По въпроса за възникването на православното сектантство

 

***

„Ако внимателно се вгледаме: в какво вярват нашите енориаши и как се удовлетворяват религиозните ни потребности, ще разберем много неща за състоянието на съвременната църковност.

 

Проведох малко социологическо проучване в моята енория, чиито резултати просто ме смаяха. Евангелието се чете само от онези, които постоянно ходят на църква, и при това те го четат, само защото така трябва, а не защото ги интересува. Много рядко се задават въпроси във връзка с текстове от Евангелието, но почти постоянно се пита какво може да се яде по време на пости и какво – не. Така се създава впечатлението, че християнството е религия на храната. Случайно да не се облажим по време на пости – ето това е „стълбът и крепилото на истината”. Сред т.нар. въцърковени енориаши са малко онези, които изобщо вярват във вечния живот, но на практика всички вярват в магии и уроки. Непрекъснато се подозират един друг в магьосничество. Понякога се смайвам от това, че наглед образовани хора, които много години посещават храма, напълно сериозно подозират в магьосничество своите събратя, с които се причастяват от една чаша.

 

Постите се превърнаха в добродетел сами за себе си – по-добре да умреш, отколкото да не спазиш точно устава, докато през всички времена постите винаги са били средство за достигане на добродетелта. Станала е подмяна на понятията. Апостол Павел на много места говори за храната – че тя не приближава към Бога или че Царството Небесно, че не е ястие и питие, а радост в Светия Дух (Рим. 14:17). Но не, храната отново става краеъгълен камък за нас. Храната се превръща в камък, върху който ние строим своя духовен живот, затова откъде-накъде отците-новатори ще благославят да се пости според здравословното състояние? Няма значение, че Игнатий Брянчанинов по време на пости е благославял болни хора да пият дори месен бульон. В устава пише: „строг пост”, значи – строг пост.

 

Лично чух как един свещеник-типикар не разреши на бременна жена да яде растително масло през седмицата по време на Великите пости. Направо бях шокиран: а къде е Любовта като главен принцип на християнството? Любовта, както и светостта, се представят като недостижими понятия и затова за тях не бива да се притесняваме, но трябва да продължаваме да затъваме в обредността и фарисейството като в блато. Такъв свещеник вероятно на мястото на Христос не би се замислил дали да изцели нещастните в съботен ден. Та нали Законът забранява; ще потърпи до понеделник, в това няма нищо страшно; затова пък всичко ще бъде по Типика. И де да беше това някакво изключение, но това е широко разпространено навсякъде.

 

А радостта от живота в нашата съвременна Православна църква изобщо заема някакво много особено място. Смехът, шегите, приличните танци дори от типа на валса и други невинни удоволствия се смятат за най-голям грях в ултра-православните среди. Но изобщо не се смята за грях да бъдеш доносник, двуличен, да угодничиш пред свещеника, а зад гърба му безсрамно да го осъждаш или да плетеш интриги сред енориашите. Лицето на православния човек трябва да има унило-умилено-идиотско изражение. Само тогава това ще е наистина лице на православен човек.

 

И целият този кошмар, който много често се бърка с православието, се създава от т.нар. пастири. Тези групировки от т.нар. православни християни сами въвеждат свещеника в състояние на дълбока прелест със своето ласкателство, подмазване и двуличие. Тази група т.нар. „вярващи пасоми” принуждава пастира да премълчава това, което би ги приближило до истинското разбиране на Евангелието, ако то не може да се побере в тяхното ограничено съзнание. За тях неоспоримата истина може да е само нещо, което отговаря на тяхната разбиране. Няма значение, че тази истина много често е в разрез със светоотеческите наставления или с тълкуванието на самото Евангелие.

 

А всичко, което не се побира в техните разбирания и противоречи на онова, което те смятат за правилно, те наричан високоумие и гордост на ума.

 

Когато овците се срещат с онова, което не могат да разберат, то тяхното унило-умилено-идиотско изражение се превръща в злобна гримаса, излъчваща ненавист. И отчето, разбира се, започва да се страхува от своите овчици. Но постепенно пастирът започва да харесва всичко това. Та нали самото усещане на властта приятно ласкае. Но под дебелия слой лъжа и ласкателство е изключително трудно да се види, че в действителност властват пасомите. А когато това се разбере, вече е късно. И по този начин се създава секта, чийто вид обаче е напълно православен: дълги поли, дълги бради, службите са по Типика и т.н.

 

Някои отци, след като вкусят опияняващата сладост на властта над хората, сами съзнателно ги превръщат в овце, за да живеят в крайна сметка на техен гръб, а те да са безгласни пред стрижещия.

 

Учудващо е, че дори самите хора наричат себе си овце и в поведението си в Църквата се уподобяват на безсловесни. Те лесно сменят своето човешко достойнство и отговорността за своя живот за овче животинско състояние. Лицемерно връчват живота си на пастира; но всъщност това се случва само до определен момент – докато пастирът играе по свирката на своето стадо. Но щом овцете заподозрат, че нещо не е според техните представи, веднага се превръщат във вълци, готови да разкъсат пастира.

 

За превръщането на хората в овце са годни всички средства, но най-ефективен е страхът. Религиозният светоглед, построен върху страха, поробва волята и самия човек. Това са най-благоприятните условия за създаване на митология: ИНН* – като печат на антихриста, злобните масони, приближаващите гонения, близкият край на света, телевизорът и компютърът като око на антихриста и т.н. Човек се смущава, той не знае как да живее занапред, в главата му всичко се обърква и страхът със смразяващата си ръка сковава цялата душа на човека. И тогава отецът като оракул става водач и старец, а човекът се превръща в овен или овца. Той влиза в т.нар. система от послушания и благословения. Но едно е монашеското послушание, а друго е послушанието в енорията – има огромна разлика. В енорията системата от послушания формира секта. В манастира послушанието е начин на съществуване.

 

Зависимостта между тоталитарния отец и неговите овце е взаимна, защото над всичко това стои митът и страхът, а не Евангелието. Ако Евангелието освобождава човека и му носи радост, то религията, построена върху митове и страхове, поробва и унищожава човека и постепенно го превръща в животно. Единство между сектите е невъзможно, защото в православната секта мястото на Христос е заето от стареца. Ако не обърнем внимание на това, от нашата Православна църква скоро нищо няма да остане.”

 

 

 

 

 

Но не може да не посочим и наличието на очевиден абсурд в ситуацията във връзка с причините за възмущението на епархиалните чиновници на РПЦ МП от дейността на свещеника. Работата е там, че о. Иларион не само стимулира в събеседниците си способността им за самостоятелно мислене, но той е и привърженик на примирението на науката и богословието в единна светогледна парадигма. Разбира се, предмет на друг разговор е въпросът за това, до колко това е възможно при сегашното състояние на науката и при отсъствието на собствено богословие на РПЦ МП. Но фактът, че църковната администрация подлага на дискриминация свещеник, който съдейства на процеса на популяризиране на православието, ни позволява да виждаме в действията на чиновниците на РПЦ МП някаква странна нелогичност, което ни насочва към размисли за степента на тяхната адекватност. | Religiopolis

 

Бележки:

*ИНН – Идентификационный номер налогоплательщика (ИНН) – идентификационен номер на данъкоплатеца – това е цифров код за отчет на данъкоплатците, който се въвежда в Русия от 1993 г. – за дружества, а за физически лица – от 1999 г. В някои християнски църкви получаването на ИНН се приравнява на получаване на числото на Звяра. Еладската православна църква (през 1998 г.) и Руската православна църква (през 2001 г.) утвърждават допустимостта на идентификационния номер за православните граждани.