Право на отговор: отново за календарния въпрос



ПО ПОВОД СТАТИЯТА “ЗА НОВОСТИЛНИЯ РАЗКОЛ” ОТ СВЕЩ. БОЖИДАР ГЛАВЕВ, ПУБЛИКУВАНА В САЙТА НА 12.08.2008 Г.

В къщи грижливо пазя препис от едно Свидетелство за Свето Кръщение на мой приятел като ярко писмено доказателство за това, колко много ни объркват старият и новият календарни стилове.

Във въпросното свидетелство пише: “За уверение се дава настоящето свидетелство…Въ 12 Февруарий, Ст. Ст. 30 день на Януарий месеца отъ хилядо деветстотинъ двадесет и трета, роди се в Петрич (следва името на моя приятел), което се кръсти днес отъ долуподписания свещеник Григор Поп Михов… гр. Петрич 28 февру., Ст. Ст. 15.II.1923 год.”

Забележете, че кръстеният има две рождени дати, при това по-ранната – 30 януари (денят на Свети Три Светители) е обозначена като Стар Стил, а в наши дни ние сме убедени, че честването на Свети Три Светители на 30 януари е по Нов Стил! Същото важи и за датата (всъщност датите) на издаването на Свидетелството – 15 февруари и 28 февруари. Очевидно в България за периода от 1916 г., (когато с указ на цар Фердинанд е въведен Григорианския календар само за граждански цели), до 1968 г., (когато БПЦ прави календарната реформа), това което сега наричаме Нов Стил се е казвало Стар Стил!

Ех, какъв костелив орех е този календарен проблем!..

Бих искал съвсем сериозно да заявя, че статията на Негово Благоговейнство о. Божидар Главев е едно от най-добрите и мъдри писания, които съм чел по календарния въпрос. Напълно признавам грешката си в моята статия “Отново за календарния разкол”, публикувана в Pravoslavie.bg на 30.06.2008 г., твърдейки, че през 2008 г. православната пасха е съвпаднала със същинската еврейска пасха. Тя е съвпаднала само с отданието на еврейската пасха, както напълно вярно и справедливо е казал Негово Благоговейнство. Действително, православната Пасха никога не е съвпадала с еврейската празнична вечер, седера, т.е. 14-ти срещу 15-ти на лунния еврейски месец Нисан, която вечер е същинския празник за евреите. Искрено се извинявам на читателите на сайта.

В същото време бих искал отново ясно да заявя: Григорианският календар не е различна календарна система от Юлианския календар, а е само гениално просто сверен Юлиански календар! Голата истина за календарния проблем при нас православните е, че календарът е сверен не от православни, а от католическите учени на папа Григорий XIII през 16-ти век. Аз знам, че този папа не е от т. нар. “православни папи” и при неговия понтификат е станала Вартоломеевата нощ. Но такава е логиката на човешката история – понякого тираните правят полезни неща за хората.

Спрямо какво изостава Юлианският календар? – Спрямо годишните сезони, е отговорът. Тук веднага апологетите на Стария Стил остро ще възразят: Великденът не е сезонен пролетен празник. В Южното полукълбо например той се чества през есенния период. Това е вярно, но именно поради своята простота на използване и здравата му привързаност и неизменност към кръговрата на годишните сезони, Григорианският календар е световно възприетия светски и стопански календар във всички страни по света. Употребата на различни календари от държава и църква в една и съща страна води до обърканост и големи неудобства видно от по-горе разгледания пример с кръщелното свидетелство.

Забелязъл съм, че старостилците до известна степен все още робуват на питагорейските и платонови търсения на божествената хармония във Вселената чрез числата и числовите съотношения: изтъква се ритмичността на юлианското летоброене и продължителността на юлианската година, която е числово по-близка до т. нар. сидериална (звездна) година. Нищо подобно ! Пред гениалния астроном Созиген през 46 г. пр. Хр. е стояла задачата да създаде единен граждански календар, несъобразен с нито един култ в Римската империя. Затова той прави календарна революция като напълно откъсва годишните месеци от астрономическите фази на Луната и ги определя чисто административно. По това време всички религиозни култове ревниво са следели пътя на Луната по вечерния и нощен небосвод заради своите обреди.

Созиген е познавал средната продължителност на една тропична година – около 365,2422 денонощия и малко по-дългата средна продължителност на една звездна година – 365,2564 денонощия. Възхитителен е неговият избор – за средна продължителност на една юлианска година е избрал средното аритметично между посочените две стойности – 365.25 денонощия. Следователно Созиген не се е стремял юлианската година по числова стойност да е по-близо до звездната година, която според старостилците хармонира с Космоса. Да не говорим колко смешен е аргументът на о. Божидар Главев против Григорианския календар, че бил “основан на отдавна отхвърлената от науката геоцентрична система”. Нима Юлианският календар създаден през 46 г. пр. Хр. е основан на научната хелиоцентрична система !? Впрочем за целите на разнообразните астрономически измервания и координирания, съвременните учени често за удобство приемат планетата Земя за център на Слънчевата система, даже и за център на нашата галактика. Ние не можем да се качим на Слънцето и от там да наблюдаваме и измерваме движенията на Земята.

Аз лично съм много благодарен Православие.БГ за това, че откри широка демократична полемика за календарния въпрос. Тя даде добри плодове. Благодарение на нея старостилци, новостилци и лаици “икуменисти” като мен постигнаха задочно пълен консенсус по следните пунктове:

Календарният въпрос не е маловажен и е недопустимо да се бяга от него с нищо необясняващия отговор: “Православните честват не дати а събития”. Решаването му е от важно догматическо и каноническо значение:
– Българското православно календарче, издавано от Св. Синод на БПЦ, разгледано от гледна точка на календарните системи, не е по изправен юлиански или новоюлиански стил, а на практика си е Григориански календар;
– Честването на неподвижните църковни празници по нов стил, а подвижните по стар стил през последните четиридесет години в България, без съмнение доведе до “пълен хаос в богослужебния устав, а оттам и в църковния живот”…”Губи се логическата връзка между отделните периоди и празници. Богослужебният цикъл е фрагментиран”. (о. Божидар Главев – “За новостилния разкол”).

Стъпвайки на тази обща платформа, всички ние сме длъжни да поправим най-големите поразии, причинени от проведената от БПЦ календарна реформа през 1968 – 1969 г. и от исторически насложилите се субективни причини. Конкретните поразии са:

– Паметта на светите братя Кирил и Методий се чества църковно на 11 май, а граждански на 24 май;
– Денят на народните будители 1-ви ноември е неприсъствен ден за учебни заведения съгласно Кодекса на труда, а на 19 октомври БПЦ чества паметта на св. Йоан Рилски Чудотворец.
– Малко миряни в България се досещат защо 8 декември е празник на студентите. Това е така, защото по стар стил 8 декември е ден на св. Климент Охридски – Патрона на Софийския университет. А сега този ден е ден на разврата и пиянството сред студентите.

Горните три точки доказват колко грозно са разделени някои светци от техните съответни дати за честването им. Съвсем ясно е, че ние трябва да се борим за сливането на светеца и съответната дата в българското православно календарче, а именно:

– Светите братя Кирил и Методий – на 24 май (вместо на 11 май);
– Cв. Иван Рилски Чудотворец – на 1 ноември (вместо на 19 октомври);
– Св. Климент Охридски – на 8 декември (вместо на 25 ноември).

Моля, подкрепете ме!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...