Митрополит Йоан (Зизюлас) за срещата в Равена

Източник: AsiaNews

Резултатите от последните разговори на Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата и Православната църкви, провела се в Равена, Италия, са определено положителни според Вселенския Константинополски патриарх. Митрополит Йоан Пергамски (Зизюлас), един от двамата съпредседатели на Комисията заедно с кардинал Валтер Каспер, изрази подобно мнение пред католическия уебсайт AsiaNews, като така потвърди положителната оценка, вече направена от Светия престол.

Изявлението на митрополит Йоан идва в навечерието на друга среща между Бенедикт ХVІ и Вселенския патриарх Вартоломей І, която ще се проведе в Неапол, където папата ще направи пастирско посещение, а Вселенският патриарх ще получи почетна научна степен и ще бъде обявен за почетен гражданин на Амалфи.

Митрополит Йоан, който игра ключова роля във всички дейности на комисията според всички присъствали в Равена, включително католиците, каза, че заключителният документ от тази среща за колегиалността и властта в Църквата е бил одобрен единодушно и ще бъде основата за бъдещите заседания на Комисията за единство.

Монсиньор Елефтерио Фортино, помощник-секретар в Понтифическия съвет за насърчаване на християнското единство, заяви за Радио Ватикана, че експертите са започнали да обсъждат “един въпрос, който е същностен за диалога между католици и православни, един труден въпрос”, като обясни, че “ние започваме да изследваме подробно развитието на ролята на Римския епископ в Църквата”.

Според митрополит Йоан решението да не се говори за църковно единство през първото хилядолетие, определящо ролята на папата като “съработник” (co-operator), докато тази на патриарсите като “съгласяващи се”, е едно от най-важните решения, които са взети. Това е направено, за да се избегнат разминаващите се интерпретации на двете еклисиологии, Западната и Източната: първата, съсредоточена около факта, че папата доминира над останалите; втората, която е фокусирана върху по-голямото равенство сред водачите на Църквата.

“В Източната църква главенството се полага на Константинопол”, каза той, “не по отношение на власт, а по отношение на инициатива и съгласуване. За първи път терминът primus се използва със значението, което е имал в традицията на първото хилядолетие, винаги в синодален контекст”.

За православните, заключенията, до които е достигнала Комисията “са толкова важни, че засенчват оттеглянето на руската делегация” поради присъствието на Естонската автономна църква, която не е призната от Москва.

“Трябва да помним, че въпросът датира от 1996 г., когато Вселенската патриаршия в отговор на искане от Естонската църква призна автономията, която тя е имала през 1923 г. и която е била насилствено премахната през 1945 г. от Съветската армия”, обясни митрополит Йоан.

“Въпреки споразумението с Константинопол, постигнато през 1996 г. в Цюрих и Берлин, Московската патриаршия отказва да признае автономията на Естонската църква, докато последната не върне собствеността, принадлежаща на руски енории. Константинопол се опита да посредничи, но естонското правителство отказа на конституционно основание. Така въпросът остана неразрешен.”

Едно изявление на епископ Иларион пред информационна агенция Интерфакс най-добре илюстрира колко е дълбоко разцеплението. В него той поставя под съмнение “легитимността” на заключенията, достигнати в Равена, поради отсъствието на Руската патриаршия. Той казва, че Москва “има повече членове от всички останали православни църкви взети заедно”.

“Твърдата позиция на епископ Иларион следва да бъде видяна като израз на авторитаризъм, чиято цел е да демонстрира влиянието на Руската църква”, каза митрополит Йоан. “Но, както и миналата година в Белград, всичко, което Москва постигна, беше да се изолира още веднъж, тъй като никоя друга православна църква не последва примера й, а всички останаха верни на Константинопол.”