Каноничното оръдие, насочено към Москва

На 31 август 2018 г. Негово Светейшество Кирил, Патриарх Московски на цяла Русия отлетя за Истанбул, за да се срещне с Негово Светейшество Вартоломей, Патриарх Константинополски. Всички, които се вълнуват от проблемите на православието в Украйна, очакваха резултатите от срещата със затаен дъх. Дали Константинопол ще се реши да изпълни молбата на украинския президент Петро Порошенко за автокефална църква в Украйна, отделяйки по този начин страната от Русия не само “телесно”, но и духовно? Дали пък патриарх Кирил няма да провали тези надежди?

Официалните прессъобщения от този ден бяха твърде оскъдни, за да задоволят всеобщото любопитство.

От Константинопол:

Негово Блаженство Московският Патриарх Кирил във Фенер

В петък сутринта, на 31 август 2018 г., следвайки заявеното си желание, Негово Блаженство Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия, придружен от Негово Високопреосвещенство Митрополит Иларион Волоколамски, протопрезв. Николай Балашов и протопрезв. Анатолий Чуряков (преводач) пристигнаха във Фенер, за да обсъдят с Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей теми от общоправославно значение.

Патриарх Кирил беше приветстван на летището от Негово Високопреосвещенство Митрополит Генадий Сасимски и Негово Високопреподобие архим. Висарион, архивар на Патриаршията.

Негово Блаженство пристигна във Вселенската Патриаршия, където беше приветстван от Техни Високопреосвещенства Митрополитите Имануил на Франция и Вартоломей на Смирна, както и от членовете на Патриаршеския Двор, водени от Негово Високоблагоговейнство Андрей. След като се поклониха в Патриаршеския храм, той беше приет от Негово Всесветейшество в Тронната зала в присъствието на членове на Светия и Свещен Синод и на други йерарси, които бяха пристигнали във Фенер, за да участват в Събора на Йерарсите на Вселенския Престол за началото на църковната година.  

Негово Всесветейшество посрещна топло с “добре дошъл” Негово Блаженство в покоите на Църквата-майка, споменавайки техните духовни бащи – приснопаметните старец Митрополит Мелитон Халкидонски и Митрополит Никодим Ленинградски, както и всички, трудили се за двустранните връзки между двете църкви и за междуправославните отношения изобщо. Той подчерта важността на диалога като дарено ни от Бога средство за преодоляване на различните предизвикателства. Негово Блаженство отговори, като изрази дълбоки чувства и ярки спомени от предишни посещения в Царицата на градовете и от своето сътрудничество с Негово Всесветейшество.

След това двамата проведоха продължителен частен разговор в Патриаршеския кабинет заедно с Техни Високопреосвещенства Имануил на Франция и Иларион на Волоколамск, председател на Отдела за външни църковни отношения на Московската патриаршия.

След края на разговора, продължил два часа и половина, Негово Блаженство отлетя за Москва.

***

Толкова. Нито дума за Украйна. Патриарх Кирил е титулуван “Негово Блаженство”, обикновено използвано за глава на автокефална църква.

Ето и информацията от Московската Патриаршия:

Братска среща на главите на Константинополската и Руската православна църква

[…]

Според Негово Светейшество, през двете години от последната среща между двамата предстоятели, “много неща се случиха в живота на нашите църкви и цялата ситуация в света се промени изключително”.

Определяйки разговора между двамата като “братски”, Патриарх Кирил заяви, че са обсъдили “всички проблеми от дневния ред”.

“Надявам се, че ще продължим да работим заедно, за да може светът да стане по-добър”, добави той.

“Без да съм го съгласувал с Негово Светейшество, не бих искал да изпадам в подробности, макар че нямаше нищо тайно”, обясни Патриарх Кирил. “Разговорът беше много коректен – разговор между предстоятели на две църкви, които са наясно с отговорността си за състоянието на световното православие и за състоянието на човешките души в местата и в страните под наша отговорност”.

Говорейки за продължаването на всеправославния диалог, Негово Светейшество подчерта, че “изникват нови проблеми, представляващи предизвикателство пред църквите от пастирска гледна точка. Светът се променя бързо и нито една църква не може да взима решения, които да противоречат на позицията на друга Православна църква. Следователно, ние просто сме програмирани за сътрудничество и взаимодействие и тъй като светът се променя бързо, това сътрудничество също трябва да е достатъчно динамично”, завърши Негово Светейшество.

