Парите от американския сладолед могат да образоват всички деца по света

Списание "Финанси", брой 3 (15), юли-сепрември 2007

Микрофинансирането е един от най-важните двигатели на човешкото развитие днес

“Природата на днешната промяна в ръководството на Световната Банка е своеобразно напомняне за нуждата изобщо от реформа в управлението на международните финансови институции”, заяви на 18 май 2007 г. д-р Уилиам Тему, изпълняващият длъжността Генерален секретар на Световния съвет на църквите (ССЦ) в Женева, по повод оставката на президента на Световната Банка Пол Уолфовиц.

В своя коментар високиопоставеният служител на ССЦ заяви: “Демократичният дефицит при избора на ключови ръководители на международните финансови институции следва да бъде преодолян. Реформи, които гарантират по-широко представителство за гласа на развиващите се страни, трябва да бъдат приложени на практика още днес. Бъдещите лидери би следвало да бъдат избирани не по архаични процедури, а по правила, които отразяват международното общо благо.” Именно тази загриженост е един от обсъжданите проблеми на отговорността и прозрачността, които бяха дискутирани през последните години между Световния съвет на църквите, Световната Банка (СБ) и Международният Валутен Фонд (МВФ): 12.02.2003 г. – първият съвместен семинар по темата за развитието между тези институции бе организиран; 20.02.2003 г. – първата им “историческа” среща с ангажименти за продължаване на диалога ; 10.09.2003 г. – църквите-членки и парньорите на ССЦ осъществиха среща, посветена на политиките и стратегиите на МВФ; 04.11.2003 г. – договаряне между ССЦ и международните финансови институции за продължаване на срещите през следващата година; 22.10.2004 г. – среща в главната квартира на ССЦ в Женева на Джеймс Д. Уолфенсон, президент на Световната Банка, Огъстин Карстенс, Зам.-Изпълнителен директор на МВФ, и Сам Кобиа, генерален секретар на ССЦ, на която междухристиянското представителство ангажира Бретън Уудс Институциите да се гарнтира, че виковете на най-засегнатите народи ще бъдат чути, чрез търсене на житални пътища към глобалната справедливост, за да могат всички хора честно да споделят общите блага.”

По този повод правителственият главен секретар на Държавната хазна на Великобритания Пол Ботенг илюстрира необходимостта от постигане Задачите за Развитие на Милениума, поставени от ООН, с помощта на богатите държави по следния начин: “Само парите, похарчени в Съединените американски щати за сладолед всяка година, добавени към това, което се прави към момента, биха дали възмойност за достъп до основно образование за всички деца по света”. Какво е необходимо за ликвидиране на бедността в света? Толкова лесно ли (или толкова трудно), колкото яденето на сладолед? По думите на генералния секретар на Световния съвет на църквите, Сам Кобиа: “Бедността може да бъде изкоренена, единствено, ако се атакува неравното рапределение на глобалните ресурси. Очевидно е, че само икономическият ръст не може да победи бедността, когато финансовите пазари трансферират финансови ресурси от бедните към богатите страни”. На тази среща в Икуменическия Център в Женева на 22.10.2004 г. бе приет документ на високо равнище между трите организации, представляващ своего рода етически или морален кодекс в областта на международната търговски и финансови политики и практики.

В последно време много се говори за навлизащото в Европа ислямско банкиране и ислямско застраховане. Малко известни са обаче инициативите на християнските църкви за регулиране на финасовото положение на религиозните организации в епохата на глобалния секуларизъм.
През януари 2005 г. финансовият свят бе взривен от високите успехи на инвестиционния фонд на Англиканската църква във Великобритания, който отчете огромни приходи и е образец за инвестиции, които са доходоносни, без риск, но и отчитащи въпроси от етическо естество, поради което инвестициите се правят в компании, съблюдаващи всички международни и национални нормативни актове за опазване на околната среда, гарантиращи недискриминация от всякакъв род и осигураващи безопасни условия на труд и живот.
Много успешен се счита и „Фонда на Столетието”, създаден от Световната Християнска Студентска Федерация (ССХФ), която е икуменическа организация, основана през 1895 г. Тя работи в плодотворно сътрудничество и съработничество с църквите и със студентските и младежки движения по света. Започнал с един милион щатски долара, фондът съчетава християнската етика и инвестирането в различни области с цел набиране ресурси за християнско служение сред студентството. Лихвите и печалбите, получавани чрез фонда, с използват за международни програми за междурегионално и регионално сътрудничество и координация, както и за подпомагане на Програмата за Икуменическа (междухристиянска) Помощ, която се изразява в хуманитарни инициативи за църкви от развиващите се и от нерзавитите страни: стипендии за получаване на висше образование, управление на кризи и конфликти и миротворчески мисии, развитие на богословската наука и духовността, както и други актуални по места проблеми.Повече от сто национални движения са членове на федерацията и се ползват от фонда, но същевременно дават своя принос в живота и дейността на ССХФ. Този инвестиционен икуменически фонд е истинска инвестиция в бъдещето и е учреден като юридическо лице в Женева, където се обслужва от една частна банка с близо 500-годишна история в банкирането – „Ломбар, Одие, Дарие и Хенш”.

