Ние ли сме виновни?

Наскоро слушах едно предаване по Дарик радио за имотите на Църквата във връзка с действията на Църковния събор в Рилския манастир. Позицията на БПЦ се защитаваше от г-жа Панайотова, известна като рупор на Синода и фанатичен поддръжник на ръководството и статуквото в църковните среди. Защитата на г-жа Панайтова пред опонента й и разгневената слушателска аудитория преминаваше през три основни точки.

Първата е историческата заслуга на Църквата за спасяването на нацията през вековете чрез духовно водачество на българите. Втората е ангажираността на клира в богооткровената му мисия, която народът не разбира и не може да оцени. Третата е липсата на ангажимент от страна на обикновения българин за спасяването на душата му и следователно отказа му да участва в църковния живот.

Тази защита се основава на два постулата. Първият: Църквата има исторически заслуги и затова трябва да се фаворизира в България. Другият постулат е виновността на съвременника за неучастие в духовния и църковния живот на страната и на клира. От това следва, че той е непосветен да разбере голямата задача на Църквата и тежката служба на нейните служители.

В логиката на защитата си обаче г-жа Панайотова постъпва като комунистически партиен секретар. Тези хора настояваха за историческа мисия на партийните кадри и виняха българите, че не се трудят достатъчно за постигането на комунистическо общество, което ще разцъфти в светлото бъдеще върху остатъците от разгромения капитализъм. Съответно чрез внушаване на чувство на вина на населението комунистите ни караха да работим ангария и не даваха нищо на хората, които живеят и действат в името на каузата, като изидгаха за обществени примери не хора, които могат да работят за обществото и България, а хора, които участват в политикономически комбинации и партийни схеми. Заедно с това се награждаваха верни, а не заслужили другари, съществуваше фалшива героизация на хората, взели участие във въоръжената борба против капитализма и фашизма и съществуваше система за идеологическа чистота на българите, която работеше с ограничена информация, лъжливо скалъпена история и репресии над хората, които мислят и чувстват живота по друг начин от разрешеното от партията светоусещане.

Днес политиката на Църквата силно наподобява комунистическата идеология, пропаганда и практика – може би защото в своята историческа закваска комунистите се поучаваха от примерите на идеологическо зарибяване на населението, а тук християнството има сериозен опит и сериозни достижения в средствата за въздействие и внушение на масите. Говоря за християнството в световен мащаб с всичките му вариации и форми, които историята познава, а не само за опита на православието. Затова искам да задам въпроси относно стратегията и политиката на Църквата по узаконяване на нейните привилегии и претенцията й да бъде фаворизирана в модерното българско общество – защото г-жа Панайотова е официален представител на тактиката и стратегията на Синода.

С какво сме виновни за състоянието на БПЦ?

Питам: с какво сме виновни, че нямаме модерен български богослов на световна класа? С какво сме виновни, че нивото на подготовка в Семинарията и Богословските факултети отстъпва на нивото в светските училища? С какво сме виновни, че представителите на БПЦ нямат исторически, етнографски и народоведчески проучавния за миналото и настоящето на българския народ? С какво сме виновни, че БПЦ не разполага със социологическа извадка за характера на българската религиозност и състоянието на богопредставата у модерния българин? С какво сме виновни, че архивният и библиографският фонд на православието у нас е изключително беден и остарял? С какво сме виновни, че за разлика от богослова, атеистичният професор знае класически и чужди езици, има две-три специалности и познава из основи чуждестранния опит в областта на богословието, философията и принципите на образованието? С какво сме виновни, че повечето духовници у нас са минали курсове по диалектически и исторически материализъм и това е оставило отпечатък в системата на тяхната вяра и богопредстава, съответно политологични и социологични представи и разбирания за мястото на свещенодействието в обществото?