***

Отново – нито дума за Украйна, само мъгляво заявление, че Патриарх Кирил няма да оповести подробности пред репортерите, макар в срещата да е нямало нищо тайно.

По-късно в същия ден обаче започна Съборът на йерарсите на Вселенската Патриаршия. Встъпителите думи на Вселенския патриарх не бяха публикувани на сайта на Патриаршията, но се появиха в сайта на Украинската Православна Църква на САЩ.

Много от читателите не са запознати с Украинската Православна Църква на САЩ. Това едва ли е изненада, защото тя е почти изцяло украинска и в нея се служи на украински. Всеки, който има достатъчно търпение, може да се запознае с историята на тази църква тук. Това е църковна организация с корени в украинското националистическо възраждане в началото на 20-ти век и намерила своята себереализация единствено в украинската диаспора, където към нея се присъединяват голям брой украинци гръко-католици (униати), желаещи да скъсат с Католическата църква. Много години общността остава неканонична, докато не я приема Вселенската Патриаршия в лицето на Архиепископ Атинагорас (по-късно Константинополски патриарх) – глава на Гръцката православна архиепископия на Америка.

Ето какво е имал да каже Вселенския патриарх в откриващата си реч пред Събора на йерарсите на Вселенската патриаршия на Константинопол (пълният текст можете да видите тук):

Вселенската Патриаршия е за Православието онзи квас, който заквасва цялото тесто (ср. Гал. 5:9) на Църквата и на историята… С течение на времето разбираме, че се случва нещо удивително; нещо, което можем да наречем само “дар от Бога”, тъй като самото ни съществуване е втъкано в културата на Майката-Църква […]; небесата се отварят, започва нов живот и нашето съществуване приветства добрата промяна от десницата на Всемогъщия.

Ето защо Майката-Църква възприема ролята на водач в разпространението на свещеното знание и богословска мъдрост…

Колкото и да им се иска на някои да украсяват ситуацията в Украйна, историята ги опровергава и представя неопровержими доказателства, че произходът на трудностите и реакциите в Украйна не са нито скорошни явления, нито нещо, създадено от Вселенската патриаршия. Още от началото на 14-ти век, когато престолът на Киевската митрополия е преместен без каноничното разрешение на Майката-Църква от Киев в Москва, нашите киевски братя неуморно са се трудили за независимост от църковния контрол на центъра в Москва. Наистина, инатът на Московската патриаршия е бил решаващ за различните сливания и възстановявания на църковни епархии, за неканонични избори на епископи, както и за разколи, които и до днес тормозят благочестивия украински народ.

Най-важното обаче е, че изследването на този въпрос в светлината на свещените канони не оправдава никаква намеса от страна на Руската църква. Томосът за обявяването на Москва за Патриаршия не включва района на днешната Киевска Митрополия в московската юрисдикция. Нещо повече, след добре познатото ни обявяване на Москва за Патриаршия от Вселенския патриарх Йеремия II (Транос), каноничната зависимост на Киев спрямо Майката-Църква остава постоянна и непрекъсваема. През 1686 г. нашият предшественик, покойният Патриарх Дионисий IV, под силен политически натиск и при ужасни обстоятелства, в името на мира в поместната църква, бил принуден да упълномощи Москва с правото да ръкоположи Киевски митрополит под условието, че всеки Киевски митрополит ще споменава името на Вселенския Патриарх като свой църковен началник, като по този начин и демонстрира каноничната власт на Константинопол над тази митрополия.

Доколкото знаем, никакъв друг акт, който да промени каноничния статут на Киев или да отмени условието за споменаването на Константинопол не е имало никога по-късно; нито, разбира се е имало някаква промяна, с която Майката-Църква да прехвърли Киев изцяло на Русия. Неканоничните вмешателства на Москва отвреме-навреме в делата на Киев и търпението на Вселенската Патриаршия в миналото не валидира никакви църковни нарушения. По-скоро, изцяло е валидно 6-тото правило на Първия Вселенски събор в Никея, както отбелязва и коментаторът Аристинос: “Всеки патриарх трябва да е доволен от собствените си права и да не отнема права от друга епархия, която не влиза в неговата юрисдикция. Защото това е измамата на светската власт” (Ралис Потис, Установление на Светите и Свещени Канони, т. 2, стр. 131). В този дух, Майката-Църква не е предала своите канонични права над Украйна, но е включила специална отпратка в Патриаршеския и Синодален Томос “За предоставяне на автокефален статут на Църквата в Полша” (1924 г.), където се казва: “Първоначалното отделяне от нашия Престол на Киевската митрополия и свързаните с нея православни църкви на Литва и Полша и свързването им със Светата църква в Москва не се случи в съответствие с обичайните канонични правила; така също не бяха зачетени постигнатите съгласия за пълна църковна самостоятелност на Митрополита на Киев, който да носи титлата Екзарх на Вселенския престол…”

