“Изгонени: Разумът забранен”: преглед на философските въпроси



theonerepublic.com

Най-провокиращият аспект на документалния филм на Бен Стайн “Изгонени: Разумът забранен” е връзката, която той прави между дарвинизма и Третия райх.

Три седмици след премиерата си през април 2008 г. “Изгонени: Разумът забранен” беше вече сред първите 15 документални филма по продажби за всички времена. 90-минутният филм изследва съществуващата академична, правна и културна битка между привържениците на Дарвиновата еволюция и на т. нар. “интелигентен дизайн” (ID), теорията, според която определени характеристики на вселената могат най-добре да се обяснят с разумна първопричина, а не с произволен процес като естествения отбор.

“Изгонени” е документален филм, който показва как учени и други представители на културния елит спират честното обсъждане на една теория, която подкопава чисто материалистическите обяснения за произхода на живота.

Филмът също разкрива агресивната тактика за налагане на дарвинистката ортодоксалност – отказване на назначения, отстраняване, отказ да се субсидира и публикува работата на несъгласните с теорията за еволюцията.

На професор Гилермо Гонзалес например, астроном с огромен брой публикации, неотдавна е било отказано назначение в Щатския университет на Айова очевидно поради неговата ангажираност с теорията за ID. Също така в университета “Бейлър” факултетският уебсайт на професора по инженерство Робърт Маркс ІІ е бил изключен, а субсидията му анулирана, когато неговата работа по теория на информацията започнала ефективно да се вписва в теорията за ID. Това са само два от няколко примера, представени във филма. Взети заедно, тези случаи разкриват една масова кампания за маргинализиране на учените, които повдигат въпроси относно Дарвиновата теория и за игнориране на изследванията, които предполагат това, което Исак Нютон е предполагал – че космосът се поддържа от разумен творец.

Нетолерантността, която тези методи предполагат, също е изложена в интервютата, които Стайн взема от членове на научната върхушка. Сред думите, които идват на ум, когато са видени тези разговори, са “надут, нетърпящ критика” и “тесногръд”. Един дребнав тиранин (който изглежда точно такъв типаж) е изключително доволен от една спекулативна теория, че животът е възникнал “на гърба на кристалите”. Друг критик с нездраво изражение отхвърля теорията за ID като невероятно “скучна”. Трети поборник на ортодоксалността се произнася уверено – и погрешно – че защитниците на ID не са публикували никакви трудове, анализирани паралелно преди това от други специалисти в същата област.

Философски погледнато, най-лесният начин да се наложи неодарвинистката ортодоксалност е да се вкарат науката и научното изследване в рамките на една материалистическа парадигма. Според тази дефиниция всяка теория, което се отклонява от материалистическите параметри, автоматически се обявява за псевдонаука. Тези принципни правила означават, че емпирично получени данни за разумна причинно-следствена връзка, без значение колко са убедителни, трябва да се игнорират. Илюстрация на това е интервюто на Стайн с Ричард Докинс, според когото не е проблем да се разсъждава (както прави покойният изследовател на ДНК Франсис Крик), че животът е възникнал на земята в резултат на семена, посяти от космически извънземни, но на учените не се позволява да твърдят, че сложните информационни кодове на клетката най-общо сочат към една разумна причина. С други думи за дарвинистката върхушка всички разумни причини трябва да бъдат предшествани от неразумни причини, за да се приеме едно обяснение за “наука”.

Като философ на науката, Алфред Норт Уайтхед отбелязва преди почти един век, че тази “фиксирана научна космология” означава, че всички крайни обяснения трябва да бъдат изразени с оглед на “безсмисления, безстойностен, безцелен” материал, който се “разстила из космоса в постоянно менящи се конфигурации”. Филмът на Стайн представя един прекрасен пример за тази нихилистична гледна точка в лицето на професор Уилям Провайн. Догматичните изказвания от екрана на Провайн свързват неговата преданост към дарвинизма с едно детерминистко верую, което свежда нравствените императиви до безсмислено бърборене, а човешките същества до нищожни бърборковци. Любопитно е, че професорът настойчиво проявява нравствени и естетически предпочитания, при които той показва определена гордост – сякаш има свободата да приема по-нисши алтернативи.

Най-провокиращият аспект на документалния филм на Стайн е връзката, която той прави между дарвинизма и Третия райх. Освен че дискутира колко много терминологията и мисловните структури на “Моята борба” дължат на Дарвин, Стайн посещава Хадамар (където нацистите изтребват хиляди умствено “дефектни” хора) и Дахау (където други не-арийци са сполетени от същата участ от ръцете на хора, възприели предшестващата нацизма наука евгеника). Въпреки че много зрители ще възразят на това фокусиране върху оста Дарвин-Хитлер, ясните връзки, които съществуват, повдигат един огромен въпрос, който старателно се избягва от интелектуалците, които виждат Дарвин като спасител от религията. Този въпрос е следният: Ако атеистичните, материалистични, дарвинистки обяснения проникнат в обществото, дали действия като тези в Хадамар и Дахау няма да станат философски по-приемливи? Наистина, не следва ли човек да очаква такива действия в един свят, в който “волята за власт” [Ницше] и “борбата за съществуване” се считат за “истински” научни обяснения, а “разумът” се отхвърля като чудато съпътстващо явление (епифеномен)?

Основният драматургичен образ, който Стайн използва, за да се пресъздаде изхвърлянето на свободното научно изследване от науката, е Берлинската стена – метафора, която съчетава авторитаризма, страха, догматизма и потискането на човешката свобода. “Изгонени” представя обилни свидетелства, които подсказват, че този образ е нещо повече от хиперболично средство да се преувеличи една незначителна дисциплинарна кавга. Действително, филмът дава достатъчни основания да се погледне на Стената като на зловещ исторически кадър от един свят, лишен от нравствен смисъл – свят, в който на “разумните” обяснения не се гласува никакво научно доверие.

През 1925 г. Алфред Норт Уайтхед казва, че господстващият материалистичен възглед в науката е “съвсем неподходящ за научната ситуация, до която сме достигнали”. Защитниците на “интелигентния дизайн” от филма на Стайн биха добавили към това твърдение аргументи, взети от клетъчната биология, астрономията и теорията на информацията. Още по-важно е обаче, че филмът на Стайн заявява (и Уайтхед вероятно би се съгласил), че научният материализъм е напълно съвместим с един поглед към реалността, който приема авторитаризма и евгеничното изтребление. Последното е несъмнено една решителна причина да се събори грозната стена, която понастоящем разделя разума от науката.

Превод: Божидар Питев

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    Точно това ми хрумна, когато разглеждах потресащаващата експозиция на Музея на Холокоста във Вашингтон. Нацизмът неслучайно спечелва такава популярност не само в Германия, но през 30-те години и в цяла Европа, защото претендира, че е изграден на научна основа. Тази основа е вулгарният дарвинизъм. Според него хората в дълбоката си същност са зверове и оцелява този, който изяде другите.

  2. mirko каза:

    Не ми харесва много терминологията особено как е използвана думата ортодоксален… дали не тендециозно и целенасочено…?

  3. ieromonah Ioan каза:

    Ето примерче от национал-социалистическата медицинска практика: В много клиники и частни медицински кабинети след 1938 г. започва измерване на пациентите, дължина на ръцете!, краката ушите носа и др., като лекарите съзнателно са фалшифицирали показателите, например у евреите ръцете са били винаги по-дълги от тези на арийците, което ги е приближавало до приматите и с това се е подчертавала тяхната генетическа примитивност. И всичко това на основата на Дарвиновите глупости.