Как да не загубим светостта на празниците

Всяка година на нашите свещеници се налага да говорят за коледните гадания*. При това доводите на онези, които обичат да се отдават на това съвсем не безопасно занимание, смайват със своята находчивост. Тук намират място и разсъжденията за това, че няма защо да забравяме народните традиции; и доказателствата, че това е само безобидна игра, и дори твърденията, че това представление е благословено от Църквата, защото се извършва с молитва и се освещава чрез църковни предмети (напр. свещи, тамян).

Лукавият е изкусен в лъжите и упорито ни изненадва с удивителни в находчивостта си доводи, за да оправдае своето лукавство.

За врачуванията няма оправдание. Църквата неведнъж се е изказвала за това в продължение на всички векове на своето съществуване. Няма безопасни методики, както и не съществува разделяне на „бели” и „черни” магове. Светите отци на Църквата са проповядвали и писали многократно за вредата от врачуванията и предсказанията. Ето думите на светителя Василий Велики:

„Не любопитствай за бъдещето, но със смисъл се разпореждай в настоящето. Защото каква изгода имаш, ако предвидиш повелята. Ако бъдещето ще ти донесе нещо добро, то то ще дойде, макар и да не си го знаел предварително. Но ако то е тъжно, защо преди време да се измъчваш от скръб? Искаш ли да се увериш в бъдещето? Изпълнявай предписаното в Евангелския закон и очаквай наслада от благата”.

Разбираемо е, че влизайки в новата година, човек съвсем не е безразличен, какво го очаква в предстоящия ден (година). Този интерес се поддържа непрекъснато от всички средства за масова информация (СМИ), като започнем от жълтите вестници и завършим със „сериозните” предавания на централните телевизионни канали.

Днес, в епохата на интернет, когато за да получим информация, е необходимо само да можем да ползваме системата за търсене, съвсем не е трудно да разберем, какво ни е предсказано от „знаещите” магове, астролози и други местни и внесени от чужбина оракули и всевиждащи.

И тъй, нека да направим малко и изпълнимо за всеки преместване в месец декември на 2009 г., т.е. в онова време, когато „великите прорицатели и майстори” ни разказваха за това, какво ни очаква през 2010 година.

Както винаги познавателите на Нострадамус преведоха поредния откъс от пророчествата на Нострадамус, от който става абсолютно ясно, че през 2010 година американският президент Барак Обама първо ще затъне в страшна любовна интрига; след това той ще започне една или няколко войни (както се вижда, с Иран и Сирия) и ще заплашва преди всичко Русия с използването на ядрено оръжие, взимайки страха на целия свят.

Както се знае, миналата година завърши съвсем различно. Между Русия и САЩ беше подписан договор за по-нататъшно съкращаване на ядрените оръжия. А и съпругата на американския президент не е предявявала претенции към своя мъж.

Нашият незабравим Павел Глоба (известен руски екстрасенс, бел. ред.) предсказваше развитие на световната криза, катаклизми в Европа и близък крах на Евросъюза. Както казват, кризата отива в небитието, а тези дни в зоната на Еврото влезе и Естония. И тук „не улучиха”.

Прочутата в цяла Русия и Украина ясновидка Екатерина без колебание обеща силно земетресение в Русия, конфликт в Крим и война, която ще избухне на 11 ноември и в която ще загинат 50 милиона руснаци…

Има ли смисъл да продължаваме нататък да четем тези нелепи неща? Мисля че няма. Но нали много от нас вярваха в тези явни безсмислици!

Но защо подобни примери, които говорят за пълната несъстоятелност на всички видове гадатели, не възпират нашето любопитство? Защо не се взема под внимание дори Божия Закон и църковната забрана по отношение на всички видове гадания и предсказания?

Една от причините е духовната всеядност. 20 години религиозна свобода така и не успяха да създадат у нас, православните, ясно разбиране за това „какво е добро и какво е лошо”. Както преди, съчетаването на църковните тайнства и молитви с окултните практики и вярата в еднаквостта на доброто и злото се практикува, а понякога се и благославя. Ето един скорошен пример, разказан ми от местен свещеник.

В един от нашите манастирски храмове подът винаги е много чист, изстърган до блясък. Оказва се, че ако някое семейство има проблем със сдобиването с дете, то е необходимо само да се отиде и да се измие пода в този манастир. И това ще е достатъчно, за да им се роди дете…

И има страшно много такива суеверни твърдения. Сред тях е и херувимският тамян, и пръстта от свято място, която трябва да се изяде, и второто „тайно” име за кръщаваното дете…

Основата за съществуването на чародейци от всички видове и категории се състои във вярата, че можем да получим онова, което точно сега ни е необходимо, без да полагаме духовни усилия и без да се стремим да изпълняваме заповедите и да постоянстваме в църковния живот.

