Кой и защо охулва Христос?

Напоследък в световен план сме свидетели на една целенасочена и неспирна кампания по охлуването на Спасителя Иисус Христос, която се провежда в няколко направления и очевидно е подплатена с огромен запас от финанси. Целта е да се дискредитира Богочовека, като се отрече божествения Му произход за сметка на човешкия или да се постави под съмнение реалното му същестуване, представяйки го за соларен мит, какъвто можем да срещнем в митологиите на всички народи. В крайна сметка се оказва, че заклетият враг на евроатлантиците e не толкова комунизмът, колкото православната вяра, според недвусмисленото изказване на Збигнев Бжежински.

Началото е поставено още от полуделия немски философ Ницше, който, мечтаейки за свят отвъд доброто и злото, обявява на всеослушание: „Бог е мъртъв!” И подписва последните си съчинения с „Антихрист”. Видяхме как Хитлер и нацистите приложиха на дело тази налудничава философия, отрекла всякакви морални категории и възпяла Свръхчовека и сатанинската му воля за мощ. Целият западноевропейски декаданс от началото на ХХ век по своята същност е изцяло богоборчески. Атеизмът заляга в основата и на болшевишката революция, и на двете световни войни, нанесли жестоки поражения не само във физически и материален план, но най-вече в духовния. Неслучайно Гъртруд Стайн в разговор с Хемингуей беше нарекла него, Фицджерълд, Андерсън и другите автори от това време „загубено поколение”. С това „загубено поколение” започва според Освалд Шпенглер и „залезът на Запада”.

Днес, когато постоянно ни се внушава как живеят гражданите в „белите държави”, как там навсякъде всичко цъфти и връзва, а как ние сме хора ограничени и оскотели, ми идва отново да извикам онова безсмъртно „О, неразумний и юроде, поради что се срамиш?…” на Паисий Хилендарски. Защото да ни се прехвалва една духовна гробница, каквато е западната цивилизация, пък била тя и украсена със злато и диаманти, със скъпи инкрустации, с мраморни колони и капители, е повече от безумие. Кокретният повод за тези мои мисли е последното скандално извяление на известния певец Елтън Джон, че „Христос е суперинтелигентен гей” в интервюто му за американското сп. „Парейд”. Сър Джон възнамерява да изнесе концерт в София на 13 юни тази година и от екипа на Димитър Ковачев–Фънки, които са организаторите на концерта, изгрухтяха, че не коментирали думите на артистите, които канят. Какво пилатово йезуитство, каква соломонова мъдрост на мастития г-н Фънки! Има си хас! Ами нали ще паднат парички от концерта? Какво от това, че талантливият, но изперкал музикант си позволява подобни фриволности? И кой мислите, че реагира на тази словесна перверзия – някой политик, певец или пък интелектуалец? Нищо подобно. Единствено отец Спас Михайлов от храм „Св. Никола Нови”, който каза: „Но и най-великият земен човек няма право да говори така за Христос… С това свое изказване Елтън Джон вероятно иска да оправдае собствената си греховност. Защото добре знае, че за Църквата и за Христовия народ хомосексуализмът е грях.” Между впрочем подобно е мнението и на немския музикант и изпълнител, преводач на православната отеческа литература на родния си език Клаус Кенет: „Родени сме като мъже и жени, за да имаме нормални връзки. Бог не е създал Адам А и Адам Б, а Адам и Ева… Хипиреволюцията даде началото на преклонението пред идоли – рок-групи, сатанизъм, отхвърляне на всяка забрана. Всичко стана свободно – наркотиците, хомосексуалните сватби. От 60-те години на миналия век егоизмът в хората нарасна значително и се разпространи навсякде.”

Случаят с Елтън Джон не е единственият от поредицата подобни ексцесии на разни „звезди” по отношение на Иисус Христос. Преди време на един свой концерт Мадона, която с развратния си живот едва ли има правото да носи името на Божията майка, беше разпъната на кръст за гавра със саможертвата на Спасителя, изкупил с кръвта си греховете на цял свят. Преди нея пък Джон Ленън беше заявил, че Бийтълс били по-известни от Христос, с което скандализира вярващите в САЩ. Като добавим и знаменития му стих „Бог е аршина, с който мерим нашта горест” можем да разберем докъде се простират „религиозните знания” на този безспорно талантлив музикант и неуморим борец за мир. Без да подминаваме индийските ритми и залитания по разни гурувци-шарлатани на Джордж Харисън, както и неистовия фетишизъм към всякакви вещи на „звездите”, продавани на търг за баснословни суми, можем да разберем докъде е стигнало идолопоклонството в западното общество, което в същността си вече е езическо и антихристиянско.

Атаките срещу Спасителя идват и по направление на художествената литература, където началото беше сложено още от Никос Казандзакис с неговия роман „Последното изкушение”, по който режисьорът Мартин Скорсезе създаде своя скандален филм „Последното изкушение на Христос”, посрещнат на нож от Гръцката православна църсва. В него Христос, напълно лишен от божествените си черти, е представен като най-обикновен човечец, роб на страсти и съблазни. Същото с още по-голяма арогантност, но с доста посредствен талант повтори нашумелият Дан Браун с „Шифърът на Леонардо”, където се оказва, че Христос бил женен за Мария Магдалена и даже имал потомство от нея, скрито и спасено от тамплиерите. И накрая, като капак на наглостта и низостта, режисьорът Джеймс Камерън обяви, че бил намерил костите на Христос, като поставя под съмнение Неговото Възкресение, фундаментът на християнската религия. А Камерън ни сервира и един непоносим бълвоч, наречен „Аватар”, където човекът е представен като едно уродливо и несмислено същество, което дори външно наподобява животно. Онова, което преди 60 години беше отгатнал Джон Ъпдайк в знаменитата си книга „Заеко, бягай”, че душата на съвременника ни вече не е „мъртва” или човешка, а е станала душа животинска, заешка.

Но кому служат гаврите с нашия Спасител, кому са необходими те и кой ги финансира? Отговорът на тези въпроси не може да бъде еднозначен, но едно е ясно: евроатлантическите ценности са противоположност на православните, защото те служат на Мамона, а не на Христос. Тогава как можем ние да се приобщим към Европа, ако не искаме да ги приемем изцяло? Защото никой няма да ни остави да бъдем самите себе си и никой няма да ни приобщи само икономически и политически, защото казано е, че не можеш да бъдеш слуга на двама господари. Ако не си с Христос, то задължително ще бъдеш с Неговия враг. И докога нещастници като обемистия Фънки ще бъдат безхаберни по отношение на подобни изявления като това на сър Джон? Но защо се учудваме? Нали общинският съветник от ГЕРБ д-р Флекс наскоро гласува в Бургас против честването на българския геноцид, сякаш е от някаква друга народност? Ами да, такива като него и Фънки не са българи. Те са слуги на Мамона, а той е глобалист, за него няма нации и народи. Има само мъртви души, подписали фаустовския си договор с дявола.

За такива като тях се отнасят думите на Достоевски от романа му „Бесове”: „Когато понятията за доброто и злото започват да стават общи за много народи, народите отмират и самото различие между злото и доброто започва да се заличава и изчезва.” А по отношение уникалността на Иисус Христос, писателят е добавил следното: „Този човек е бил най-най-голямото на тоя свят, заради него е живял светът. Без него цялата планета с всичкото, дето е по нея, е просто лудост. Нямало е подобен нему нито до чудото, нито след него, нито никога. Тъкмо това е чудото, че не е имало и не ще има.”

Интересно дали сър Елтън Джон е чел тези знаменити редове?

За Фънки и д-р Флекс нямам съмнения.

По-важното е ние да не позволяваме да определят моралните категории хора, които по самата си същност са продажни и развратени.