Във всеки случай е вярно, че периодичните опити на Руската църква да разреши този въпрос, се проваляха. Следователно, тъй като Русия, бидейки отговорна за сегашната болезнена ситуация в Украйна, е неспособна да реши проблема, Вселенската Патриаршия поема инициативата за неговото решаване по силата на властта, дадена й от Свещените канони и юрисдикционната отговорност за Киевската епархия, след получена молба от уважаемото украинско правителство, както и след множество молби от страна на “патриарх” Филарет Киевски, който апелираше за нашата намеса в този казус.

По наша молба, Високопреосвещеният епископ и професор Макарий Христополски проучваше въпроса с Украйна в продължение на много дни. Плодът на неговия изчерпателен труд в тази сложна материя е документ от над 90 страници, които Негово Високопреосвещенство предложи на Майката Църква. Благодарим му и го поздравяваме. И понеже той вече е навлязъл надълбоко в тази тема, призоваваме го да се обърне към това почитаемо събрание и да ни разкрие църковната перспектива на назрелия украински въпрос. Смятам, че всички ще имаме голяма полза от неговите думи…

[…]

Понякога се сблъскваме с изпитания и изкушения именно защото някои хора погрешно смятат, че могат да обичат Православната Църква, но не и Вселенската Патриаршия, забравяйки, че тя въплъщава автентичния църковен етос на Православието. “В началото беше Словото… в него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Иоан. 1:1, 4). Началото на Православната Църква е Вселенската Патриаршия – в нея е животът и животът е светлината на църквите. Покойният митрополит Кирил Гортински и Аркадски, любим йерарх на Майката Църква и личен приятел, беше прав, когато подчертаваше: “Православието не може да съществува без Вселенската Патриаршия”.

През първото хилядолетие нашите блажени предшественици се бореха с изкушението на ереста. Голямото изкушение на второто хилядолетие, което беше завещано и на новото хилядолетие, в което вече встъпихме, е положението с юрисдикциите. Източник на този проблем е етнофилетизмът, склонността към експанзионизъм и пренебрежението към границите, определени от Патриаршеските и Синодалните томоси. Вселенската Патриаршия носи отговорността да решава въпросите по църковен и каноничен ред, защото единствено тя има каноничната привилегия, както и молитвите и благословението на Църквата и Вселенските събори да изпълнява това върховно и изключително задължение като Майка-кърмилница  и Родителка на църквите. Ако Вселенската Патриаршия се отрече от тази си отговорност и се отстрани от междуправославната сцена, то поместните църкви ще останат “като овци, които нямат пастир” (Мат. 9:36), разпилявайки енергията си в църковни инициативи, които съчетават смирението на вярата с арогантността на властта…

***

Всичко по-горе звучи доста по-различно от новината за “братската среща” между Вселенския и Руския патриарх. Не сме изненадани, че това слово не е публикувано в официалния сайт на Вселенската Патриаршия. Вече наистина не разбираме какво става, но нека погледнем към някои основни положения от изказването в опит да си обясним какво става в съзнанието на Негово Всесветейшество Патриарх Вартоломей.

1. Вселенската Патриаршия вижда в това, което се случва, нещо като ново дихание на Светия Дух, което потвърждава нейното положение като Църква-Майка на всички православни църкви и обновява самото им съществуване. Разположена в сърцето на някога великия византийски град, от векове част от мюсюлманска Турция; едно дълго унижавано гръцко православно население и една патриаршия, не обхващаща дори населението на съвременна Гърция – можем да си представим копнежа на ВП за обновяване и териториални права. Нещо повече, тя се разглежда като квас и пазител на православния етос, благодарение на учените си епископи. Очевидно, православните богословски академии на другите православни църкви са все още в младенческа възраст и на тях не може да се разчита за надеждни изводи по повод църковните канони.

