Нашествие на източните учения в християнството

Методиката на източната медитация, известна като трансцендентална медитация (съкратено ТМ), за няколко години придоби такава популярност, особено в Америка, и я проповядват с толкова лекомислен тон, че всеки сериозен човек, който изучава съвременните религиозни течения, най-вероятно просто ще реши да не й обръща внимание като на поредния американски рекламен шум.

Но това би било грешка, защото в своите сериозни аспекти тя не се различава особено от йогата и дзен будизма, а внимателният анализ на нейната методика показва, че по своя характер тя е същинско източно течение в по-голяма степен от донякъде изкуствените продукти на съвременния синкретизъм – „християнска йога” и „християнски дзен”.

Трансценденталната медитация е пренесена в Америка (където има най-ярък успех) от един доста „неортодоксален” индийска йога Махариши Махеш Йоги и се разпространява там от 1961 г. През 1967 г. тя получава най-широка реклама, след като популярните певци от групата „Бийтълс” се обръщат към нея и се отказват от наркотиците. Но скоро те изоставят това учение, макар че продължават да медитират. На следващата година по време на турне из Америка Махариши заедно с групата „Бийч бойс” претърпяват неуспех – налага им се да прекъснат пътуването поради финансови загуби. Въпреки това движението продължава да се развива: през 1971 г. последователите му са около 100 000 медитиращи под ръководството на близо 2 000 инструктори, което го извежда на първо място сред другите движения на „източната духовност” в Америка. През 1975 г. то достига апогея си – има по 40 000 ученици на месец, а общият брой на последователите му достига 600 000 души. През тези години ТМ се разпространява широко в армията, в училищата, по затвори, болници, също и в църковни общности, включително църкви на Гръцкия епископат в Америка, като „неутрална” форма на „ментална (духовна) терапия”, която може да се съчетае с всякакви религиозни възгледи и обреди.

Курсът на обучение по ТМ е пригоден специално за американския начин на живот: „Това е курсът, който ще ви научи да постигате духовен успех без особени усилия.” Самият Махариши я нарича методика, „която наподобява миене на зъбите”. Други индийски йоги отправят строго порицание към Махариши за това, че обезценява вековните традиции на йогата в Индия, като я прави предмет на печалба и продава езотеричните й тайни на широките маси (през 1975 г. курсът е струвал 125 долара, за студенти – 65 долара и още по-малко за горните и средните класове в училище или за по-малки деца).

По целите си, по основните си принципи и резултати ТМ не се различава особено от „християнската йога” и „християнския дзен”. Типично за нея е простота на методите и философията като цяло, а също лекотата в постигането на резултатите. Подобно на тези учения, ТМ „не изисква никаква вяра, разбиране, морални принципи или дори приемане на идеи от философията”. Това е проста методика, „основана на естествения стремеж на духа да търси все по-голямо щастие и удоволствие… По време на трансцендентална медитация вашият дух е длъжен да следва най-естествения и приятен път”. "Трансценденталната медитация преди всичко е практика, а вече след това — теория. За начинаещите най-важното е да не мислят, да не засягат интелектуалната област изобщо.”

Методиката, разработена от Махариши, е обща за всички центрове на ТМ, където и да се намират те: след две встъпителни лекции желаещите плащат за по-нататъшното обучение и преминават през „посвещение”, за което е необходим странен на пръв поглед сбор от предмети, винаги един и същ – три вида сладки плодове, не по-малко от шест свежи цветя и чиста носна кърпа. Тези предмети, сложени в малка кошничка, се донасят в „стаята на посвещението”, където се подреждат пред портрета на гуруто, от когото Махариши е получил посвещение в йогата. На същата маса гори свещ и се кадят благоухания. Ученикът остава в стаята само със своя учител, който преди това е получил посвещение и напътствия лично от Махариши. Ритуалът пред портрета продължава половин час – пее се тихо на санскрит (смисълът на който е неизвестен на ученика) и се изброяват имената на предишните „учители” на йогата. Накрая на човека се дава „мантра” – тайна санскритска дума, която той трябва непрекъснато да повтаря по време на медитацията и която не е известна на никого освен на неговия учител.

Посвещаваният никога не разполага с превод на целия ритуал. Той се съдържа в непубликуваната книга, наречена „Свещеното предание”, а сега неговият текст вече е поместен и като отделна брошура, издадена в Бъркли. Това е традиционен индуистки ритуал на поклонение пред боговете — „пуджа”, чрез която се обожествяват и гуру Махариши (Шри Гуру Дев), и всички „учители”, чрез които самият той е получил своето посвещение. В края на ритуала има серия от двадесет и две „приношения” на гуру Махариши, като всяко от тях завършва с думите: „Аз се покланям на Шри Гуру Дев.” Учителят се покланя пред портрета на Гуру Дев и кани посветения да направи същото (този поклон не е задължителен, но приношенията са).

