Материята срещу Духа: Нобелисти се опълчиха срещу Православната църква

Неотдавна вестниците в Русия публикуваха "отворено писмо" на група учени до президента Путин. Авторите, сред които има няколко носители на Нобелова награда, обвиняват Православната църква в опит за тотална клерикализация на Русия и се опитват да защитят "научното Знание" от това, което те наричат "безкритично зубрене на догми". Писмото с елементи на скандалност, съдържащо открити нападки срещу РПЦ, предизвика силен отзвук в руското общество. Публикуваме един от най-добрите коментари по темата – статията на Денис Тукмаков в в. "Завтра" заедно с текста на самото писмо (в съкратен вид).

В края на юли медиите тиражираха отвореното писмо на група академици от РАН до президента Путин. Обикновено отворените писма са скучно четиво – унили, вторични и еднообразни. Нашумялото писмо на академиците обаче не е такова.

Първо, то е пределно показателно: писмото демонстрира състоянието на умовете на корифеите на руската наука и по-широко — на целия слой научно-техническа интелигенция с нейните специфични възгледи за живота, мирозданието, обществените процеси. Много интересно е да се фиксира това състояние, доколкото в много отношения именно от технократичния елит зависи как именно ще живеем в близко бъдеще.

Второ, писмото е полемически максимално изострено. На места неточно, на места откровено слабо, но спорно практически във всичко, то вече успя да възбуди вълна от критика и ожесточени дебати между "физиците и лириците", въцърковените хора и атеистите, позитивистите и духовидците.

В писмото си няколко елитни учени, носители на рафиниран естественонаучен мироглед, искат от властта да обуздае многостранната "антиконституционна клерикализация на обществото" (опитите за включване на теологията в регистъра на научните дисциплини на ВАК, преподаването на религия в училище, "пълзящото" проникване на Църквата в държавните институции и т. н.) от страна на един напълно конкретен "рушител на монополията на материалистическото виждане на света" — Руската Православна Църква. С експанзията на Църквата академиците свързват цял куп проблеми: от иновационния застой и западането на научното възприемане на света сред младежите до заплахата от разпадане на многоконфесионалната Русия. Освен това академиците искат да се прекрати "намесата на Църквата в работите на науката" и да се пресекат опитите на носителите на Вярата "да поставят под съмнение научното Знание".

Да, загрижеността на академиците има очевидни причини. Ако наред с откриването на все нови и нови енории и църковни школи, държавата със същия размах създаваше нови научни лаборатории, строеше заводи и откриваше естественонаучни катедри — никой от авторите не би се заел да пише подобно писмо. Но ако е така, тогава именно властта, а не Църквата спъва "иновационното развитие" на страната, за което са толкова загрижени авторите.

Теологията не трябвало да се допуска и на километър до регистъра на научните специалности, понеже тя уж не оперира с "факти, логика и доказателства" (нима?). При това авторите, както изглежда, малко ги е грижа за много по-сериозната криза на хуманитарната висша школа в Русия, при която на младото поколение вече второ десетилетие се преподават откровени щуротии под вид на "научни дисциплини" — как се става мениджър от средно звено, как се провеждат пиар-кампании, как се израства до "телеакадемик" и т. н.

Нелепо изглежда самото желание на академиците да опазят с помощта на административния ресурс "научното Знание" от чуждите "опити за поставяне под съмнение". Нима научното знание е догма? Култ? Табу? Как изобщо ни зоват "да не съмняваме" в това, което по самата си природа е изтъкано от съмнения, хипотези, безкрайни верификации и вериги от революциони открития, рушащи предишните "твърдо установени" "факти, логика и доказателства"?

Страхът пред опитите на Църквата да подрони монополията на "материалистическото виждане на света", наложило се през десетилетията — това собствено е същността на отвореното писмо на академиците до Путин.