2. Тежкото състояние на украинското православие с двете му разколнически групи, завладяването и подпалването на църкви на Московската патриаршия и тоталното объркване на Запада по отношение на цялата ситуация там, не е грешка на Вселенската патриаршия. Всъщност, за всичко е виновна Московската патриаршия. Тя, в крайна сметка, не е успяла да реши проблема. Но как е можела МП да го реши? Може би просто е трябвало да остави Филарет да вземе властта и да обяви автокефална Украинска църква? Какво значат мненията на останалите епископи на УПЦ (които гласуваха срещу автокефалията на Епископския събор на УПЦ в Харков през 1992 г. и също така гласуваха за отлъчването на митрополит Филарет Денисенко)? Филарет иска, украинското правителство иска, защо тогава просто не игнорираме останалите епископи на УПЦ? Очевидно Московската патриаршия не упражни властта си в правилната посока. От това произлезе смесено послание, което прави нещата още по-трудни за разбиране.

Разбира се, Украинската православна автокефална църква (УПАЦ) нямаше да използва тази пропусната възможност за автокефалия, но това няма значение. Чакайте, а какво е Украинската православна автокефална църква? Можете да прочетете за нея тук (само ако имате здрави нерви и не страдате от мигрена, причинявана от стрес, в който случай по-добре да спрете тук и да не продължавате нататък), но нека кажем накратко, че през 1920 г. се свиква събор на украинското православно свещенство и миряни в Киев, които обявяват създаването на независима църква в Украйна. Единственият проблем е, че нито един украински йерарх не е бил склонен да участва в това начинание. Затова събранието излиза с доста находчиво решение – през 1921 г. група свещеници и миряни заедно “освещават” протопрезвитер Васил Липкивский за епископ и го възкачват на престола като Митрополит на Киев и цяла Украйна. Тъй като нито един от тези свещеници не са били епископи (а епископ може да бъде ръкоположен единствено от двама или повече други епископи), новата организация не е призната от нито една канонична православна църква. Васил по-късно “освещава” други епископи за Украйна и епархии на УПАЦ, междувременно създадени в Канада и САЩ от украинци-националисти и обърнали се към православието украински католици. Ето така възниква Украинската православна църква на САЩ. Между другото, съществува и Украинска православна църква на Канада (повече за нея – тук), която се отделя от тази общност.

Както казах, УПАЦ навярно не би се присъединила към такава автокефална църква, защото се предполага, че те самите вече са автокефални – но, за разлика от дъщерите-църкви в САЩ и Канада, тя не е под юрисдикцията на Константинополската патриаршия (предупредих ви, че главата ви ще се замае). И сега: защо Московската патриаршия не даде автокефалия на Украинската православна църква (УПЦ), оглавявана в момента от митрополит Онуфрий? Може би защото те не са поискали такава? И на кого иска Константинополският патриарх да даде автокефалия? Той дори не споменава за каноничната УПЦ. Тази църква – църква на мнозинството, канонична православна църква, за него не съществува?

3. Московската патриаршия е експанзионистична. Трябва да разбираме това в смисъл, че сега Константинопол счита Украйна за своя отколешна канонична територия, в която е навлязла Московската патриаршия, а не Вселенската. Наистина, нужно е усилие, за да заглушите гласа на здравия си разум и знанието си за историята и за реалностите в тези земи, и да можете да кимнете одобрително на всичко това (освен ако, разбира се, не сте член на Киевската Патриаршия или на УПАЦ). “Доколкото знаем, никакъв друг акт, който да промени каноничния статут на Киев или да отмени условието за споменаването на Константинопол не е имало никога по-късно; нито, разбира се е имало някаква промяна, с която Майката-Църква да прехвърли Киев изцяло на Русия”. Дотолкова знаели. След 500 години църковна история в Русия и Украйна, Константинополската църква си проверява архивите дали наистина са поверили украинците на Москва дългосрочно – във времена на усилен натиск, включващ открити преследвания от полското правителство спрямо украинците да приемат Брестката уния, която да ги подчини на Рим. И дори и наистина да са ги поверили, пак не е честно, защото, разбира се, какво биха могли да направят? Константинопол е под турско робство. Сега, след като робството е свършило, нека да оправим нещата. От Истанбул.