Така съвременният агностик, който обикновено нищо не подозира, се посвещава в практическа индуистка религиозна обредност. И незабележимо го карат да направи нещо, пред което християнските му предци може би биха предпочели изтезания и мъченическа смърт: той принася жертви на езически богове.

В духовен план може би именно този грях – повече, отколкото самата психическа методика – обяснява нечувания успех на ТМ.

След посвещението ученикът медитира два пъти дневно по двадесет минути, като предоставя на съзнанието си пълна свобода и повтаря мантрата, когато тя му идва наум. Често учителят проверява усещанията и преживяванията на учениците. Много скоро, понякога дори от първия път, човек започва да преминава към ново ниво на съзнание, което не е нито сън, нито бдение: именно това е състоянието на „трансценденталната” медитация. ТМ води до състояние на съзнанието, което „не прилича на никое, познато на човека преди, и е по-близко до състоянието, което дзен будистът постига след много години упорит труд”. “За разлика от други религиозни дисциплини и йога, за овладяването на които може да са нужни години, резултатите при ТМ, както твърдят учителите, може да се постигнат и за броени минути.”

Хората, изпитали това състояние, го описват като „усещане за пълно удовлетворение”, сходно с това, което дават някои наркотици, но самият Махариши го характеризира с традиционни индуистки термини: „Това състояние е по-висше от всичко: от виждането, чуването, докосването, мириса и вкусването. По-висше е от всякакво мислене и чувстване. То е състояние на неизявеното, абсолютното, чистото съзнание на Съществуващия и е най-висшето състояние на живота.” „Когато човекът развие у себе си способността да остава в това състояние непрекъснато, за него казват, че е достигнал космическото съзнание, а то е цел на всички, които медитират.” При по-напредналите стадии на ТМ хората изучават основни йогийски пози, но те не са непременно условие за успех на основната методика. Не се изисква и никаква аскетична подготовка. Щом ученикът достигне „трансцедентално състояние на съществуването”, нужни са му само двадесет минути медитация два пъти дневно, тъй като ТМ изобщо не е начин на живот, както е в Индия, а по-скоро е учение, предназначено за хора с активен живот. Махариши е известен тъкмо с целта си да даде достъп до това състояние на съзнанието на всички, а не само на малцина избрани.

За успехите на ТМ се разказват многобройни истории и се твърди, че тя действа почти във всички случаи: наркомани се изцеляват, семейства се събират, човек се чувства здрав и щастлив. Учителите по ТМ непрекъснато се усмихват. По принцип ТМ не измества другите религии, а засилва вярата в каквото и да било, почти във всичко. Християни, били те протестанти или католици, също намират, че ТМ придава на техните вярвания и обреди по-голяма дълбочина и значимост.

Но бързият и лесен успех на ТМ, който сам по себе си говори за отслабеното влияние на християнството върху съвременното човечество, става причина и за ранния й упадък. Това учение може би повече от всички останали направления на „източната духовност” има характер на „модно увлечение” и провъзгласеното от Махариши намерение „да посвети” целия свят явно е обречено на провал. След максималния интерес през 1975 г. списъците на желаещите да се обучават на ТМ неизменно намаляват, което става причина през 1977 г. организацията да обяви нови курсове на обучение за „напреднали”, явно измислени, за да възродят ентусиазма на публиката. Тези курсове трябва да дадат на посветените „сидхи”, или „свръхестествените сили” на индуизма: способността да минаваш през стени, да ставаш невидим, да летиш във въздуха и т.н. Но подобни проекти все по-често се посрещат с презрителна усмивка, независимо че в брошурите на ТМ се помества снимка на „летящ” човек в медитация (виж Time, 8 aug. 1977, p. 75). Цената на подобни курсове достига 3 000 долара, но те явно не водят до резултатите, за които претендират и които са традиционна област на факирите от Индия. Така ТМ се разкрива като бързо преминаващ стадий на окултни увлечения от втората половина на XX в. Вече са публикувани много примери за това, как учителите и учениците в еднаква степен страдат от заболявания, характерни за тези, които се заиграват с окултизма: психически разстройства, самоубийства, опити за убийства, обладаност от демони.

През 1978 г. Федералният съд на САЩ излиза с решение, че ТМ по своята природа е религиозно течение и не трябва да се преподава в обществени учебни заведения. Това несъмнено ограничава още повече разпространението на ТМ, но тя явно продължава да съществува като една от многобройните форми на медитация, които за мнозина изглеждат съвместими с християнството. Още един тъжен белег на нашето време!

Всички цитати в статията са дадени по книгата Robins, I., D. Fisher. Calmness without Pills. Everything about TM. New York, Peter van Widen, Inc., 1972.

сп. Прозорец | prozoretz.bg