С какво сме виновни, че владиците тънат в лукс и разкош, возейки се в скъпи коли и снабдени със скъпи предмети на ежедневието, а верните миряни тънат в мизерия? С какво сме виновни, че проповедите са остарели, не са на нивото на грамотност на средния българин, а Църквата няма позиция по проблемите и въпросите на модерността? С какво сме виновни, че светското общество предлата пълна алтернатива на религиозния живот, в която лекарят, учителят и социалният работник са на по-високо интелектуално и чисто човешко равнище от духовника? С какво сме виновни, че БПЦ не пише история на религиите по нашите земи и няма история на Църквата, които да обосноват научно и познавателно защо Православната Църквата е истинската Църква и защо и в какво се състои нейната световна историческа мисия? С какво сме виновни, че нямаме християнски философ от световна класа?

С какво сме виновни, че в България се канят руски, гръцки, сръбски и английски богослови и духовници, което собствено оспорва претенцията на БПЦ да бъде българска религиозна общност и на практика подкопава помощта на национално настроените миряни към Църквата? С какво сме виновни, че верните миряни и граждански лица по патриотични подбуди помагат на БПЦ, а БПЦ не им се отблагодарява по никакъв начин, дори и не се интересува как живеят в условията на пазарна икономика и несправедливо и безчестно демократично общество?

С какво сме виновни, че БПЦ претендира да е вселенска, а в българските храмове и манастири няма Библии, свещени текстове и пълна история на България на английски, френски и немски езици? С какво сме виновни, че Синодално издателство на практика няма дейност? С какво сме виновни, че почти никой по-буден българин не чете Църковен вестник? С какво сме виновни, че БПЦ се стреми да запази повече храмовите служби, наместо да развива християнската логика и етика в съзнанието и мотивацията на действие на представителите на българския народ? С какво сме виновни, че БПЦ инвестира огромни средства в материалните форми на култа, а подготовката на верните християни са без финансиране?

С какво сме виновни, че главният мюфтия говори за милост, благотворителност, щедрост и справедливост в посланията си, а БПЦ говори за политически акции, за секти, за имоти и прави манифестации с български и чужди чудотворни икони, макар чудо през последните 20 години да не се е случвало в България?

С какво сме виновни, че БПЦ се ориентира към проповед сред децата, докато за възрастните и най-пострадали от атеизма и най-онеправдани от прехода българи няма никакви целеви програми за спасението на душата им? С какво сме виновни, че когато има нужда от нас, БПЦ ни призовава в името на патриотични, граждански и национални идеали, а когато успее да се закрепи в обществения живот, БПЦ се прави, че ни няма? С какво сме виновни, че помагаме на Църквата както можем, а в замяна получаваме интриги, сплетни и машинации с цел доминация над личността, която спекулира с нашия порив да следваме Христос и апостолите? С какво сме виновин, когато всякаква профана и душегубна музика ни залива, щедро финнасирана и пропагандирана от новата констелация, а БПЦ нищо не прави за да ни предпази от нея? С какво сме виновни, че в България няма нито едни филм, нито едно световно произведение, което да говори за истините на християнството, докато БПЦ не дава и лев на българските творци и не финансира мащабни произведения на изкуството у нас и в чужбина? С какво сме виновни, че получихме образованието и възпитанието си без участието на БПЦ и сега плодовете на това образование се използват безвъзмездно от Църквата? С какво сме виновни, че критерият за сравнение на БПЦ е селският пияница и местен главорез, от които Църквата получава дарения и помощи, а не е световният професор и международно признат учен в областта на богословието, философията и хуманитаристиката? С какво сме виновни, че световните издателства и масова литература не се интересуват от произведенията на българското богословие и философия освен ако не наливат вода във философията и логиката на новия световен политически ред? И т.н. за да не бъда пространен в оценката си на състоянието и характера на БПЦ в този исторически момент.

Това са въпроси пред тактиката и стратегията на БПЦ, изразени в думите и делата на нейните хранени хора, които впрочем трябва да се запитат, подобно на прословутите ни модерни владици, какво е световното и непреходното в техните текстове, дела и помисли, та да претендират, че участват в изпълнението на национална и вселенска мисия, заради която Църквата има огромни имоти и финансови средства, привилегии от всякакъв характер и политикономическа симпатия от силните на деня в България и родствените православни държави.