Опасни връзки

Долменът в Симферопол

Нанесохме се в нов апартамент. Срещу терасата ни стои удивителен артефакт, така нареченият долмен – съоръжение древно и загадъчно. В Крим има няколко, но в Симферопол е само един и то в нашия двор. Справка: долмен е доисторическо, предполага се още от бронзовата епоха мегалитно съоръжение, за чието предназначение учените и до днес спорят. Прилича на кутия, изградена от масивни каменни плочи. Някои специалисти твърдят, че това е гробница, други – че това са култови обекти, за истинското предназначение на които можем само да гадаем, тъй като почти сме изгубили представа за традициите и обредите на народите, живели тук преди хилядолетия.

След като се заинтересувах от този артефакт, намерих много информация за мегалитите, но почти всичко беше в жанр „фентъзи“. Например, че древните хора, влизайки в долмените, изпадали във вечна медитация. При това техните ефирни тела се отделяли и пътешествали по различните нива на битието, за да познаят истината. Там, в долмените, тези хора са оставили за потомците информационна следа за знанията си. Също прочетох, че не трябва да се разрушават, но не защото е лошо да се разрушават исторически паметници, а защото непреодолимата сила непременно ще отмъсти за такъв вандализъм. Даже намерих история как в началото на XX век някъде в Русия построили църква от плочите на 44 долмена. А през 1917 година болшевиките зверски изтезавали именно 44 свещенослужители, участвали в строителството на храма… А някакъв фермер попитал нашия симферополски долмен, защо в Крим слабо се развива движението за органично земеделие. И, представяте ли си, получил отговор…

По всичко личи, че в нашето време на особена предразположеност към мистика, „магичната“ версия за произхода на мегалитите преобладава и за много от нас долмените са „място на неведоми сили“, обект на магично привличане. Вече не се учудвам, че често около нашия долмен се разхождат странни хора, извършващи някакви загадъчни действия с явно „мистичен“ характер.

Не ми се иска да разсъждавам за всички предполагаеми „свещени“ свойства на долмените, но в едно съм сигурен – нашият симферополски долмен изпълни сто процента функцията на „пазител“. При това безпогрешно. Как се случи, ще ви разкажа по-нататък, а сега с горестна въздишка ми се иска да поговорим за тоталното ни увлечение по магиите, окултизма и езотериката, и то в битов план, но не по-малко опасен.

Иде реч за тези, които използват в бита си всевъзможни магически фетиши, надявайки се, че ще им донесат късмет, печалба, защита, духовно просветление, а също ръст в кариерата и материално благополучие… Аз не бих и повдигал този въпрос, ако това се отнасяше за убедени езичници. Днешният „лишен от предразсъдъци“ човек може да вярва в каквото си иска… В наше време можеш да срещнеш какви ли не безумия, нелепици и фантасмагории! Безспорно, сега сме свободни и всеки има право и възможност да вярва в нещо, независимо какво е то.

Но нека поговорим за православните, в чиито домове, автомобили, офиси, по дрехите и аксесоарите се мъдрят всевъзможни фетиши, символи, знаци, амулети с магично, езотерично и окултно съдържание. Всевъзможни „очички“, жаби с монети в зъбите, магични звънчета, кабалистични, даоистки знаци, папируси, египетски заклинания, „щастливи“ метли и плашещи весели „духчета“… Можеш да срещнеш всичко това, че и още подобни предмети у нашите братя и сестри православни. И никой от тях дори не се и съмнява в нормалността на подобни вещи, не се и замисля, че не е логично в православен дом да се държат всякакви такива нечистотии. Даже много от нас не ги смятат за нечисти и с охота разказват кой предмет от каква напаст пази и за какво именно е предназначена всяка една от тези глупости. Неведнъж са ми носили за освещаване златни игли в копринени кутийки срещу „уроки“!…

Виждате, че още веднъж имаме повод да поговорим за нещо просто, но важно: за отношението на православните към магичните предмети.

Самата идея за използване на тайнствени сили за решаване на нашите битови и житейски проблеми си е чиста проба магия и е несъвместима с Православието. Впрочем и отношението към църковните треби като към някакви магически ритуали е също кощунствено. А такова отношение срещаме на всяка крачка. Тоест ние наивно (но и користно) се надяваме да „използваме“ Бога според нуждите си, без даже да си помислим, че първо трябва да се променим. Молим свещеника да извърши някакъв по-тайнствен ритуал с всички атрибути: четене на „заклинания“ (молитви), кадене с тамян, светене на вода… Най-често „поръчваме” освещаване на дома, но под това действие разбираме някакво очистване на аурата или промяна на кармата, само че не винаги си го признаваме.

Отново се налага да си изясним, че всичко, което прави Църквата има една единствена цел – освещение и спасение на човека. А това не е равнозначно на обезпечаването на безгрижно благополучие и лъскаво житие. Още повече, че ние, молейки се Богу, искаме от Него да се „намеси“ в живота ни и да ни дари полезни за нашето спасение и вечен живот неща. И напълно е възможно да получим точно обратното на това, което сме очаквали…

Но нека се върнем към темата за разпространения сред вярващите навик да използват всевъзможни магически фетиши и ритуали, смятайки, че е възможно всичко това да съществува редом с Православието. Всъщност тази практика не е нищо друго, освен поругаване на собствената вяра и вражда против Бога, колкото и страшно да ви звучи. Бог ни призовава към вяра и вярност, към благочестие и постоянство в добротворството; към това, че трудейки се в този живот, да възлагаме упованието си на Него и с благодарност да приемаме всичко, което Той ни дава. И тук се крие моделът за християнски живот и благоденствие, възможността на което не се отрича, но е следствие от праведния ни живот в съгласие с Бога. Магията затова е опасна, защото пренебрегвайки законите на духовния живот възлагаме надеждите си на някакви истукани и идоли. А зад идолите се крият бесовете, на много места в Свещеното Писание се говори за това. Ето защо използването на „невинни“ фетиши за невинен „късмет“ може да е не само признак за маловерие, но и за идолопоклонство, един от най-тежките грехове в Православието.