Световният Съвет на Църквите (ССЦ) в Женева организира в периода 10-16 април 2005 г. провеждането на Световната Седмица на Инициативи по въпросите на търговията, като насърчи всички църкви-членки на това своеобразно християнско ООН (347 на брой в повече от 120 държави) и други организации от неправителствения сектор да се включат. Инициираната Петиция, която оспорва твърдението, че либерализирането на бизнеса спомага за редуцирането на бедността, бе подписана единствено от една българска неправителствена организация, Фондация „Помогни на нуждаещите се”- гр. Пловдив, понеже от 1998 г. Българската православна църква прекрати членството си в ССЦ и не участва в многостранните и двустранните диалози на икуменическото движение, независимо, че е една от църквите-основателки на същото в първата половина на 20 век. Петицията се връчи на 13.04.2005 г. на Световната Търговска Организация в Женева от делегация на Икуменическия Алианс „Да отговорим заедно”, ръководена от пастор Самуел Кобиа, генерален секретар на Световният Съвет на Църквите. Петицията бе наименована „Търговията в служба на хората” и е подписана от повече от 180 религиозни водачи и призовава средите на бизнеса да направят изменения в правилата за международна търговия с цел да се защитят правата на всички страни, включително на човека, на творението (на природата) и икономическата справедливост.

През последните три десетилетия микрокредитите революционализираха финансовия свят. Микрофинансовите институции събориха финансови правила, които изглеждаха непоклатими, с цел да прдложат услугите си на бедните посредством отпускането на кредити с минимални лихви, минимизирайки ор друга страна формалностите и бумащината, Те доказаха, че банките биха могли да дават назаем не само на богатитем но и на малки предприемачи от маргинализирани групи и техните семейства. Организацията на Обединените Нации (ООН) обяви 2005 година за Световна година на Микрокредита. Първостепенно място в сектора на микрофинансирането държи една междухристиянска (икуменическа) организация – Ойкокредит, която имаше най-активна роля на международния симпозиум на 10 юни 2005 г., проведен в бившия германски паламент в Бон под надслов „малките заеми, които променят живота ни”. От съдаването си до момента Ойкокредит е подпомогнал 234 финансови посрднически групи и множество проекти в Латинска Америка, Азия, Африка, Централна и Източна Европа, като за разлика от останалите финансови институции, предпочитащи кредити за кратък период(от една до две години), Ойкокредит предлага кредитиране в дългосрочен план (от 2 до 10 години) и е една от малкото институции, която може да си позволи кредитиране в местни валути. На 23 март 2007 г. Ойкокредит организира „Денят за промяна” във всички холандски начални училища, за да промоцира сред гражданите на Холандия принципите на микрокредитирането, да покаце неговата ефективност като инструмент за рдуциране на бедността. За целта е учредена Фондация „Денят за промяна”, която с подкрепата на холандското минсистерство за развитие на кооперирането ще набира средства за програмите на Ойкокредит и седем други холандски организации, ангажирани в микрофинансирането Oxfam Novib, Cordaid, Hivos и ICCO (обединени в MicroNed), Банка ASN, Банка Triodos и FMO.

През ноември 2006 г. една от първите микро-кредитни институции в служба на бедните отпразнува своя 60-годишен юбилей с нарочна конференция в Женева – Икуменическия Църковен Кредитен Фонд (Ecumenical Church Loan Fund – ECLOF). Основан е през 1946 г. от ръководителите на Световният Съвет на Църквите и банкери с визионеска нагласа, чиято мечта е да направят кредитите достъпни за най-нуждаещите се, и станали пионери на системата за микрокредитиране за бедните, която днес се разглежда като един от най-важните мотори на човешкото развитие. От създаването си ECLOF е дисбурсирал над 100 милиона щат. долара заеми за най-онеправданите. Само през 2005 г. заемите бяха почти 15 000 на стойност 22 милиона щат. долара, от които са се позлвали около 600,000 от най-бедните хора в Африка, Азия и Лат. Америка. Като цяло до 3 милиона души от най-бедните общности на света са били облагодетелствани от получните заеми чрез ECLOF. Икуменическият Църковен Кредитен Фонд, който днес работи чрез 32 национални комитета в тясно партньорство по места с църквата, гражданското общество и икономическите актьори, през септември 2006 година официално бе припознат за партньорска организания на Световният Съвет на Църквите, заради дългогодишното досегашно съработничество между двете организации и приноса на фонда в подкрепа достойнството на човешката личност.

Повечето от частните инвестиционни фондове, ангажирани с микрофинансиране, се определят като „социални инвестиционни фондове”, само няколко измежду тях са наричани „социални фондове” Такива са СИДИ във Франция, КАЛВЕРТ в САЩ и Ойкокредит. Фактът, че е изоставена думата „инвестиционни” разкрива, че при тях социалният аспект е много по-важен от финансовия рандеман.

За милиони хора по света микрокредитите промениха понятието за благотворителност. Даже при катастрофи с параметрите на бедствията от цунамито в Индийския океан или наводненията в Луизиана, микрокредитът има своето място и специфична роля, защото след приоритета на помощта от първа необходимост, чрез него се предлага дългосрочна реструктурираща помощ, в която се изразява и основната сила на микрофинансирането.