Олтар на злото

От известно време с приятелката ми се канехме да посетим крепостта Царевец във Велико Търново. Бях ходил там веднъж, като ученик, но с времето спомените избледняват.

Не съм от почитателите на катераческите подвизи, а посещението на крепост, като Царевец е основно това, но все пак решихме и отидохме.

На входа ни посрещна старинна порта, след която се тръгва по път, наподобяващ улица в стария Пловдив, но, разбира се, доста по-неудобен за ходене.

Обиколихме камъните, по които са стъпвали някои от най-прославените ни царе. И въпреки че отвсякъде ни “гледаха“ надписи призоваващи ДА СЕ ВНИМАВА, изкушението да се насладим на наистина величествената гледка побеждаваше.

И, ето, че тя изгря.

На върха на останките от крепостта се извисяваше гордо и величествено, възстановената Резиденция на българските патриарси – чутовно, силно и зовящо. Отчаянието, че ще трябва да добия уменията на планинска коза, за да изкача още толкова стъпала, колкото бях изкачил досега ме обзе напълно, но тя стоеше, като кралица – Резиденцията на българските патриарси. Най-ценното и важно място от цялата крепост. Поантата.

Продължихме нагоре и след няколко кратки почивки най-сетне се изкачихме до нея – възстановена от руините, в които са я превърнали преди векове османските нашественици, но все пак цяла и величествена.
Изгарях от желание да видя как изглежда вътрешността на една патриаршеска резиденция от онези времена. Хората се тълпяха на входа и придвижването ставаше бавно, докато накрая влязохме.

Но къде бяхме попаднали?!

Намирахме се в някакво грозно, студено и уродливо езическо капище, с безвкусни изображения по стените, които ни гледаха с някаква смес от злоба и апатия. Църквата, която грееше отвън, отвътре беше нещо, като новоезическо капище с елементи на социалистически реализъм. Всеки момент очаквах отнякъде да се появи мумията на Ленин или на Георги Димитров. Вътре цареше абсолютен архитектурен и канонически кич. Тотална естетическа чалга.

На лявата стена беше изрисуван мускулест мъж с брада и дълга коса (явно, някаква уродлива социалистическа представа за Христос), който стискаше в лявата си ръка… меч, предвождайки армия от зомбита в комсомолски премени!

Изглежда този Антихрист (вместо Христос) беше тръгнал да се бие с османлиите, които трябваше да бъдат средновековна аналогия на съвременните (тогава) капиталистически държави – “окупатори“ на социалистическия блок и собствено на НРБ. Около него стените бяха безвкусно нацапани с някакви пролетарски зомбита, които явно трябваше да го играят съвременните неоправдани жертви на несправедливия капитализъм и аналог на българите-мъченици пострадали при окупацията на Търновград. На купола на това капище пък беше изобразено слънце – езическата представа за бог в много племена. Всъщност, съвсем логично, защото комунистическите изверги, които палеха църкви и хвърляха обезобразените трупове на свещеници за храна на прасетата, превърнаха християнския български народ, отново в езически. Осквернената църква на Царевец е гавра не само с Христовата вяра, но и с историята ни. Как ли биха се почувствали светейшите ни патриарси, виждайки една християнска светиня превърната в езическо капище?

И защо, след като демокрацията ни стана на почти 30 години и скоро ще навлезе в “зрялата“ си възраст, тези

Детайл от стенопис на Патриаршеската катедрала на Царевец. Сн.: Pravoslavieto.com

бездарни монументи на пошлостта и грозотата, на злото още не са заличени?

Но, да се върнем в “храма“.

Реших да разбера в какво са превърнали олтара, като вече очаквах всичко и се обърнах именно натам.

И ето – вместо християнски олтар, там, където някога са въздигали ръцете си към Бога, в молитвено смирение светейшите ни патриарси, сега комунистическите престъпници бяха сложили някакво подобие на малък мраморен саркофаг с нещо, като стоманено цвете по средата. (Може би вътре е погребано нероденото “дете“ на “светлия“ комунизъм?!) А над него имаше някаква картина, която явно трябваше да наподобява Богородица с Младенеца, а всъщност приличаше на Людмила Живкова…

Беше ми достатъчно и помолих приятелката ми да излезем.

По пътя надолу се питах – кой е извършил по-голям грях? Османските войници, които са разрушили храма, изпълнявайки заповед или червените палачи, които са го съградили отново, а отвътре са отдали почит на своя бог, на сатаната, “въздигайки“ му олтар на злото?