Патриаршия като най-голям собственик на недвижимо имущество в града. Намесата на Патриаршията се дължи на това, че израелските власти отказват да признаят Иерусалимския патриарх г-н Теофил, който бива предизвикван да се намеси в игра не само религиозна, но най-вече политическа, притиснат и изнудван от израелското правителство.

На 25 май, денят на Иерусалим, евреите празнуват възобновяването на града през 1967 г. На стената на плача – названието е обидно за тях, така че просто я наричат западната стена на храма – има голяма навалица. Много от посетителите са ортодоксални евреи – онези хора със специфични прически, с плитки от двете страни на лицето си. Те удрят чела в стената и мърморят молитви. От другата страна, останали разделени от мъжете, жените пред една трета от площта на стената се молят и много от тях ронят сълзи.

“Нито един израелец нямаше в Източен Иерусалим преди 1967 г., когато Израел начена своята колонизация”, казва палестинският професор Назми Аним ал Джубех, заместник-председател на Института Файсал ал Хюсейни. “Днес 50% от жителите на Източен Иерусалим са вече евреи”. Когато Израел анексира Източен Иерусалим през 1967 г., там останаха 250 000 араби, които по-рано живееха там; те останаха “между два стола”. Ако арабите, които са останали на израелска територия през 1948 г., при създаването на държавата Израел от Великите сили, имат пълни граждански права, тези хора от 1967 г. живеят със зелена карта за временно пребиваване; могат да пребивават, да работят, но нямат никакви други права, нито документи, като например паспорти. Дадоха им право да гласуват на местни избори, но не и на държавно ниво.

Г-н Ал Джубех гледа с тъга стената, издигана от израелците, за да отделят напълно своята държава от възможните самовзривяващи се атентатори. Тази стена представлява грозна циментова ограда насред обитавани мирни квартали. Дори много израелци се оплакват заради нея, тъй като ги разделя от техни съседи и добри приятели. Но г-н Ал. Джубел добавя: “Всъщност по-голямата част от стената разделя палестинци от палестинци, а не араби от евреи” и подчертава, че тя ще предизвика още по-големи проблеми. “Най-голямата грешка би била да разделим отново града”, прибавя той. “Помня времето, когато беше разделен между 1948 и 1967 г., когато се превърна в най-слабо развития град в страната. Би трябвало да се работи върху варианта Иерусалим да стане един отворен град, който да е столица на две държави – Палестинската република и Израел”. …

Къде е Патриаршията в тази тиха война?

По време на Великденските празници патриарх Теофил излезе пред група гръцки журналисти, които обичайно посещават Града на празника, и изрази гневния си протест срещу израелското правителство за непрестанните унижения, на които е подложен от властите. Самият той обаче изрази и своята увереност в обективността на израелската съдебна система, към която се е обърнал за признаване на патриаршеското му достойнство. “Всеки ден получаваме заплахи за нашия живот”, казва патриархът. “Вече година време се налага в манастира да ни пазят военни. Опитват се със сила да ни накарат да продължим да отстъпваме и да приключим с онова, което начена нашият предшественик г-н Ириней”.

Според добре осведомени източници причината за непризнаването на новия патриарх е едно писмо, което е изпратил до палестинци и йорданци преди да бъде избран за патриарх. В него той обещава, че няма да продава или да дава под наем имоти на Патриаршията в стария град на Иерусалим, за да не попадат в ръцете на евреи. Всъщност същинският проблем начена, когато настоящият патриарх отказа да продаде на израелци два хотела, намиращи се при портите на Яфа (тази порта води към храма Възкресение), иначе обещани им под силен натиск от предшественика му Ириней. Теофил, както сам твърдо се изрази, “няма да допринася за изкуствената насилствена промяна на демографитя на Иерусалим”. …