Излезте от душата ми, господин Юда!

3. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5. защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
(Иоан 12:3-5)

Според Юда, сигурно са забелязани нередности в разпределението на славата -получава я само Учителят; нарушения по отношение на народа – мирото не се продава, за да се раздадат парите на бедните (но това, както се досещате, е обикновен популизъм), и т.н.

До предателството има само няколко милиметра и, разбира се, 30 сребърника…

Защо се налага да ви припомням всичко това? Причина за тази печална ретроспекция е статията на господин Андрей Романов в портала Православие България и в седмичния му преглед. В никакъв случай не искам да отричам всички постулати, изтъкнати от автора. Възраженията ми са основно свързани с пасаж от текста, в който се коментира дейността на Международния обществен фонд “Единство на православните народи”.

Първо, чисто формално, забележката е ни в клин ни в ръкав и няма нищо общо с Юда и предателството. Мисля си, че авторът просто е търсил място, за да изкаже неуважителното си мнение за работата на организация, която на всичко отгоре не познава.

Обаче, второ, вмъкването на такъв пасаж в статия с такова заглавие е, най-меко казано, злонамерено. Аз съм дълбоко убедена, че това, което е написал, е единственото, което знае за десетгодишната работа на Фонда. Иначе нямаше да се изкаже така неподготвен, защото всяка година заедно с патриарсите и президентите, се награждава колектив – православни учебни заведения, православни нецърковни организации и др. От текста излиза, че православното единство може да се постигне и без патриарси и президенти.

Аз съм ръководител на представителството на Фонда в България от 1998 година. Това беше годината на управлението на Иван Костов и на най-силното за разколниците време. Всички смятаха, че това е загубена кауза. Почти осем години след това България има вече двама свои лауреати на международната премия на Фонда. И аз съм сигурна, че ще има и още, ако въпреки НАТО и ЕС нашата страна се ръководи от хора, които са наясно със своята идентичност, вяра и история и не се срамуват от връзките си с другите православни страни.

Православието не може без Патриарси и чинопочитание. А народите, в зависимост от това накъде ги водят политиците, са приятелски настроени един към друг или са врагове.

Но да се върнем към текста на господин Романов. В него авторът страдае, че премиите на Международния обществен фонд “Единство на православните народи” “За принос в единството на православните народи” са раздавани, цитирам: „…И все така: партиарх, президент… патриарх, президент…”

Според снизходителното мнение на господин Романов: “Повечето от тях са наистина достойни” – кои не са, срамежливо не ни уведомява. Хубавото в подкрепа на нашата теза е, че господин Романов не споделя с нас от висотата на какъв “авторитет” определя кой е повече или по-малко достоен. Вероятно става дума за обикновена самооценка или, още по-лошо, позволява си да говори от името на Православните народи…

„Но нима Православните народи – ако някой все пак попита тяхното мнение – не биха пожелали да благодарят и на своите учени, общественици, учители, (и да си дойдем на думата – б.а.), журналисти?” (А. Р.)

Да оставим дребнавостта. Право на господин Романов е да се изживява като “Православен народ”, но защо смята, че като такъв, той самият, а и съответният народ са безпогрешни в преценката си? Кой всъщност разпъна нашия Бог? Спомнете си сакралната сцена с измиването на ръцете и виковете “Разпни Го”. Не беше ли същият този народ, за чието безсмъртие проповядваше Иисус Христос, и който го посрещна в Йерусалим с “Осанна”.

Каква е гаранцията, че господин Романов, в качеството си на “народ”, не носи в душата си тихичкото гласче на суетата, гордостта и от там – на предателството… Как да си обясним иначе следното?

“Струва ми се, че, ако уважаемият Фонд за единство на православните народи беше действал по евангелско време, едва ли босите апостоли щяха да се удостоят с неговото внимание. По-скоро премиите му щяха да бъдат връчени на римския император...” (А .Р.)

За императора – после… Да поговорим за апостолите… Първо, те, слава на Бога, не са избирани от господин Романов (защото, вероятно, той би сложил на първо място себе си), а от самия Него, Господ Иисус Христос. Второ, не са избирани на принципа беден – богат (защото има и от едните и от другите), а дали ще могат да разпространяват Божието слово и вяра. И трето, един от първоапостолите и създателите на църквата е свети апостол Павел, който в никакъв случай не може да бъде определен по друг начин, освен като патриарх (един от двамата бащи на Църквата Христова). Искрено се надяваме, че дори господин Романов би определил свети апостол Павел за достоен…

Защо се занимавам толкова дълго с този необмислен пасаж от статията на господин Романов в портала и вестника? Ами, защото ми се струва, че, когато си решил да се занимаваш с нещо толкова важно, като защита на Православието, трябва, по мое скромно мнение, да имаш елементарни познания върху текстовете от Свещеното Писание и освен това, да си наясно с нещо, което се нарича организация и църковно строителство, тяхното съхранение и ролята им в Православието. Всъщност, това май е едно и също, защото само човек, който не е запознат с Деянията на апостолите и техните послания може да се възпротивява на тезата за водачеството.

Липсата на логика и познание не се ограничава само с цитирания от нас текст. Освен всичко друго, човекът, който въздигна Православието в официална религия, действително е император (според автора на статията той не заслужава никаква награда) – става дума за император Константин Велики (325 г.); А какво да кажем за княз Борис-Михаил Покръстител. И двамата Православната църква чества като светци.

Да обърнем внимание и на призива на господин Романов за обединяването ни. Легендата за “пръчките” е създадена за хан Кубрат и синовете му – бъдещи ханове, които трябва да се обединят помежду си, за да могат да обединят и родствените си народи в едно. Обединяването на водачите прави народите непобедими.

5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Матея 7:5)

А що се отнася до Юда, да, той е навсякъде, дори в душата на онзи, който се опитва да ни го посочи. Затова Бог ни учи:

1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. (Матея 7:1-2)

Защото това е Негова работа.

Ако у господин Романов има интерес към същността, дейностите, целите и постиженията на Фонда, мога да му разкажа повече.

Накрая, наложително е господин Романов да напише още нещо, не така емоционално – едно извинение. Това вече го изисква почтеността, още повече, че сме едва в първата Неделя на Великия пост – Православна.