„Прегръдката между Кирил и Франциск – близостта се постига в общия път“

Историческата среща между папа Франциск и Московския патриарх Кирил посочи основните пътища на диалога между православни и католици, определящ бъдещите взаимоотношения между християните в световен мащаб и тяхната роля по отношение на проблемите на съвремието.

На срещата, проведена в Хавана, както предават световните медии, папа Франциск и патриарх Кирил призоваха политическите лидери за слагане на край на световните конфликти и преследването на християните в Близкия Изток, както и за разрешаването на множество проблеми в Европа.

Дали това ще доведе до по-ясно свидетелство за вярата на съвременните християни в процеса на нейното истинско осмисляне и утвърждаването й в този тежък период на влияние на нехристиянски религиозни учения в света и в Европа, на незачитане на религиозната свобода и прояви на религиозна дискриминация, на системен религиозен секуларизъм, от една страна, и на действащ религиозен фанатизъм – от друга? Дали християните ще намерят общ език за преодоляването на съвременните политически и социални проблеми на света?

Дали ще се затворят старите рани и ще отпаднат предразсъдъците, свързани с религиозната ксенофобия и нетолерантност, за да се продължи към един нов път на взаимодействие и приемане на „другия“ с неговите традиционни и вероизповедни особености? Как християните – православни и католици, ще променят съвременната политика?

Въпроси от изключително важно значение, на които сякаш досега, независимо от стотиците интерконфесионални опити за връзка и взаимодействие между католици и православни, не бе даден отговор. Оказва се, че новите религиозни лидери папа Франциск и патриарх Кирил единствени успяха да преодолеят религиозната си гордост и да се изправят лице в лице като братя, като си подадоха ръка, за да победят многото съвременни проблеми, отнасящи се до вярата на християните, и с това да изпълнят закона Христов и по отношение на цялото човечество.

Тази тяхна позиция се доказва с подписването на съвместна декларация, която двамата духовни лидери подготвиха и обсъдиха на личен разговор на летището „Хосе Марти“ в Хавана, поставяйки с това началото на нова епоха в отношенията между Католическата и Православна църква.

„Декларацията показва желанието на Папата и Патриарха да се сложи край на вековните на конфликти и спорове между Москва и Рим. В изказване след срещата при затворени врати папа Франциск заяви, че двамата лидери са разговаряли като епископи и като братя, които споделят едно и също кръщение.“

Папа Франциск: „Ние говорихме като братя, които имат същото кръщение, ние сме епископи и говорихме за нашите Църкви, съгласихме се, че обединението се постига по общия път, говорихме директно, без празни приказки“. „Изповядвам, че усетих помощта на Духа в този диалог“. След това Франциск благодари на Кирил за „братското смирение и силното желание за единство“ като посочи, че в тази среща са се появили редица инициативи, които по негово мнение „са възможни и постижими“.

Патриарх Кирил говори за единството между двете Църкви: „Братска дискусия с пълно разбиране и отговорност за двете Църкви и за бъдещето на християнството“. „Една дискусия пълна по съдържание, която ни позволява да се разбере и да се почувства позицията на другия“. „Двете църкви могат да работят заедно, така че вече да няма война, така че навсякъде да се зачита човешкият живот, да се укрепват основите на морала, семейството и личността“.

Текстът на съвместната декларация, подписана в Хавана между папа Франциск и патриарх Кирил, се състои от 5 страници, разделени в 30 точки. Декларацията отразява три основни проблема:

1. Религиозната свобода и световната политика

От сърце в сърце

„С радост се срещнахме като братя в християнската вяра, за да „говорим лице в лице“ (Йоан 12:2) и „от сърце в сърце“. “Като се срещаме далеч от Стария свят със старите му кавги, чувстваме с особена сила нуждата от сътрудничество между католици и православни, призовани с кротост и боязън, да отговорим пред света за надеждата, която е в нас (Срв. 1 Пет 3, 15)”.

Да отговорим заедно на предизвикателствата на съвременния свят

Текстът изразява съжаление “за загубата на единството в резултат на човешка слабост и грях“ и, осъзнавайки „тежестта на многото препятствия ние се надяваме, че тази среща ще помогне за възстановяване на единството, пожелано от Бог“. „Целта е да отговорим заедно на предизвикателствата на съвременния свят. Православните и католиците трябва да се научат да дават общо свидетелство за истината в области, където това е възможно и необходимо”.