4. Според каноните, само Вселенската Патриаршия има право да дава автокефалия. Всички в ПЦА (Православната църква в Америка) знаят това. ПЦА все още не е призната от Константинополската патриаршия като автокефална църква, защото автокефалията е била дадена от Московската патриаршия, откъдето и произлиза ПЦА и която патриаршия ПЦА нарича своя Църква-Майка. И ето ви парадоксът, който ни отпраща отново към т. 2. Московската патриаршия е трябвало да разреши проблема в Украйна, по подразбиране – чрез даване на автокефалия на Украинската църква, но тотално са се провалили в това. Но нали Вселенската Патриаршия твърди, че единствено тя има каноничното право да дава автокефалия – така че Москва така или иначе, не би могла да даде такава? Всичко става все по-объркващо.

5. Тъй като Вселенските събори са били проведени във Византия, следователно “началото на Църквата е Вселенската Патриаршия”. Йерусалим (където Светият Дух слиза във вид на огнени езици върху учениците на Петдесетница – празник, който наричаме “рожден ден на Църквата”) или Антиохия, където учениците за пръв път са наречени “християни” (Деян. 11:26) – и двата града явно не са начало на Църквата.

6. Тези, които се противопоставят на дейността на Вселенската Патриаршия (мъгляв намек за Критския събор, на който Московската патриаршия и някои поместни църкви не присъстваха) не обичат Вселенската Патриаршия. Всеки, който не обича Вселенската Патриаршия, не обича Православната Църква. Следователно, Московската патриаршия и онези поместни църкви, които не присъстваха на Критския събор, не обичат Православната Църква. Украинските националисти обичат Вселенската Патриаршия и следователно обичат Православната Църква. Защо тогава да не им дадем автокефалия?

7. Най-големият проблем на хилядолетието са юрисдикциите. Само Вселенската Патриаршия може да решава коя юрисдикция на кого е и всичко останало е етнофилетизъм. Затова и единствено Вселенската Патриаршия може да задоволи исканията на украинските националисти за украинска националистическа църква, която по дефиниция ще изключва всички неукраинци и ще включва всички украинци, независимо дали искат или не. Това е единственото решение на проблема с етнофилетизма и с гордостта на жадните за власт.

Реакциите от Московската патриаршия спрямо това и други изказвания досега бяха доста резервирани. Митрополит Иларион Алфеев, оглавяващ Отдела за външноцърковни отношения на МП и главен говорител на патриарха, заяви следното пред журналисти от телевизионния канал Россия-24:

В този конкретен случай със сигурност разбираме, че отговорните украински власти имат половин година до следващите избори. Нямали са реални успехи дотук; икономическата ситуация е тежка, политическата – изключително нестабилна, недоволството на хората расте и затова властите имат нужда от някакъв шумен успех, за да си вдигнат рейтинга. И решиха да завършат един проект, започнат от разколници преди четвърт век и провалил се. (Митрополитът има предвид събитията около Харковския събор, на който Филарет Денисенко беше низвергнат от йерарсите на УПЦ и неговата декларация, с която той се обяви за “патриарх” на “Киевската патриаршия”, подкрепена от новото украинско правителство след скъсването му със СССР – бел. авт.). Политическите власти често се месят в църковните дела, което обикновено нанася вреда на църквата.

Ако, не дай, Боже, нещата се развият по начина, по който някои хора си мечтаят, тоест, ако бъде издаден томос и обявена автокефалия, това означава, че повечето от църковните хора няма да приемат тази автокефалия; може би тя ще бъде възприета единствено от шепа разколници – което ще легитимира един нов разкол. Това ще бъде сериозен удар върху православието в Украйна. Всъщност, това ще доведе до нов разкол и, което е по-важно, ще раздели цялото тяло на световното православие. [1]

По друга руска медия Митрополит Иларион определя радостта на украинската преса за томоса, който не беше даден (както се очакваше в Украйна) на годишнината от кръщението на Русия, но “със сигурност идва този месец” като “пожелателно мислене”.

Кое е това “тяло на световното православие”, което, според Митрополит Иларион, ще бъде разделено? Трябва да прочетем изявленията на главите на поместните църкви, за да разберем мащаба на пораженията:

Теофил, Йерусалимски патриарх: “Единството на Църквата е дар от Светия Дух и сме призвани да го пазим и укрепваме. Разрушаването на това единство е сериозно престъпление. 

