Любовта е по-силна от надеждата и вярата

Източник: в. Седем, бр. 51

Практиката на световните молитвени дни не е откритие на съвременния свят. Такова обръщане с пламенна молитва към Бога във време, когато светът изглежда е изгубил равновесие, е старо като човечеството. Още от древния цар Давид при опасности и нещастия хората се обръщали към Бог с молитва.

В брой 49 (13-19.12) “СЕДЕМ” публикува отворено писмо да Българския патриарх Максим и Светия синод на Българската православна църква с призив да отбележим първия ден от европейското членство на България с благодарствен молебен за благоденствие на народа ни. Още същата седмица писмото е било разпространено официално от Сливенския митрополит Йоаникий и копия са получили всички митрополити, включително е било разлепено за служителите на синода. Удовлетворени сме от благородния отклик на висшия клир, който на заседание от зимната сесия на Светия синод след одобрително изслушване на писмото ни реши на 1 януари 2007 с благословението на Негово Светейшество патриарха в патриаршеската катедрала “Св. Ал. Невски” да се отслужи по този повод Света литургия. В нея, както и в благодарствения молебен за здраве и благоденствие на българския народ ще съмолитстват всички архиереи на БПЦ заедно с храмовото духовенство и енориашите. Паралелни молебени ще има и в храмове от всички духовни енории на страната.

Поводът за отвореното писмо ни даде дискусията в медиите за борба с детското насилие и желанието ни да привлечем вниманието на Църквата към този силно тревожен в последните години проблем. Идеята ни съвпадна и с инициативата на интернет форума Forum abv.bg hristianstvo да се присъединят всички българи за обща молитва всеки ден в 16.00 за спасение на децата ни и за благоденствие на народа ни.

Наистина съвременното общество понякога страда от духа на унинието, на отчаянието и погубената надежда, който внушава, че всичко е безсмислено и нищо не може да се направи. Светото писание обаче ни казва, че това не е така. Трябва ни първо дух на търпение. Като притчата за сеяча, за семената, паднали на добра земя и дали плод (Мат. 13:3-9). Но трябва ни и дух на любов, защото тя е връх и венец на всички добродетели. По думите на Апостол Павел любовта е по-силна от надеждата и вярата, понеже Бог е любов (1 Иоан. 4:8,16). Бог ни учи да се молим и по Своята благост откликва на молитвите ни. А общата молитва отваря небето. Светите отци ни учат, че сърдечната молитва е сливане на мисъл и чувство. На глас, шепнешком или наум, мисълта и думите в нея са единство. Св. Силуан Атонски ни казва: “В храмовете се извършва божествена служба…но душата е най-добрият Божи храм и който се моли в душата, за него целият свят е станал храм” Чрез самия живот и нашето участие в него молитвата разкрива и утвърждава изключителния факт, че всичко е белязано с мярата на вечността и всяко нещо има измерение в безкрайността. Светът, в който живеем, е Божи свят. Чрез молитвата можем да се почувстваме единни с цялостната реалност на отделния човек – ближния и непознатия. Да сме част от отделната човешка съдба и от съдбините на целия свят. Молитвата е търсене на Божието застъпничество, но също и израз на благодарност пред делата Му. Нека кажем заедно “Господи, благослови ни нас и този начеващ ден, това светло начало”. Ако сме разумни, ще пренебрегнем тщестлавието и гордостта, въобразявайки си, че сме извършили нещо свръхсилите и възможностите си, а всъщност всичко е свършил Бог, като ни е дарил изключителната възможност да го свършим ние.

Молитвата е живата струя на душата ни – капките ще се слеят и ще станат океан. Тя е израз на вярата, на дълбокото ни убеждение в правилния път, което определя всяка постъпка на човека. Тя е опит да се слеем с мисълта, със сърцето си и духа си със самия Творец – и не само в чувството, но и в постъпките си. Молитвата има велика сила, а спасението е в нашите общи молитви – те ни свързват духовно с всички хора на земята.

Вярващите в България вече показаха, че могат да се молят заедно – в съпричастността си към осъдените на смърт медици в Либия. За тях дори се молиха мюсюлмани в Джумая джамия в Пловдив. Още повече сега, когато ставаме част от европейския цивилизационен свят. Гръцката църква в лицето на архиепископ Христодул вече ни поздрави за приемането ни в евросъюза с надеждата за “добро сътрудничество за защита на християнските принципи, които са положени в основата на европейската мисъл и начин на живот на европейските общества, както и за опазване традициите на нашите народи в ЕС". Нека Бог ни просвети да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен народ и за великата Божия милост. Нека не се плашим, че сме “малкото стадо”, понеже Христос ни обича и има дивен план, заради което се роди на света: да ни покаже как да живеем. Рождество Христово е пределен момент в мироспасителната история. То бележи края на една епоха, в която е властвал грехът, и начало на нова, в която действа благодатта.

Нека България преживее своето ново Рождество.