Посещението на папата в Турция – коментар на католически свещеник и православен дякон от България

Източник:

Разговор на Кръстин Апостолов с отец Петко Вълов, свещеник от Източния обряд на Католическата църква в България, и дякон д-р Иван Иванов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и сътрудник на радио Ватикана за България.

Фрагменти от разговора в студиото може да чуете оттук

Повод за срещата в студиото на Радио Сион е посещението на папа Бенедикт ХVІ в Турция и последвалите реакции в християнския и мюсюлмански свят.

Дякон Иван: Това посещение е изпълнено с изключително много духовна енергия. Светът беше свикнал папата да посещава различни места по света. Но посещението при Вселенския патриарх представлява официалното становище и воля за братски диалог и сътрудничество. Трябва да подчертаем, че това решение е в резултат на дългогодишен диалог между двете църкви.

Това е един исторически момент за Православната църква, в който ще се покаже на дело готовността за взаимен богословски диалог, взаимна обич и взаимно уважение на християнските религиозни ценности, според думите и на Вселенския патриарх.
Днес светът има нужда от такава голяма опора и тя трябва да дойде от страна на християнската църква като цяло.

Коментарите относно визитата на папата са противоречиви. Сякаш всеки „придърпва чергата” към себе си… От една страна е присъединяването на Турция към ЕС, от друга – сближаването на Католическата и Православната църкви. Трети пък изпадат в крайност, като смятат, че това посещение ще доведе до задълбочаване на бездната между двете църкви. В България как вие виждате тази визита?

Отец Петко: Църквата не е политически фактор. Посещението не е политическо и основният акцент е срещата със Вселенския патриарх и посещение на църковните общности в Турция. Това е израз на подкрепата за християните общности в Турция, които не водят лек живот там. Папата е в Турция по покана на Вселенския патриарх, а поводът е празникът на св. Андрей. Не виждам как може да се задълбочи бездната между двете църкви. Това е посещение на добра воля и може да се очаква само нещо положително. Ние, в България, така виждаме посещението…

Срещата има за цел и обединяване на християнската позиция по юридически въпроси, свързани с правата на двете християнски общини в Турция?

Дякон Иван: Турската държава трябва да се съобрази с основни въпроси на религиозната свобода и да има ясна представа за тези две големи, християнски общности, които трябва да получат своите права.

Посещението на папата отново ни върна към речта му, която провокира остри реакции на протест в ислямския свят. Как се прие това от Католическата църква в България?

Отец Петко: Папата не целеше да обиди исляма. Според мен не беше доразбран и затова допринесоха недобрият превод и разпространението само на откъси от речта. В пълнота текстът отразява идеята за търсенето на разума и диалога, общочовешкото и ненасилието. Това беше акцент насочен към Европа. Проблемът на Европа е релативизмът. Границите се размиват между истини и полуистини и самите християни имат объркани представи. Намерението на папата е било да акцентира върху необходимостта от това да познаваме по-добре самите себе си и идентичността си, за да можем да водим диалог помежду си. Църквата е отворена и търси това, което сближава с другия, тя акцентира върху това, а не върху разликите. Разпалените отзиви се дължат на буквалното схващане. Вярата не може да се насажда насила, Бог не може да Го обичаме насила, няма любов по принуда и интерес. Трябва да бъдем свободни ,за да има любов. Може би самият папа не си е дал сметка, какво ще предизвика с избрания цитат, но идеята не е била да обиди. Изтокът винаги е по-емоционален и реакцията е по-крайна. Когато утихнат страстите, ще дойде и моментът на размисъл…

В програмата на папата са включени срещи и с ислямски, и еврейски лидери в Турция. Как ще коментирате думите на папата към турския премиер Ердоган: „солидарността между културите, това е нашият дълг”. Извинява ли се папата за кръстоносните походи? Както крайните проявления на религиозната чувствителност са вредни и неприемливи, така и разминаването на границите често довежда до примирение дори с откровени гаври с Христовото име. Ако карикатурите на Мохамед разбуниха духовете на Изток, то ние сами си рисуваме карикатури на Христос… В какво се състои тази голяма отлика в религиозната чувствително между Христовия западен свят и Ислямския изток?

Отец Петко: Знаем, че трите религии – ислям, християнство и еврейство – са тези, които изключват всички останали. Но докато християнството има една история която е от 20 века и се е сблъскала с различни ереси, с модернизма със светските държави, претърпява развитие и еволюция. В мюсюлманската религия, която е най-младата, там липсва този сблъсък с модерността. Те отричат всичко друго, така както е постъпвала Църквата през Средновековието. Ислямът е религия на буквата, а християнството на словото и интерпретацията. Те са чувствителни спрямо обиди към пророка, Корана и към всяко по свободно интерпретиране.

На какво се дължи примиреността, която си позволяваме в „шегите” към Христос, къде се изгуби авторитетът на нашата Църква?

Дякон Иван: Това е сериозен въпрос… Ние, християните, може би не си даваме сметка напоследък, че задълбочаваме нихилизма към всичко, което се случва. Християните в света вече се чувстват достатъчно сигурно, визирам цивилизованите държави (има и такива страни, където християните се борят за своето оцеляване), но всички в цивилизацията, които наричат себе си християни, се задоволят да наблюдават само събитията, без да реагират в съответствие с евангелските заповеди. Те трудно вече казват: „Да” или „Не”. Християните днес предпочитат да измислят нещо „по средата”. Но Евангелието казва, че онова, което не е „Да” или „Не” е от лукавия. Християните в съвремието предпочитат да живеят добре своя интимен, личен, затворен живот. Не живеят в общност, не се социализират… Повечето православни християни трудно поемат ангажимент извън тяхното участие в богослужението. Ако свещенослужителят не призове: „Направи това!” – те трудно го правят от свободна воля. Ние живеем отдалечено, самостоятелно, егоистично. Затова сме изгубили чувствителността, която имат мюсюлманите. Трябва наистина да се замислим дали не изгубваме основното предназначение на нашата вероизповед.

Христос ни е дал моделът за начин на живот: че личността е значима, важна. Ние, обаче, вземаме тази свобода само за себе си, ограждаме се с нея…

Дякон Иван: Външната форма не е секуларизация: например, ако не носиш расо; а когато промениш вътрешната си нагласа, любовта… Секуларизация е, когато забравим какво е жертвата на Христос. Къде и как се преподава християнство в съвременна Европа и съвременна България? Как се преподава ислям? Църквата трябва да преосмисли много неща. И духовниците да поемем този кръст, да евангелизираме и благовестим в момента. Децата виждат само филмите и това е субективно и светско. А в домовете няма Евангелие. Затова и журналистите си позволяват да интерпретират както си искат, защото другите – те не знаят…. Тогава ние как показваме християнството, как благовестим, на кого?!

Искам да се върнем към близкото минало, когато българска делегация посети Ватикана по случай 24 май. Тогава папата посочи страната ни като пример за толерантно съжителство… Но това се превръща по-скоро в дипломатически толеранс, защото в България се наблюдава едно изостряне на междуетническите отношения, насила, без реален повод…

Отец Петко: …Основният проблем на Църквата днес това не е научният атеизъм, а безразличието на хората към собствената им вяра. Смятам, че пословичната толерантност на българина е безразличие… Всеки трябва да познава добре себе си, да живее идентично и да спазва евангелските слова на дело… Пожелавам тази толерантност да е базирана на хуманност и обич към ближния, а не на безразличието, че не ме е грижа за другия…