„Осребреният“ Христос

Публикуваме коментара, който получихме в редакцията, от нашия читател Тихомир Илчев, водещ в радио „Плевен“, по повод коледната реклама на една от големите телекомуникационни компании в България, която продължава да се излъчва и към днешна дата в българския ТВ ефир…

От известно време обществото (не само прицърковното) у нас се вълнува от една реклама. Реклама на някаква си компания за някакъв си продукт – все едно какъв, който се рекламира от Христос. Сега, дали Христос е реален човек и дали авторите на рекламата “въобще не са имали предвид“ заигравка с Името на Божия Син, всеки сам може да си отговори. Аз не желая да се фокусирам върху това.

Гледайки тази реклама, се сетих за една друга преди време, в която свободата беше сравнена със салам. Та се замислих докъде може да стигне стремежът към материалното… може би до тотално потъпкване на духа. А, може би, най-притеснителното е, че след 45 години комунизъм и след още 26 – повсеместна чалга, трябва да сме едва ли не благодарни, че „Христос (от Пловдив)“ не продава презервативи, а техника. Защото природата на злото е такава, че то винаги се опитва да надскочи ниския си ръст и да се изплюе възможно най-високо. Защото злото не се задоволява само с постигането на собствения си таргет, злото – чувствайки своята малкост и безличност – се стреми да накаже всички заради тях. Като бездарен поет, който не престава да залива читателите с празните си книжки или се опитва да се качи на раменете на някой „по-голям“ от него и да го изцапа “отвиско“ само за да бъде забелязан. Злото се стреми с пискливия си гласец да заглуши дори вятъра, само за да бъде чуто, забелязано и оценено.

Но трябва ли да страдаме за злото? Трябва ли дори да му съчувстваме? Трябва ли, като онази монахиня да се молим на Бог да прости на сатаната? Нали и той е бил ангел, значи в него има и добро, някъде много надълбоко… Трябва ли да сме “толерантни“ към злото? И какво се крие зад липсата на реакция спрямо него? Не е ли собствената ни смърт, неочаквано заслужена?! Или криворазбраната толерантност в съвременното общество би порицала дори Христос (Истинния) за това, че прогони търговците от храма, от дома на Своя Отец, което за някои (погледнато най-вече по фарисейски) си е едно политически некоректно действие, необмислена постъпка на един „юдейски дърводелец-бунтар, помислил се за Бог“?!…

Навярно не трябва да ни учудват подобни позиции в общество, което толкова яростно защитава апокалипсиса на семейството… Дали пък съвременният свят не е един неокомунистически концлагер за духовни права?

Със сигурност знам едно – нашата Светлина е Христос. Той може да води и да освети пътя ни. А кой може да върви по тъмна пътека? Нашата Светлина ни казва, че не трябва да съдим, за да не бъдем съдени; нашата Светлина ни казва, когато ни ударят по едната страна да обърнем другата – най-неразбраната и превратно тълкувана мисъл от Евангелието; нашата Светлина ни казва, че непротивенето на злото е съучастие на злото. Нека не съдим, но да се противим. И противо(у)стоим.