Осъждаме най-категорично тези, които предприемат действия срещу енориите на каноничната православна църква в Украйна. Ненапразно светите отци ни напомнят, че нарушаването на църковното единство е най-големият грях”.

Архиепископ Теодосий Севастийски (Йерусалимска патриаршия): “Православните църкви по света, включително Йерусалимската, признават единствено властта на Руската православна църква в Украйна, оглавявана от Митрополит Онуфрий, член на Синода на Руската православна църква. Подкрепяме всички усилия да бъде прекратен разкола в УПЦ – църквата е място на любов, единство и мир, не на омраза и разкол.

Разколът в Украйна е много нерадостен и се надявам Константинополския Патриарх и останалите глави на православните църкви по света да координират усилията си с Руската православна църква, за да се осъществят инициативи за слагане край на тази нездрава, неприемлива и неоправдана ситуация”.

Теодор II, Патриарх на Александрия и цяла Африка: “Нека се помолим на Бога, Който върши всичко за наше добро, да ни вразуми за решение на тези проблеми. Ако разколническия Денисенко (самопровъзгласилия се “патриарх” на разколническата “Киевска патриаршия” – бел. авт.) иска да се върне в лоното на Църквата, то той трябва да се върне там, откъдето е излязъл. Това, което е отпаднало, трябва да бъде възстановено. Бог е милостив към каещите се и Църквата прощава и приема в майчината си прегръдка всички, които се каят”.

Йоан X, Патриарх на Антиохия и целия Изток: “Антиохийската църква застава с Руската църква и се обявява срещу църковния разкол в Украйна”.

Илия, Грузински Патриарх: “Негово Светейшество не е съгласен с инициативата на Вселенската Патриаршия по отношение на Украйна, тъй като признава единствено легитимната църква, оглавявана от Митрополит Онуфрий”.

Ириней, Сръбски Патриарх: “По отношение на Украйна, Сръбският патриарх определя като много опасни и дори катастрофални и фатални за единството на светото православие действията по оневиняване и възстановяване на схизматици в епископско достойнство, особено на архиепископско такова, като това на “патриарх” Филарет Денисенко от Киев и приемането на разколници в литургично и канонично общение без покаяние от тяхна страна и без връщането им в единството на Руската православна църква от която те са се отделили. И всичко това – без съгласието на Московската патриаршия и без съработничество с нея”. 

Свети Синод на Сръбската православна църква: “Събранието изразява пълна солидарност и съпричастна братска любов към мъченическата сестра-църква в Украйна, подложена на най-сурово преследване от сегашния режим в Киев”.

Свети Синод на Полската православна църква: “Изразяваме ясната позиция на Полската православна църква, че църковният живот на Православната Църква трябва да се основава на принципите на догматите и свещените канони на Православната Църква. Нарушаването на тези принципи води до хаос в живота на Църквата. Не бива да бъдем водени от политическия климат по въпроси от догматичен и каноничен характер”.

Ростислав, Митрополит на Чешките земи и Словакия: “Разкол, предизвикан от човешки егоизъм, може да бъде излекуван само чрез покаяние и завръщане в Църквата. Новата автокефалия трябва да бъде резултат от единомислие”.

Неофит, Български Патриарх: “Винаги съм имал много добри отношения с Негово Високопреосвещенство Митрополит Онуфрий (главата на УПЦ – МП – бел. авт.). Знаем, че той обича украинския народ и смирено се труди за доброто на Украйна и на всички православни християни. Ще се молим Бог да му даде здраве и сили успешно да носи послушанието, дадено му от Бога и което той носи достойно…”

Георги, Митрополит на Китрос, Катерини и Платамон (Гръцка църква): “Гръцката православна църква и всички останали православни църкви по света припознават само една канонична църква в Украйна – УПЦ, оглавявана от Негово Високопреосвещенство Митрополит Онуфрий”.

Атанасий, Митрополит Лимасолски (Кипърска църква): “На първо и най-важно място: този въпрос трябва да бъде решен от Патриарха на Москва, в чиято юрисдикция се намира Украинската църква, след това – от каноничната УПЦ и накрая – от всички православни църкви под председателството на Вселенския Патриарх… Но първата дума в този процес има Църквата-Майка на Украинската църква – Московската патриаршия. 

Какво отношение може да има Вселенската Църква към Филаретовия разкол в Украйна? Как можем да го преодолеем? Желаем нашите братя, които пребивават в разкол да се върнат в църквата под омофора на митрополит Онуфрий – тов ае единствената канонична църква в Украйна, която е в общение с Московската Патриаршия и с всички канонични православни църкви. Молим се за това…”

***

Това достатъчно “световно” ли е? Изявленията на тези предстоятели и представители на единадесет поместни църкви са единодушни и недвусмислени. С такъв “облак свидетели” (вж. Евр. 12:1, бел. прев.), оставаме без дъх при мисълта, че Вселенският Патриарх може наистина да направи онова, което иска от него президентът Петро Порошенко. Извън очевидния факт на всеобщото уважение към Вселенската Патриаршия, учудващо е, че спрямо последните развития все още няма по-силна реакция. Можем да предложим като обяснение само следните възможни причини:

• Никой не иска да бъде обвинен, че не обича Вселенската Патриаршия.
• Хората се страхуват от украинските националисти.
• Хората съжаляват Петро Порошенко.
• Хората съжаляват Вселенската Патриаршия – както бихте съжалявали стария си баща, за когото всички знаят, че е вече съвсем немощен, но въпреки това изисква подчинение, макар решенията му не винаги да са разумни. И понеже комай единствено старецът не си дава сметка за тези неща, никой не знае какво да прави.
• Хората съжаляват Вселенската Патриаршия, защото живее в носталгия по миналото величие в суровата действителност на съвременна Турция.
• Хората не вярват, че Вселенският Патриарх наистина ще осъществи намеренията си и че се държи така само от учтивост към украинския президент.
• Хората не искат да говорят открито за връзките на Вселенския Патриарх с американското правителство, което вероятно го притиска да предприеме тази фатална стъпка. Силите зад майданската революция биха искали да видят пълно и окончателно отделяне на украинците от руснаците – физическо и духовно.

Междувременно, църкви в Украйна, които винаги са принадлежали на УПЦ (най-многобройната засега) биват превземани и изгаряни. Свещеници на УПЦ са нападани физически заради “недостатъчен патриотизъм”. Дали този вид насилие е добра препоръка за религиозността на нападателите? Каква точно църква ще създадат тези хора? Ето едно изказване на заклет привърженик на “Киевската патриаршия”, съветник на президента Петро Порошенко, Юри Бириков: “Аз съм наистина атеист, но, разбира се, атеист от Киевската патриаршия” [2]

Самият Филарет Денисенко не се поколеба да заяви, че веднага след като неговата “църква” получи легитимация, той ще превземе двата най-почитани манастира в Украйна – Киево-печерската и Почаевската лавра, независимо дали монасите желаят или не. Ако правителството го подкрепи, той наистина може да го направи, което ще предизвика непоправима трагедия, тъй като вярващите ще се опитат да защитят светите за тях места.

На фона на всичко това, западната преса предава ситуацията напълно погрешно. Ето какво пише например по украинската тема The National Catholic Reporter [3]: 

Въпреки, че Вартоломей е духовен водач на всички православни, неговата собствена църква в Турция и в части от Гърция е малка и бедна. Руската църква, чиято канонична територия покрива целия бивш СССР, в момента е най-голямата и най-богатата в православния свят.

Москва има влияние над Константинопол… Ако Украинската църква бъде призната, Москва може да се откъсне от Константинопол и да се самообяви за новия център на православното християнство…

***

Защо Ватиканът има такъв зловещ интерес в изхода на тази криза? Защото има една трета, сенчеста фигура, която също играе срещу каноничната УПЦ – Гръкокатолическата (униатска) църква в Украйна.

Разбира се, всички знаем, че Константинополският патриарх не е духовен водач на православните вярващи в смисъла, в който Римският папа е водач на католиците. Следователно, страхът от това Москва да “се откъсне” от Константинопол и да се обяви за новия център на православното християнство е безсмислен за всеки, който има дори основно разбиране на еклесиологията на Православната Църква. Можем да обичаме Вселенския патриарх и същевременно уважително да не сме съгласни с него. И това несъгласие не отменя нашата православност, както показват изказванията на предстоятелите на поместните православни църкви.

Нека тези уважавани йерарси да не прекратяват молитвите си за всички нас и за разрешаването на тази криза без насилие върху общността от вярващи. И нека църковните канони да бъдат използвани, за да донесат мир, а не отмъщение срещу политически противници.

***

Бележки

Източник: orthochristian.com

Превод от английски: Пламен Сивов