Да се сложи край на християнските преследване и войни в Сирия и Ирак

„Нашият поглед, посочват Франциск и Кирил, е отправен особено към регионите на света, където християните са жертви на преследване, истински свидетели на единството в страдание и мъченичество“. „В много страни в Близкия Изток и Северна Африка нашите братя и сестри в Христа са унищожавани, заличавани са цели семейства, села и градове. Техните църкви са варварски опустошавани и разграбвани, свещените предмети са осквернявани, паметниците им унищожавани. Отбелязваме с тъга масовото изселване на християни и последователи на други религиозни общности, което се случва в Сирия, Ирак и други страни от Близкия Изток“. “Призоваваме международната общност да действа неотложно, за да се предотврати по-нататъшното гонение на християните от Близкия Изток и да се сложи край на насилието и тероризма, като същевременно се гарантира мащабна хуманитарна помощ за страдащото население, както и за многото бежанци в съседните страни“. Те отправиха призив също за освобождаването на отвлечените хора.

Същественото значение на междурелигиозния диалог

Декларацията посочва: „В тази обезпокоителна епоха междурелигиозният диалог е от съществено значение” и “религиозните лидери имат специална отговорност да възпитават своите верни да зачитат другите вероизповедания – абсолютно неприемливи са опитите да се оправдават престъпни действия с религиозни лозунги. Нито едно престъпление не може да бъде извършено в името на Бог”.

Религиозната свобода е все по-заплашвана

В документа се изразява „загриженост за ситуацията в много страни, където християните все по-често се сблъскват с ограничаване на религиозната им свобода, правото да свидетелстват вярата си и възможността да живеят според нея”. Подчертава се, че „трансформирането на някои страни в светски общества, отчуждени от всяка връзка с Бог и Неговата истина, води със себе си сериозна заплаха за религиозната свобода. За нас е източник на безпокойство съществуващото ограничаване на правата на християните, ако не директната им дискриминация, когато някои политически сили, водени от често агресивнa идеология, се опитват да ги отпратят в периферията на обществения живот”.

В този смисъл, двамата лидери призовават да бъдем бдителни срещу такъв процес на европейска интеграция, която не се отнася със зачитане към религиозната идентичност; те изразяват убеждението си, че „Европа трябва да остане вярна на своите християнски корени”.

2. Социалната политика и църковната мисия

Солидарност с бедните и мигрантите

В документа се призовава християните да „не остават безразлични към съдбата на милиони мигранти и бежанци, които хлопат на вратата на богатите държави“. Тенденцията на необуздано консуматорство, която се забелязва в някои по-развити страни, постепенно изчерпва ресурсите на нашата планета. „Нарастващото неравенство в разпределението на земните блага повишава усещането за несправедливост в системата в международните отношения“. “Християнските църкви са призовани да защитават нуждите на справедливостта, зачитането на традициите на народите и истинска солидарност с всички, които страдат“.

Семейство и биоетични проблеми

В документа се изразява загриженост във връзка с кризата на семейството, основано на брака между мъжа и жената: “Съгаляваме, че други форми на съжителство се полагат на същото ниво, като традиционното семейство, а концепцията за бащинство и майчинство е прогонена от публичното съзнание”.
„Призоваваме всички да зачитат неотменимото право на живот. Милиони деца са лишени от възможността да се родят в света. Гласът на кръвта на неродените деца вика към Бог (срв. Бит. 4: 10)”.

Двамата духовни водачи изразяват също загриженост за прилагането на евтаназията и за биоетичните проблеми, свързани с асистираната репродукция. Папа Франциск и патриарх Кирил се обръщат към младите християни, призовавайки ги „да не се страхуват да тръгнат срещу течението, за да защитят Божията истина”.

3. Църковна политика и междуцърковни отношения

Прозелитизмът и униатизмът са неприемливи

В декларацията се изразява надеждата, че „срещата също ще допринесе за помирение там, където има напрежение между гръко-католици и православни“. Тя изключва всякаква форма на прозелитизъм. “Днес е ясно, че методите на униатизмa от миналото, разбиран като съюзяване на една общност с друга, откъсвайки я от нейната църква, не е начин, който позволява да се възстанови единството. Въпреки това църковнитe общности, намиращи се в тези исторически обстоятелства, имат право да съществуват и да предприемат каквото е необходимо, за да отговорят на духовните нужди на своите вярващи, като се опитват в същото време да живеят в мир със съседите си. Православните и гръко-католиците имат нужда да се помирят и да намерят взаимно приемливи начини за съвместен живот”.

Мир в Украйна

Декларацията призовава за край на насилието в Украйна, което стана причина за множество жертви и сериозна икономическа и хуманитарна криза в обществото. Изразява се също надеждата, че “разколът сред православните вярващи в Украйна може да бъде преодолян с помощта на съществуващите канонически норми” на Църквата.

Братя, а не съперници

Папа Франциск и патриарх Кирил заключават: “Ние не сме съперници, а братя и от това понятие трябва да се ръководят всички наши взаимни действия и действията ни спрямо външния свят. Призоваваме католици и православни от всички страни да се научат да живеят заедно в мир и любов”.

Използвани снимки и материали от: news.va, radiovaticana.va