Често гузни, се оправдаваме: „Да, виси си просто така… Дори не зная какво е това. Подарък ми е, зет ми го донесе, дъщерята ми го даде… Помислих и реших да го запазя, подарък е все пак…“. На практика се получава, че ние като че ли нямаме никакво отношение към магическия предмет. Но това не означава, че неговото присъствие не оказва влияние върху живота ни. Предметите са въплъщение, материално изражение на идеи, мироглед, енергии. За ритуалните предмети това твърдение е сто процента вярно. Следователно, даже когато не сме наясно какво е написано на предмета, откъде е и защо е у нас, той привлича в живота ни определени енергии, свързани с функционирането на тези предмети, надписи и знаци. А в случая с магическите предмети тези енергии са еднозначно бесовски. Така че, по-добре е да не изкушаваме Господа и да не държим в домовете си даже съмнителни от магическа гледна точка вещи и символи, като изобщо не говорим за тези, които очевидно са предназначени за подобна употреба.

Ако забележим, че такива фетиши ни „действат“, то сме изпаднали в беда, значи между нас и демоните се е установила опасна връзка. Това е страшно и по-страшно не може и да бъде, даже когато последствията от такова общуване отначало са нелоши в житейски смисъл. Значи Господ ни е оставил „да следваме сърцето си“. А често това са пътищата на чревоугодието, греха и следващите ги болка и ужас. Обикновено Господ ни изоставя заради нашето упорство и гордост, когато не чуваме и не искаме да чуем онези предупреждения, които ни изпраща, показвайки ни посредством сериозни „препятствия“ опасността на избрания път.

Затова, когато фетишите „не работят“ и не ни помагат можем да смятаме това за добър знак на Божията милост. Господ не допуска бесовете да действат, не разрешава да се прояви законът за причинно-следствените отношения между демоните и човека. Закон, съгласно който човек, ползвайки от нечистите духове различни „блага“, все повече попада в пагубна зависимост, често без да забелязва своето гибелно положение. И несъзнателното пребиваване в плен на бесовете може да продължи даже до смъртта, когато ще излезе наяве в цялата си ужасна пълнота историята на чудовищната лъжа и катастрофа, която вече ще е невъзможно да бъде предотвратена.

Затова, скъпи братя и сестри, нека се отнасяме с  бдителност към всякакви магически предмети, към тези „помощници“ и „защитници“, отстранявайки ги от пътя си като дело на злонамерени демони. Нека освещаваме живота си и дома си чрез призоваването на името Божие и изпълняването на Неговите заповеди, като живеем в съгласие с Него.

И както обещах, ще ви разкажа за Симферополския долмен. Ще ви обясня, защо го смятам за действителен, истински и даже в някакъв смисъл безгрешен „амулет-пазител“, изключение от общото правило.

Запознах се с един старец, един от първите жители на нашия блок. Ето неговия разказ:

„Тази „пететажка” съм я строил сам, живея тук вече 42 години. Имаше проект на двадесет метра от нас да бъде построен девететажен блок, който щеше да скрие напълно слънчевата светлина. Никой не искаше този строеж и началникът на нашата кооперация, човек с красноречивата фамилия Фридман, предприе нещо блестящо.

На първия етаж на нашия блок тогава бе настанен филиала на краеведския музей. Фридман по някакъв начин се договори с работниците от музея да ни докарат от Керч истински долмен, само че на части. Докараха го, даже сложиха вътре някакви праисторически кости. Заградиха го с ограда, поставиха табела, на която пишеше, че това е археологически паметник и се охранява от държавата. Естествено, проектантите и строителите не се решиха да се изпречат на държавата (все пак това бе държавата – по това време Съветският съюз) и пред нашия блок остана свободно пространство… Вече толкова години сутрин се радваме на слънцето!

В една от Своите проповеди Господ похвалил един находчив в житейски смисъл човек и казал, че и в духовния живот сме длъжни да проявяваме находчивост и досетливост за достигането на главната житейска цел – Царството Небесно (Лука 16: 1-9). Този човек извършвал добри дела, за да може в трудни времена да не се лиши от добро отношение и да има изгода. Ние трябва да творим добро, за да сме причастници на Благия и Съвършен Бог.

Господ ни е дал много: и свобода, и разум, и воля. И ако ние, съхранявайки съвестта си, проявяваме настойчивост, трудолюбие и постоянство, Господ обезателно ще ни подаде всичко необходимо за спокоен живот. Тогава изобщо не са ни нужни амулети, тотеми, фетиши… още повече, че те ни лишават от Божията помощ, а без Бога със сигурност нищо добро в живота си няма да можем да направим и да постигнем.

В духовния живот е нужно да полагаме още повече усилия и да бъдем смирени, за да станем причастни към Божествената светлина, за да можем да видим Слънцето на правдата, нашия Бог. И нека в този стремеж опитът на предприемчивия „син на онзи век“ да ни служи като пример и назидание. I www.pravoslavie.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска