Официалният сайт на БПЦ – първи впечатления

От днес в интернет е достъпен официалният сайт на БПЦ на адрес www.bg-patriarshia.bg. Това радостно за всички нас събитие ме провокира да разгледам внимателно сайта и да споделя впечатленията си.

Близо 10 години бяха необходими на Светия Синод да осъзнае нуждата от обновяване на старата си официална страница, хоствана на безплатен американски сървър, отрупана с понякога цинични реклами и необновявана от 2000-та година насам. Преди около година беше определена специална работна група, която да изработи концепцията и да осъществи проекта за официален сайт на Българската църква.

Ще започна с поздравления за екипа (с духовен надзорник Сливенският митрополит Йоаникий) – епископ Наум, Десислава Панайотова, Александра Карамихалева, Анула Христова. Само по себе си създаването на страницата и делегирането на нейната поддръжка от страна на Синода на един млад и амбициозен екип, заслужава подкрепа и окуражаване. Това, което трябваше да стане много отдавна, вече е факт; охотно ще забравим пропуснатото десетилетие и ще пожелаем на екипа постоянство, диалогичност и позитивизъм. Поне тези качества ще са важни, според мен, за да може бъдещият сайт да бъде уютен и полезен за посетителите си.

Надявам се забележките в следващите редове да не се възприемат като проява на заядливост. От опит знам, че интернет-проектите рядко започват съвършено; всъщност съвършен проект няма. Нашият портал Православие.БГ също непрекъснато се променя – и тази гъвкавост и готовност за непрекъсната обнова е един от факторите на успеха. Познавам лично всички членове на екипа на новия сайт и съм сигурен, че бележките по-надолу могат да им послужат, за да стане страницата на БПЦ още по-добра и функционална.

Разработчици

Разработката и хостването на сайта е поверено на сливенската фирма Атлас БГ (занимаваща се с производство и търговия с текстил и поддържаща портала www.sliven.net). Дизайнът е дело на Христо Друмев, собственик на дизайнерско студио Drumev Development Studio, в чието портфолио фигурират няколко малки проекта, сред които – на колбасарски цех, на търговци на лампи, мебели и инструменти, на строителна фирма и др. В интервю за sliven.net управителят на сайта Константин Илиев споделя, че фирмата му е спечелила конкурс, обявен от Светия Синод, след което е разгледала над 60 варианта за дизайн и структура на новия сайт.

Името

Първата изненада се крие още в името, избрано за адрес на сайта. Ако желанието на създателите е било името да предава съдържанието на сайта (Българска Патриаршия), естественият избор за име на домейн би било Patriarshia.BG (домейн, който, между другото е все още свободен). Повторението на идентификатора "bg" в името (БГ-патриаршия.БГ) предава следната идентичност: "Българска Патриаршия – България" – излишно повторение, според скромното ми мнение. Домейнът би следвало да е кратък, точен и лесно запомнящ се.

Вход

Флаш-"интродукцията" (терминът е взет от самия сайт) в началото, по мое мнение, е натоварваща и излишна. Записът на тропара на св. Иван Рилски е с лошо качество – моно (не монодийно 🙂 ) и с неприятни обертонове, резултат от високата компресия на аудио-файла. Като цяло, идеята за отделна заглавна флаш-страница е остаряла и отдавна преодоляна в името на по-добрата функционалност на сайтовете.

Дизайн

Без да коментирам избора на фирмите изпълнители (Sliven.net и Drumev Development Studio), начинът, по който е обявен конкурса и критериите, които са ръководили Светия Синод в избора, не мога да не отбележа драстичното "сваляне на гарда" в този избор. И двете фирми се разполагат в пазарни сегменти и предлагат качество и представителност, несъответстващи на нивото на институция като Българската Патриаршия. Дори и бегъл преглед върху сливенския портал и дизайнерското портфолио е достатъчен, за да се направи тази нелицеприятна констатация. Принуден съм да я направя, въпреки собствения си сливенски произход и силен местен патриотизъм.

Неприятно впечатление оставят и линковете в долната част на сайта, водещи към страниците на дизайнера и фирмата-разработчик. Тази практика може би е приемлива за малки сайтове, които обикновено слагат такива линкове в знак на благодарност за безплатно предоставена услуга. В случая със сайта на БПЦ, където е имало конкурс, възлагане (предполага се – и заплащане), подобни линкове създават единствено впечатление за несериозност. Ако това е било изрично условие на разработчиците, считам това условие за неприемливо и неуместно.