При това не само се утвърждава пределно съмнителната мисъл, че уж "всички достижения на съвременната световна наука се базират върху материалистическото виждане на света; нищо друго в съвременната наука просто няма", но и постепенно се налага главният "постулат" на писмото: именно материалистическият мироглед, опиращ се върху "безалтернативните" научни знания, върху "фактите и логиката", е най-адекватният и универсалният в съвременния свят.

Разбираем е старият навик на учените-технократи да смятат само естественонаучните дисциплини за наука. Но не може да не учудва святата убеденост на учените мъже в това, че "материализмът" и "научните факти" са напълно достатъчни, за да формират у съвременния човек цялостната картина на света, индивидуалния му "цивилизационен код", ценностния му ред и естетическите му възгледи, понятията му за добро и зло.

Навярно само миналият през стотици научни експерименти физик знае как само с помощта на голите "научни факти" може да се докаже необходимостта да обичаш Родината, да защитаваш слабия, да се отнасяш с другия като с равен, да вършиш добро и да не вършиш зло…

Материалистичният мироглед преди всичко стеснява рязко инструментариума на съвременното познание на света, слага кръст върху опитите за навлизане в такива области на науката, в които в значителна степен присъства Инобитието, принципната неверифицируемост, тайната. Днес е XXI век и човечеството се занимава с генната инженерия, антивеществото, изкуствения интелект, разширяването на границите на човешкото съзнание, където материализмът и идеализмът не са строго очертани, където те са сляти в едно. Опитите да се "убие Идеалното" и да се "разложи всичко на атоми" могат да се окажат неплодотворни, меко казано.

Но много по-опасно е пренасянето на "материалистическото виждане на света" върху социалните науки, върху макроикономиката, футурологията, планирането на стратегиите на общественото развитие. Подобен подход просто не е в състояние да ни покаже пътя към Великото Бъдеще на нацията, към телеологията, теорията на системите, геополитиката, идеологията изобщо. За каква идеология може да става дума, ако тя не може да се "пресметне" и да се провери чрез физичен експеримент?

Точно въплощение на този е подход са министрите-икономисти в правителството и стратезите на суровинните корпорации, концентриращи цялото си внимание върху "текущите факти" и "незабавната печалба", върху "повишаването на цената на газа за Беларус до общото ниво на ОНД", "ефективността на монетаризма" и "невидимата ръка на пазара", върху "нерентабилността на тези, които не са успели да се впишат в пазара" и механистичната екстраполация на Целта, към която трябва да се движи обществото и която според тях се изчерпва с лозунгите "да стигнем до стандарта на Португалия" и "да увеличим 2 пъти националния продукт".

По този начин невинният антиклерикализъм на академик Гинзбург, многократно засилен и пренесен върху друга почва, разбива тотално "проекта Човек" (Кургинян), оголва "слабостта на светското, слабостта на прогресистката утопия, отделена от онтологията, антропологията и метафизиката", явява се като постмодерност спрямо всички опити за модернизация. Тоест се превръща в една от спирачките по пътя на "иновационното развитие", за което толкова добре са написали академиците.

Трябва ли днес да търсим само просто ликвидиране на невежеството в областта на Православието, крайъгълния камък на Руската цивилизация, — когато издишвайки парите от вчерашното запиване, някой случаен "даскал" ще обяснява на петокласниците единството на Троицата и сакралната география на Новия Йерусалим? Или преди всичко е необходимо да върнем на обществото изгубените табута, да възродим "страха Божий" в главите на хората, да ликвидираме вакуума на основополагащите ценности, образувал се след рухването на съветската цивилизация?

Трябва ли да се ограничаваме с "материалистичния подход" в решаването на най-сложните обществени проблеми, кулминация на който стана фамозната фигура на "Злия Чубайс"? Или да се опитаме да възстановим, например, светската религиозна мисъл, която ще може да отговори най-сетне на фундаменталните въпроси на Руското битие?

