Православната църква и съвременната медийна среда

Християнското послание на Православната църква в нашето свободно и плуралистично общество трябва да бъде съобразявано все повече с ролята и участието на медиите като независим посредник и участник в диалога между Църквата и обществото.

За да достига Христовото благовестие или църковното послание по-безпрепятствено до хората и за да рефлектират християнските ценности върху общественото мнение, е необходимо Църквата да използва днес все по-активно и умело, освен традиционните форми на проповед, и утвърдените медийни канали и посредници на публична комуникация.

В рамките на съвременната система на обществена комуникация не бива да се подминава и значението на свободата на словото като фундаментално право, а също така и плурализма на мненията като съществена характеристика на съвременната публична среда. Тук се вписва като важен и самостоятелен проблем също така и характерът на посланието, и езикът, който се използва като средство за комуникация, а също и проблемите за достъпа до информация и различните аудитории и потребители на определен тип информация.

Един от изводите от досегашните анализи и оценки за връзките на Църквата с медиите налага разбирането за необходимостта от все по-адекватно съобразяване на църковната мисия с новите реалности на оформящото се вече отчетливо и у нас информационно общество.

В много отношения медиите през последните години започнаха да играят ролята и на нов важен фактор за активизиране на вътрешно-църковния дебат като създават по-голяма прозрачност при отразяване на специфични църковни проблеми. Като оставим настрана периодичното присъствие на определени скандали, свързани с отделни представители на православната общност в медиите, по-сериозният ефект от активизиране на вътрешно-църковните дискусии определено се дължи и на ролята на компетентните журналистически разследвания и на стремежа към възстановяване на диалога между клир и миряни в Църквата и между Църквата и обществото. Изминалата 2013 година беше особено показателна именно в това отношение. Патриаршеският и митрополитските избори активизираха както църковната общност в отделните епархии, така и интереса на медиите към процесите, които протичат в Православната църква в България.

От особено значение в тези двустранни динамични връзки на комуникация е и образът на Българската православна църква, който се създава в медиите, а така също и ролята на етичните стандарти на съвременната журналистика в процеса на отразяване на специфични църковни проблеми или регулирането на възможни конфликти и колизии в сферата на публичните комуникации.

Българската православна църква в огледалото на съвременните медии

Как се отнася Българската православна църква към съвременните медии и има ли ясна позиция за сътрудничеството с тях? Защо в медиите присъстват по-често скандални новини и по-рядко същинското духовно послание на християнството?

Проблемите, свързани с „разкола“ през 90-те години или въпросите около църковните имоти, разсекретяването на досиетата на агентите на бившите специални служби в Църквата, достъпа до манастири и храмове за поклонници и туристи, разпореждането с имуществото на Църквата, заплатите на свещениците или опитите за синдикално сдружаване на православните свещенослужители, провокираха през последните години не само нездрав интерес към сензации в Църквата, но и предизвикваха създаването на определена система и практика за изработване на административни и други управленски решения. Наред с медийния натиск, това създаваше, за повече прозрачност, и една нова чувствителност към медийната проблематика и доведе до възприемането на нови модели на поведение у църковните лидери, които нерядко отчитаха значението на това да има специален говорител или оторизирано лице за контакт с медиите при определени ситуации или кризисни моменти.

Още най-беглият анализ на отношението на Православната църква у нас към медиите – печатни и електронни, показва една особена комбинация от правилни мерки и адекватни решения, но и известно забавяне на реакциите и трудно адаптиране към новата медийна среда. Църквата като официална институция в лицето на висшия клир и на редовите свещеници постепенно започна да се адаптира по-добре към динамиката на развитието на медийната среда и да се съобразява с изискванията за нов тип публична комуникация. Светият Синод например отчете преди няколко години, че БПЦ беше единствената поместна църква в страните от Източна Европа, която няма свой официален интернет сайт, на който да бъдат достъпни за вярващите, за медиите и за обществото като цяло различните официални становища и позиции по обществено значими проблеми. След появата на официалния сайт имаше добро решение за говорител на патриаршеския избирателен събор и за създаване на специален отдел за връзки с обществеността на Българската патриаршия. През изтеклата година новият български Патриарх общува по-активно с медиите и това има безспорно положително значение. Всички тези стъпки определено подобриха системата за комуникация с медиите, но все още има какво да се желае и да се изисква в това отношение.

Неведнъж официални представители на Църквата през последните години се налагаше да реагират публично на определени провокации или конфликтни ситуации, предизвикани от журналистически разследвания и публикации в медиите. Тази тенденция се засили в края на миналата година в контекста на провеждането на митрополитските избори и беше доведена дори до крайни, екстремни и неприемливи форми. Появиха се недопустими като стил и съдържание и още по-неприемливи за църковния живот компроматни войни, разпространение на слухове и интриги, които имаха за цел оказване на натиск върху изработването на определени решения от ръководните църковни органи. Създаде се нетърпима среда в медиите, свързана с инсинуации, подозрения и съмнения, която деформира образа на самата Църква пред широката общественост. Нерядко източник на самите скандали бяха клирици или монаси, което още повече подкопава уважението към тях и авторитета към самата църковна институция.

