Как се пише православна статия

В последните години се издават голям брой православни автори. Те се публикуват в пресата и в интернет. Православната публицистика е много разнообразна, но въпреки това не може да се каже, че е изцяло добра. До голяма степен това е литература с недостатъци.

Точно затова бихме искали да кажем няколко думи на всички онези, които искат да попълнят редиците на православните автори, за това, как трябва да се пише православна статия или книга. Ще си призная честно: нямам формула за безупречна православна статия. Не претендирам да играя ролята на „гуру” в православната публицистика; да не помисли читателят, че имам много високо мнение за своите таланти в тази насока! Обаче във връзка с това имам някои съображения, които биха могли да се окажат полезни за някого.

На първо място, трябва да се откажете от „църковно-китайския” език. За какво става дума? Много от православните публицисти имат елейно-сладникав стил, като използват на всеки ред „благочестиви” думи като: „многогрешен”, „смирен”, „многострадален”, „целование”, „…но послушайте тези повествования, братя и сестри, ако ви е грижа за спасението на вашите многогрешни души!” и т.н.

Не бива така да се пише в новото хилядолетие. Езикът се развива. Ако живеехте преди няколко века, такъв стил навярно би бил приемлив. Но той е неуместен в епохата на масовата печатна продукция. Още повече, ако сте мисионер – потенциалните вярващи, за които работите, едва ли биха прочели вашите трудове с интерес. Освен това използването на елейно-сладникавия стил създава впечатление за неестественост, нагласеност; и като четеш, просто ти се иска да кажеш „Не вярвам!”

На второ място, във вашите трудове трябва да има новост. Повече от 90 процента от православните автори не пишат за нищо ново. Преобладаващото мнозинство от проповедници и мисионери пишат за това, за което преди тях в православието е писано хиляди пъти. Статиите им могат да бъдат наречени конспекти на старото време, но не и пълноценни трудове. За някои това е от полза – та нали мнозина за първи път откриват за себе си света на православието. Но четенето на такива текстове рано или късно доскучава на въцърковения човек. Трябва да се разбере, че православната мисъл не е статична. В християнството съществуват вечни ценности, за които то няма да спре да говори, но съществува и развитие на богословието, включително и на православната публицистика. Ако пишете за нещо старо и известно, то трябва да го облечете в нови форми или да го покажете от такава страна, от която никой още не го е поглеждал. Но все пак трябва да се стремите да има и нещо ново във вашите статии, за да може в тях читателят да прочете това, което преди вас никой не е писал.

На трето място, желателно е да цитирате в своите статии не само Писанието и Преданието, но и други източници. Ако сте православен публицист, а не само богослов, това дори е необходимо. Вие пишете за хората, а техните интереси често са по-широки от православното богословие. Чудесно би било, ако цитирате в статиите си различни, съзвучни на православието автори – известни философи, психолози, писатели, поети и т.н. „Семената на Логоса”, т.е. съзвучните на православието мисли могат да бъдат намерени навсякъде. Това ще направи статията ви по-задълбочена и интересна. И освен това ще й придаде мисионерски ефект.

За пример може да се ориентирате към трудовете на отец Андрей Кураев. Колкото повече православни публицисти с такава насока съществуват, толкова по-добре…

Успех в творчеството! | www.new-theology.com.ua

Превод: Евгения Николчева