Раят и Адът: просто суеверие в Съединените щати?

Това обаче не е достатъчно, за да успокои християнските мислители като Джефри Ръсел, преподавател по история в Калифорнийския университет и автор на книгата „Загубеният Рай: Как изгубихме Рая и как можем да го намерим отново”. Според тях, знанието за понятията рай и ад у вярващите деградира.

Проучване на Галъп, публикувано през 2004 година, показва, че 81% от американците вярват в рая и 70% в ада. Според по-стара анкета, 77% оценяват, че шансовете им да отидат в Рая са „добри” или „отлични” и много малко смятат, че заслужават Ада.

„Съотношението на тези, които твърдят, че вярват в рая, е сравнително постоянно през последните 50 години, но разбирането за същността на понятието се е променило извънредно много”, обяснява Ръсел. Объркването при някои е такова, че вярват в Рая, но не и в Бога, учудва се той, припомняйки влиянието на течението „Ню Ейдж”.

„Раят постепенно бива изтикван от доминиращите интелектуални течения”, пише Ръсел. Що се отнася до ада, според него, предметът също толкова отдавна не се обсъжда в Църквата или религиозната литература.

От своя страна, пастор Дейвид Уелс от Богословската семинария „Гордън-Конуела” в Масачузетс от години се оплаква от деградация на възпитанието в християнските ценности. Според него, християнството на Запад е в отбранителна позиция спрямо религиозния скептицизъм, лаицизма, материализма и консуматорството.

Когато християнската истина се сблъсква с господстващата идея, според която индивидът трябва да избира това, което смята добро за себе си, „нещо друго трябва да отстъпи”, – смята той. „А в сегашния свят, в Америка и в голяма част от Запада, отстъпва именно християнството”.

Друго запитване засяга профила на кандидатите за Рая. На въпроса на проучване от „Newsweek”/ belief.com миналата година: „Добър човек, който не е от вашата религия, може ли да отиде в Рая и да се спаси?”, 79% от американците отговарят с да.

Според Втория Ватикански събор (1962-65), хората, които не познават Евангелието, но търсят Бога искрено, могат да постигнат „вечно спасение”. Американският кардинал Ейвъри Дълс все пак обръща внимание върху „безразсъдния оптимизъм” на голям брой християни, които предполагат, че „всички или почти всички трябва да се спасят”.

Християните могат „да се надяват, че мнозина, ако не всички, ще се спасят”, смята той, но добавя, че Новият Завет подчертава „абсолютната необходимост от вярата за спасението” и утвърждава, че съществуващата алтернатива е само една: „вечната радост от Божието присъствие” или „вечната мъка от Божието отсъствие”. (АП)