Всички тези деструктивни процеси показват, че е назряла необходимостта от ясна промяна на традиционното реактивно отношение на Църквата към медийната среда. От характерната ре-активна позиция и тип поведение е необходимо да се премине отчетливо към проактивно медийно поведение. Това би превъзмогнало третирането на Църквата като обект на медийното отразяване и превръщането й в активен субект на медийната комуникация. Необходимо е активно комуникиране на Църквата с обществото, което да не е израз на кризисен пиар или инцидентна медийна кампания, а плод на системно изградена форма на комуникация. Като духовна и религиозна институция Църквата би следвало да се позиционира по определен начин в системата на съвременното демократично публично пространство, ако тя желае да бъде културен фактор и активен участник в моралните дебати в нашата страна. Всичко това е необходимо за успешното възвръщане на естествената роля и позиция на Църквата като морален авторитет и духовен фактор в развитието на обществото.

В светлината на очертаните тенденции, е все по-належащо и необходимо от страна на богословите и духовниците на Църквата да има ясно разбиране за самата природа на медиите като обществени медиатори на публичната комуникация и независими институции, които отстояват свободата на словото и разнообразието на мненията. Необходимо е и по-добро познаване на начина на тяхното функциониране и на ролята, която могат да имат като партньор на Църквата. Медиите следва да се разглеждат именно като партньор и независими институции, посредством които посланието на Църквата достига до съзнанието на хората или определени духовни и морални проблеми в обществото, които се отнасят и до самата Църква, придобиват видими очертания и публичност чрез дейността на независимите медии. Не на последно място медиите предоставят публично пространство за диалог, за среща и за отстояване на позиции и затова активното общуване с тях, а не пасивното самозатваряне и отказът от комуникация, са успешната стратегия за поведение на Църквата в условията на формиращото се все по-интензивно и структуриращо се вече по-отчетливо и у нас информационно общество.

Предизвикателства пред църковното служение и медиите

При осъществяване на своята духовна, просветна и социална мисия в обществото, Църквата все повече се нуждае именно от сътрудничество с медии – печатни, електронни и интернет издания. Това се вижда много ясно от социологическите данни за повишаването на доверието в обществото към Църквата и респективно при понижаване на нейния публичен рейтинг, което обикновено следва след шумни медийни скандали. Разбира се, не самите медии са причина за тези колебания в публичния образ на Църквата, но те играят ролята на много важна трансмисия по посока на общественото мнение, която мултиплицира ефекта от определен скандал или вътрешноцърковен проблем.

Например Светият Синод през последните години се опитваше системно да привлече общественото внимание по темите за религиозното образование в българското училище и за проблема с агресията в училище. Една от последователно отстояваните каузи, и публично застъпвани от страна на Църквата позиции в обществото, е обвързването на проблемите за духовно-нравственото възпитание на подрастващите (особено нарастването на агресията сред децата и учениците) и предложението за нова концепция за обучението по религия в общообразователната система на страната. По тази кауза, която не може да се разглежда просто като медийна кампания с периодични прояви или подновяващ се интензитет, а представлява сериозен обществен проблем, Църквата има още много какво да направи. Необходимо е чрез средствата на умела комуникация и изграждането на образователна и обществена политика по темата да се привлекат още естествени партньори и поддръжници на каузата в лицето на учители, педагози, родители и други съмишленици.

В това отношение проведената от Светия Синод през 2010 година гражданска кампания за възстановяване на религиозното образование в българското училище, и изработената петиция, както и други становища и декларации до основните държавни институции, показа нов стил на комуникация и нов етап в усвояване на умението за адекватна обществена реакция. Това беше израз на нов тип гражданска застъпническа кампания и умело използване на гражданския инструментариум за обществен дебат и усилие за сътрудничество с държавните институции.

Очертаната ситуация показва, че в областта на медийното присъствие и комуникация, които водят до стабилизиране на църковното служение и повишаване на моралния авторитет, БПЦ се намира все още в началния етап на един нов процес на развитие. Това е правилна насока в изграждането на ефективна медийна стратегия и политика за обществена комуникация. Съществуването, например, наред с официалното печатно издание на Църквата и на нови интернет-издания или официални страници на различните митрополии и църковни учреждения, показва, че макар и трудно, Българската църква все пак уверено навлиза в ерата на електронните комуникации, които се развиват изключително бързо през последните години. Съществуват разбира се и други православни интернет-портали, радио и телевизионни предавания и програми, които оформят православното медийно пространство, но в сравнение с други поместни православни църкви все още това развитие е в началния си стадий, защото малко от тях функционират със статута на чисто църковни медии. Спонтанното възникване на различни тематични групи в социалните мрежи в интернет показва също така, че все по-голяма роля започват да играят и неформалните електронни медии, които са израз на търсенето на нови форми и възможности за активизиране и структуриране на виртуалното интернет-пространство, посветено на православната тематика.

Посочената накратко характеристика на съвременната ситуация в областта на църковното служение и медийната комуникация ни разкрива необходимостта от това Църквата да изработва и възприема по-цялостна политика и по-активна стратегия за диалог с обществото чрез медиите, да се полагат системни усилия за излизане от традиционната затвореност и непрозрачност, наложени от времето на тоталитарния комунистически режим, за да може Българската църква да се превръща все повече от обект на медийно отразяване в субект на активно публично комуникиране.

Гласът на Христовата църква, както и на различните социално-етични и духовно-нравствени позиции на Православието могат да бъдат по-добре разбрани от хората и възприети от обществото чрез използването на регулярните методи и стандартни пътища за сътрудничество с медиите и ефективното прибягване към утвърдените канали за комуникация. За тази цел е необходимо Църквата да има своя медийна политика и стратегия за публична комуникация и най-вече разбирането за необходимостта от принципно, открито и честно сътрудничество с представителите на медиите.