Дизайнът на официална страница на БПЦ предполага богати познания в областта на православната символика изобщо и българската православна символика в частност. Огромно предизвикателство за всеки дизайнер би било преосмислянето на богатото графично наследство, отделянето на водещи символи и претворяването им в един съвременен дизайн. За съжаление, дизайнерът на bg-patriarshia.bg не е демонстрирал особени висини в това отношение, а хората, които са подбирали вариантите за дизайн, са се плъзнали по линията на най-малкото съпротивление. Разглеждайки сайта, си давам сметка, че той отразява една много сериозна липса в нашата църква – липсата на герб. Това, разбира се, не е вина на дизайнера, но може би създаването на страницата е добър повод този въпрос да бъде разгледан от Светия Синод. В последните години се появиха няколко публикации на тази тема, но и досега, с изключение на "печата на Светия Синод", познат ни от църковните календарчета с изображението на храм-паметника Св. Александър Невски, нищо конкретно не бе поставено на обсъждане. Междувременно, едно оригинално и смислено предложение (мисля, на Георги Тодоров) – за възприемане на първата буква от глаголицата "Аз" като официален герб (или част от официалния герб) на БПЦ, беше "взето на въоръжение" в символиката на партия Атака…

Този символен дефицит е вероятно основната причина "главата" на сайта да се състои от кръст, надпис с църковно-славянски шрифт, снимка на Синодната палата и икона на Иисус Христос, като всичко това е оградено със златни винетки. Шапката е анимирана, при първо зареждане от кръста излизат лъчи, осветяващи три ключови години за Патриаршията. От езикова и дизайнерска гледна точка, не е удачно да се използват съкращения в заглавията – и в "интро"-то, и в "главата" на сайта "Светият Синод" е изписан в съкратена форма.

Оценката на "главата" и цялостното дизайнерско решение, основано на винетки и преливки във Photoshop, е във висша степен въпрос на личен вкус. Моето лично мнение е, че прекомерната декоративност, основана предимно на графични елементи от старопечатни книги, отразява (и възпитава) не толкова любов към православната образност изобщо, а към един конкретен период от неговото развитие. Употребата на винетките и църковнославянските шрифтове в православни сайтове (мисля) следва да се прави много премерено и ненатрапливо. Може би, за официален сайт на БПЦ тази образност е в известен смисъл неизбежна – всичко друго би било твърде радикално за възприемане.

Функционалност

Сайтът е решен в класическата схема "глава и три колони", с горно (под главата) и странично (ляво) меню. Диагонално са разположени слотове за двете галерии (икони и снимки) – според мен, небалансирано решение. Структурата на сайта изглежда добре обмислена и се надяваме да е въпрос на време да бъде напълнена и със съдържание.

Полезна функционалност е абонаментът за RSS-емисиите. Би могло да се помисли за повече емисии или за преработка на съществуващата главна емисия така, че да в нея да се включват всички нови качени материали, а не само тези от главна страница. В момента на главна страница е публикуван цитат от Евангелието на Йоан – предполага се, че този слот ще се използва за актуални новини и важни публикации.

Въпреки предварително обявената информация, сайтът не може да бъде наречен "портален" в точния смисъл на този термин, който предполага интерактивност с потребителите си. Не се предвижда (поне на този етап) потребителска регистрация, коментарна система, форум и всички други функции, осигуряващи по-висока диалогичност на сайта. Очевидно сайтът е замислен по-скоро като информационен ресурс и библиотечен архив, тоест, като типичен "корпоративен" сайт.

От функционална гледна точка, както и от съображения за защита, не е удачно присъствието на линк за администратори на главна страница.

Въпроси оставя и режимът на авторските права, обявен в сайта – "Всички права принадлежат на БПЦ – Българска патриаршия". Тази формулировка изключва свободното копиране и цитиране на съдържание – което пък влиза в пряко противоречие с една от основните му цели – да бъде източник на автентична информация за всички останали медии. Надяваме се този въпрос да получи адекватно решение – например с обявяване на Creative Commons лиценз на съдържанието, позволяващ свободната му употреба за некомерсиални цели.

Отново – поздравления за екипа на сайта и пожелания за дълги години плодотворна работа за полза на Българската църква.