Материалистическият вариант за попълване на изгубените ценности приключи с катастрофа за СССР и победа за Либерализма — въпреки почти монополното формиране на мирогледа на цели поколения съветски хора от "физиците". Така че може би си струва да "сложим" малко и от Идеалното?

Отворено писмо на група академици от РАН до президента Путин

До Президента на Руската Федерация В. В. Путин

Уважаеми Владимир Владимирович!

С нарастващо безпокойство наблюдаваме постоянно увеличаващата се клерикализация на руското общество, активното проникване на църквата във всички сфери на обществения живот. Конституцията на Руската Федерация провъзгласява светския характер на нашата държава и принципа за отделеност на църквата от системата на държавното образование. С това писмо се обръщаме към Вас като към висше длъжностно лице на нашата страна, гарант за съблюдаването на основните положения на Конституцията.

Всички достижения на съвременната световна наука се базират върху материалистическото виждане за света. Нищо друго в съвременната наука просто няма. Прекрасно се е изказал на тази тема известният американски физик, лауреатът на Нобелова премия С. Уайнбърг: "Опитът на учения превръща религията в нещо съвсем несъществено. Повечето учени, които познавам, изобщо не размишляват на тази тема. Те до такава степен не мислят за религия, че дори не могат да се смятат за активни атеисти" (New York Times, 23 август 2005 г.).

В този контекст трябва де се оценяват исканията за включване на теологията в регистъра на научните специалности към ВАК. Влизането на църквата в един държавен орган, какъвто е ВАК, е очевидно нарушаване на Конституцията. Впрочем, църквата вече е навлязла във Въоръжените сили, медиите рекламират религиозните церемонии на поръсване на новата бойна техника със светена вода (спусканите във вода надводни и подводни кораби се поръсват задължително, но за съжаление това не винаги помага). Широко се показват религиозните церемонии с участието на високопоставени представители на властта и т. н. Всичко това са примери за активна клерикализация на държавата.

Иерарсите на РПЦ призовават правителството да въведе във всички училища на Русия задължителен предмет — "Основи на православната култура". Вече не един път се е казвало, че такъв курс не бива да се въвежда в една многонационална и многоконфесионална страна. Може ли държавата да се отнася толкова презрително към другите конфесии? Не е ли това православен шовинизъм? В края на краищата, не е зле църковните йерарси да се замислят: накъде води такава политика: към консолидирането на страната или към нейния разпад? Патриарх Алексий II на Рождественските образователни четения заяви: "Никаква вреда няма да получи ученикът, ако знае библейското учение за произхода на света. А ако някой иска да смята, че е произлязъл от маймуната, — нека да го смята, но да не го налага на другите". Но какво ще стане, ако от училището бъдат изметени всички доказателства, елементарната логика, последните остатъци на критичното мислене и се премине към зубрене на догми — също ли няма да има никаква вреда? Между другото, за да бъдем точни, нито Дарвин, ни последователите му никога не са твърдяли, че човекът е произлязъл от маймуната. Твърди се само, че маймуната и човекът имат общи предци. А и не само с дарвинизма има проблеми църквата.

Например, какво отношение има "библейското учение за произхода на света" към фактите, твърдо установени от съвременната астрофизика и космология? Какво да се изучава в училище — тези факти или "библейското учение" за създаването на света за седем дни?

Вярата или неверието в Бога е дело на съвестта и убежденията на отделния човек. Ние уважаваме чувствата на вярващите и не си поставяме за цел борба с религията. Но не можем да останем равнодушни, когато се правят опити за поставяне на научното Знание под съмнение, да се заличи "материалистическото виждане на света" от образованието, знанията, натрупани от науката, да се заместят с вяра. Не трябва да се забравя, че провъзгласеният от държавата курс към иновационно развитие може да бъде реализиран само ако училищата и вузовете въоръжат младите хора със знания, добити от съвременната наука. Не съществува никаква алтернатива на тези знания.