Изселването на християните от Светите места буди тревога

Източник: Detroit Free Press

Изселването на християните от Светите места тревожи вярващите по цял свят. С нарастването на напрежението и влошаването на икономическите условия през последните пет години вече започва да се говори за момент, в който местното християнско население ще изчезне.

Накла Кабер, потомък на източноправославни християни, които поколения наред са живели в християнски енклав на Западния бряг на река Йордан, е собственик на преуспяващ ресторант във време, когато повечето палестинци воюват. Но когато идва моментът неговият син и трите му дъщери да поемат свой път в живота, те отиват в колеж в Америка и Канада и повече не се завръщат. “Всеки път, когато отида на служба, забелязвам, че броят на богомолците намалява, неделя след неделя”, разказва 63-годишният Кабер, който живее в Бейт Яла, близо до главния християнски град Витлеем. “Никой не желае да напусне страната си, така че това е едно нещастие. Но ако синовете и дъщерите ми останат в чужбина, някой ден и аз ще ги последвам.”

Изселването на християните от Светите места тревожи вярващите по цял свят. С нарастването на напрежението и влошаването на икономическите условия през последните пет години вече започва да се говори за момент, в който местното християнско население ще изчезне.

Сега, в поредната война, разразила се между мюсюлмани и евреи, християните отново се оказват между кръстосан огън. Огромното мнозинство от тях са палестински араби, живеещи по Западния бряг, които споделят същата безизходица и опасности, както и техните съседи мюсюлмани.

Балансиращ фактор

Много от тях обвиняват Съединените щати за това, че не желаят да установят мир и стабилност в региона и с това допускат нарастване на религиозния фундаментализъм, което засилва напрежението за потомците на първите християни.

“Радикалният ислям не търпи дори умерените мюсюлмани, как тогава би могъл да бъде толерантен към християните?”, казва Джак Кхазмо, православен сириец, редактор на про-палестинското политическо списание “Ал баядер асияси”. “Ние християните принадлежим на тази земя и на нашата страна, но засилването на радикализма ще повлияе на нашето присъствие.”

Според специалисти християнското население в Израел и палестинските територии е намаляло рязко през последните години и едва ли наброява повече от 50 хил. души. От 1948 г. насам, когато християните са представлявали 20% от всички палестинци в региона, техният брой е спаднал до едва 2% според Християнската икуменическа фондация на Светите места, организация със седалище във Витезда, Мериленд, САЩ.

“Съществува безпокойство относно загубването на християнското присъствие по Светите места”, казва Антониос Киреопулос, заместник-генерален секретар по международните въпроси и мира на Националния съвет на църквите. “Ние не желаем да бъдем само пазачи на паметниците. Но ние осъзнаваме, че напрежението и продължаващото насилие са реални.”

Местните християнски водачи заявяват, че би било катастрофално, ако местното християнско население изчезне – не само за един народ, който така е вкоренен в земята, че често е наричан “живите камъни”, но и за регионалната стабилност. По-заможни, по-добре образовани и по-тясно свързани със Запада, отколкото повечето палестински араби, тези християни отдавна представляват един балансиращ фактор на Западния бряг.

Въпреки това членовете на 15-те християнски деноминации на палестинските християни често се оплакват, че се чувстват незабележими, дори и когато са част от по-големи църкви в Съединените щати и Европа. Консервативните християни в САЩ са склонни да подкрепят Израел, а много поклонници посещават свещените места в Йерусалим без да си дават сметка за остатъците от местно християнско население.

Малцинството търси влияние

Дори и воювайки, много християни от Западния бряг се борят за влияние в палестинската власт. Един християнин заема министерски пост в кабинета на правителството, ръководено от Хамаз, седем християни са депутати в парламента, а други управляват градове като Витлеем и съседния Бейт Яла, които съставят един исторически християнски енклав.

Георги Саадех, заместник-кмет на Витлеем, казва, че въпреки случайното напрежение между християни и мюсюлмани общностите са общо взето единни в призива си за повече свобода на придвижване за палестинците и намаляване на напрежението с израелците. “Всички хора искат мир, дори и Хамаз”, казва Саадех. “Хората са измъчени. Трябва да спрем кланетата и аз мисля, че Съединените щати имат властта да наложат мир, ако желаят мир.”

Мирът и войната не са абстрактни понятия за Саадех, който е източноправославен християнин. Един ден през май 2003 г., когато бил на пазар със съпругата си и двете си дъщери, израелски войници взели по погрешка колата му за тази на двама бягащи терористи. Те я обсипали с картечен огън, ранявайки него и 15-годишната му дъщеря и убивайки 12-годишната му дъщеря Кристина.

Седнал в своя офис с изглед към базиликата Рождество Христово, построена преди 17 века на мястото, където според преданието е роден Иисус, Саадех изважда малка снимка на усмихващата се Кристина и си спомня как една израелска група от опечалени семейства се е притекла да го утеши. “Мирът и прекратяването на войната изискват много вяра и смелост”, казва той. “Както ни учи Иисус, ние трябва да прощаваме. Но когато призовавам за мир, аз също призовавам за справедливост и за край на “израелската” окупация.”

Саадех и други християни се нуждаят от специален пропуск от израелското правителство, за да напуснат Западния бряг и да посетят своите църкви в Йерусалим. Нисрийн Кункар, която отговаря за връзките с обществеността в Бейт Яла, не е в състояние да посети дома на своите сватове в Йерусалим, въпреки че е омъжена от години.

Много християни заявяват, че такива препятствия разпалват напрежението по Западния бряг и спомагат за решението на много от техните братя по вяра да емигрират.