Още една причина за неугасващата любов към врачуванията и предсказанията е политиката на „запазване на народните традиции”, която днес ни се натрапва в държавен мащаб. Обаче в групата на тези „традиции” включват не само доброто и вечното. Под маската на грижа за историческото наследство и за културните ценности е събрана цялата езическа мърсотия, издокарана в толкова цветист външен вид. Под маскарадните дрехи и празничната веселба не забелязваме все същата злорада усмивка на врага на човешкия род. Гаданията през Рождественските празници също упорито се издигат в ранг на „традиция”. А на онези, които не искат да приемат тази „традиция”, неприкритото безчестие се представя във вид на забава, шега или игра. Този лекомислен флирт със задгробния свят по своите последствия прилича на лек наркотик. Той задължително ще изиска продължение във вече по-ясна форма – страшна и пагубна.

През годината има няколко дни и седмици, когато особено ярко се изявяват силите на злото. Рождественските празници (от Рождество Христово до Богоявление, наричани в България още и „мръсни дни” б.пр.) са един от тези периоди, защото това време е най-близко до истинското Чудо – раждането на Спасителя.

Протодякон Андрей Кураев пише следното: „Гаданията по Рождество са най-добрият начин да развалиш отношенията си с Христос в началото на новата година. На онези, които казват, че тази традиция идва от влъхвите, донесли дарове на младенеца Христос, ще отговоря, че влъхвите са вървяли от гаданията към Христа, а техните днешни подражатели се движат в обратна посока”.

Църквата категорично забранява врачуванията (били те на Рождество или каквито и да е други):

„Ония, които се обръщат към магьосници или към така наречените стоначалници, за да узнаят от тях не ще ли им открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на отците, нека подлежат на правилото, определящо шестгодишно покаяние. На същото наказание трябва да се подхвърлят и ония, (които водят мечки или други животни за забава и) съблазън на простите хора и които предсказват щастие, съдба, родословие и много други подобни неща  също така и тъй наричаните облакогонци, обайници, поставчици на предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват съвършено от Църквата, както и светите правила заповядват, (защото: "какво общо има между светлина и тъмнина", казва апостолът? Или: "какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или: "Каква прилика между Божия храм и идолите"! (2 Кор. 6:14, 15, 16)).” (61 Правило на VІ Вселенски Събор).

Струва си да отбележим, че много видове врачувания, особено тези, които се правят в дните на Рождество Христово и Богоявление, изискват да бъде свален кръстът, който носим на гърдите си. Между другото ни предлагат кръстчето да бъде махнато настрана, т.е. да се отречете от Бога, за да не пречи (Той – б.пр.) на предстоящия диалог с бесовете. За врачуването се избират места, където се смята, че „обитава нечистата сила, която силно се е активизирала в Рождественския период”. Това са необитаеми и нестандартни места, като например изоставени къщи, бани, изби, прустове, тавани, гробища и т.н.

Трябва постоянно да помним, че всяко предсказание и магическо твърдение непременно ще остави диря в живота ни, дори ако ние просто го изслушваме и го смятаме само за „игра”. И тази следа далеч не е безобидна. Тя волно и неволно ще ни лишава от това, което е висша ценност, от нашата свободна воля, дарена ни от Бога. Не бива да забравяме, че Христос се ражда във Витлеемската пещера още и заради това, че така Той е свободен и не зависи в избора си нито от Римския император, нито от цар Ирод, нито от юдейския Първосвещеник. Та защо ние, които славим Христа и вярваме в Него, да заменяме тази свобода за резултатите от врачуването?

Впрочем, сред разнообразието на езически и магически похвати, използвани в тези рождественски и богоявленски дни, има един, който даже много ми харесва. Това е представление за онези, които много копнеят да срещнат истинската любов. Както казват, за тази цел е необходимо в полунощ да отидеш до най-близката църква и да я обиколиш 12 пъти; и тогава ще бъде разрушена самотата и ще се появи дългоочакваната любов. Готов съм напълно да подкрепя това твърдение; ако в полунощ на Рождество Христово Вие дойдете в нашия храм** и ако ние заедно с вас обиколим 12 пъти храма при пеенето на тропара „Рождество Твое, Христе Боже наш” (Твоето Рождество, Христе Боже наш – б.пр.), като по този начин славим родения Младенец Христа. Сигурен съм, че като види нашия молитвен подвиг и нашата сърдечна празнична радост, Господ ще се отзове на желанието ни да обичаме и да бъдем обичани. | www.pravmir.ru

Превод: Евгения Николчева

Бележки

* На руски "святки", съответно "святочные гадания" – според етнографите терминът е свързан с дохристиянското почитане на бога Святовит, най-вероятно друго име за върховния бог на славяните Перун. Известна аналогия в българската традиция са сурвакарските наричания – бел. ред.
** В Русия днес литургията срещу Рождество Христово се служи като вечерно последование, както в България се служи литургията на Възкресение – б.пр.