Поетът на възкресението. 1600 години от смъртта на св. Йоан Златоуст

На черноморския бряг, в днешната непризната Абхазия стои храмът, където е завършил дните си този гений на словото. Както вълните на Черно море размиват брега, така и той размива границата между поезията и риториката, ангела и човека, праведника и грешника. По воля Божия финалът на неговия живот в заточение на бреговете на Колхида, където някога е пуснал котва корабът на аргонавтите, търсещи златното руно, е станал велик символ. Златното руно, похитено от Язон с помощта на Медея за Древна Гърция, се върнало в Колхида чрез златните съкровища на византийската реч.

Знаменитият оратор Либаний, който учил на риторика бъдещия християнски епископ, бил съкрушен от това, че християните му отнели най-добрия ученик. Увличащият се характер на Йоан го отвел в началото към адвокатската катедра. Но скоро съдебните препирни му омръзнали. След смъртта на майка си той се оттеглил в пещера, където прекарал четири изтощителни години.

От пещерата излязъл един пламенен духовник. Проповедите му били прекъсвани от ръкопляскания, което смущавало и църковното началство, и самия Йоан. "Какво ми ръкопляскате, сякаш сме в театър!", възкликвал потресен той. Но това бил нов, християнски театър, който дошъл на смяна на древноримския. Името на Йоан може да се сложи спокойно до тези на Есхил, Софокъл и Еврипид. Помислете си само – човекът само произнасял речи, а светът ги помни и след 1600 години. Малко ли са били сладкодумните епископи във Византия? Но само този Златоуст е влязъл в душата ни завинаги. Гръцкото име Хризостом означава буквално "златната уста".

На черноморския бряг, в днешната непризната Абхазия стои храмът, където е завършил дните си този гений на словото. Както вълните на Черно море размиват брега, така и той размива границата между поезията и риториката, ангела и човека, праведника и грешника. По воля Божия финалът на неговия живот в заточение на бреговете на Колхида, където някога е пуснал котва корабът на аргонавтите, търсещи златното руно, е станал велик символ. Златното руно, похитено от Язон с помощта на Медея за Древна Гърция, се върнало в Колхида чрез златните съкровища на византийската реч.

Всеки, които поне веднъж в живота си е бил на пасхална литургия, познава творчеството на св. Йоан Златоуст. Негово "Cлово за Пасха" се прочита от амвона и смисълът му поразява въображението. "Христос възкръсна, и няма ни един мъртвец в гробовете" – това е ослепителна метафора. Как тъй няма ни един мъртвец, щом всички гробища са препълнени? Но Йоан гледа към вечността. За Бога няма мъртъвци, защото душата е безсмъртна. И още – въображението на мнозина е поразено и дори шокирано от поканата за духовен, пък и за телесен пасхален пир: телето е угоено, всеки да дойде, да яде и да се наслади на радостта и на пролетта на живота. И който е постил само седмица или ден от Великите пости, и който не е постил изобщо – всеки да дойде и да яде.

Поразява сетивността на метафората. Та нали след Словото всички наистина ще седнат зад празничната трапеза. И ако не цяло теле, то поне телешко ще има на масата, и козунак, и вино, и боядисани яйца. И всичко това е символ на радостта и вечния живот, който вече и сега е тук, въпреки че на пируващите им предстоят болести, земни страдания и смърт.

Вярно, в храма не се четат словата на Златоуст "срещу ристалищата", тоест срещу спортните състезания. В древна Византия тези проповеди предизвиквали гнева и на спортистите, и на запалянковците, и, разбира се, на самия император. Популярният пламенен епископ бил заточен дори не и на края на света, а направо в ада. Според вярванията на древните гърци, наследени и от византийците, Колхида е началото на ада.

За ада в "Слово за Пасха" на Йоан се говори особено вдъхновено. Христос възкръсна – и адът се закри. Закри се, защото се умъртви. Христос възкръсна, и адът ридае и скърца със зъби, защото е поразен завинаги. Там има още и игра на думи, не винаги достъпна за превод: "съкрушава се, защото е съкрушен". И най-после превърналото се в поговорка гениално двустишие: "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?". Риторичен въпрос към победената смърт и съкрушения ад. Без да навлизам в областта на религията и богословието, ще кажа само, че пред нас е един велик поет, победил завинаги в душата си смъртта и ада.

Свети Йоан Златоуст е един от основоположниците на великата християнска цивилизация на Словото, дошла на смяна на древноримската цивилизация на мрамора и гранита. Словесните паметници остават несъкрушими през всички времена. Преминало през най-жестоките гонения и забрани на богоборческата, христоборческа диктатура, Словото на Йоан Златоуст не е остаряло с нищо, а значението му с годините и вековете само се засилва.