Родовата традиция в древния Изток

Проф. д-р Димитър Попмаринов

Съвсем очевидно е, че средата, в която се е родил и живял древният израилски народ оставя своите отпечатъци в неговия бит, култура, народопсихология и традиции. Една от много силните традиции в древния Изток е патриархалният ред и родовото наследие. Потвърждение на този факт – наличието на силна родова традиция – е честата употреба на думата „син“ в библията на еврейски (4850 пъти). Тя именно е непосредствен израз на семитската култура, което се потвърждава и от различните и много значения, които думата има в семитските езици. Еврейската дума bēn /bn/, „син“ явно има общ семитски корен, който може да се проследи навсякъде в древния Изток (Акад, Вавилон, Асирия). Тя е разпространена също така във финикийските и пунически /картагенски/ текстове. Там n може да се асимилира и да се срещне като bl и bm. Арамейската форма br се открива във финикийски текстове. Така във финикийски текстове ben ben означава „внук“. Също както и в еврейския във финикийско-пуническия език bn означава роднинство или членство, подобно на изразите: bēn ’am, „народът“; bēn ’adam, „хората“; bēn ’lm, „боговете“ и др.¹

В Угарит се открива същото широко значение, което има в еврейския език и в другите семитски езици. Така bēn (pl. banim) и bat (pl. banowt) означават най-напред „син“ или „дъщеря“. Като означаващо връзка или членство bēn се използва за определяне на обитателя на страна или на град. Така напр. bn зgrt, „гражданин на Угарит“; bn ’mt, „слуга“; bt ’mt, „слугиня“; bn зlm mt, „бог Мот“; ben ban, „внук“ и др.² В арамейския език bar (pl. banim) е обичайната дума за „син“. По подобие на другите семитски езици bar bar означава „внук“. Използва се още за обозначаване на дъщеря в смисъл на малко дете bary, „моя дъще“. Срещат се същите общи с другите семитски езици значения като br btny, „моят /собствен/ син“; bny byth, „членове на неговото семейство“; br byt’, „царски принц, член на царския двор“. Като допълнение bar може да се използва да обозначава връзка или част от общност като bnt mwq’ šmš, „жените, които идват от Египет“, bny širt’, „членове на керван“ и др.³

Етимологията на думите bēn /bn/ и bar /br/ не е намерила досега ясно и точно решение. „Формата за мн. число banim, която също се използва и за bar, изглежда показва, че bar идва от ben посредством смяна на звуци чрез преминаване от n в r. Някои учени смятат, че еврейското съществително ben може да се изведе от корена banah, „да изградя“ (което също се използва за „изграждане на къща“ = „основаване на семейство“: Бит. 16:2; 30:3; 1Цар. 2:35; 3Цар. 11:38; Рут 4:11) и че арамейското съществително bar трябва да се изведе от корена bara’, „да създам, да породя“. И двата възгледа обаче не са сигурни. По-добре е да се приеме, че ben и bar, както и другите, свързани с тях форми, са първични форми и затова не трябва да се извеждат от какъвто и да е корен“⁴.

В Ст. Завет думите ben и bar изразяват най-вече семейни и наследствени отношения. В по-широк аспект те отразяват отношения между неща, които постоянно съществуват. Те се определят като отношения баща-син. В най-много от случаите на употреба на тези думи, bēn и bar, значението им е на зачеване от бащата (Бит. 4:17, 25 нат.; Изх. 1:16; Чис. 27;8; Дан. 5:22). Полът на родителя, дали баща (Изх. 6:25) или майка (Бит. 29:12), се прибавя към ben и bar, когато трябва да се изрази това значение. „В Бит. 5:4 и др. синове и дъщери (banim wbanowt) се споменават едно до друго. Синовете, заченати от млад баща, често са наричани b^eněy hānn^e ‘wrim „синове⁵ на младежа“ (Пс. 126:4), докато bēn z^eqinim, (синове на старата възраст) в Бит. 37:3 означава син, който е заченат на стари години. Мн. число banim, буквално „синове“, може да означава деца от двата пола (Бит. 3:16; 21:7; 30:1; Изх. 21:5; Пс. 127:3)⁶.

Тези две думи ben и bar могат да имат и още много други значения. Така например роднинските връзки също се изразяват с тях. По същия начин братята са наричани b^eney ’bihā, „синовете на твоя баща“ (Бит. 49:8). Също така b^eney banim, „синове на синовете“ или „деца на децата“ може да означава и внуци както е у Бит. 45:10; Изх. 34:7 и Иер. 27:7. Понякога само ben може да означава внуци както е у Бит. 31:28; 32:1 и др. По-далечните роднини също се означават с тази дума. Племенникът се нарича ben ’ahiv, „неговите братови синове“ (Бит. 12:5). Интересно е, че малките на животните също се наричат banim. При всички случаи обаче става дума за мъжко животно (Бт. 32:15; 49:11; Числ. 15:24 и др. Думата ben може също така да означава издънка на дърво (Бит. 49:22: ben porat, „плодороден клон“)⁷.

Семитската родословна традиция позволява да се прибавя името на бащата, дори и на други предци. „В тази конструкция ben приема подзначение на патроним, който поставя индивида в органична, жива връзка със семейството или племето. Така думата ben може да бъде използвана, за да носи идеята, че отделна личност принадлежи на определен народ или племе: синовете на Исав (Втор. 2:4; 12, 22, 29) на Лот (2:9, 19), на Емор, бащата на Сихем (Бит. 33:19; 34:2) на хорееца Сеир (36:20; 2 Пар. 25:11)“⁸. Много често се среща и изразът b^eney Išra’el „синове (деца) на Израил“. Той съдържа в себе си идеята за организирана общност като едно цяло. В това отношение е интересно да се отбележи, че Израил е разглеждан в Ст. Завет като божествен син, той е първороден син на Бога (Изх. 4:22). Бог е всеобичащ баща Ос. 11:1, „Израил е Мой първороден син“ (Изх. 4:22), казва Бог. Идеята за синовството постоянно се развива в Израил „и това, което в Стария Завет започва като фигуративен израз (Пс. 102:13; Прит. 3:11 и нат.), се приема буквално (Прем. 12:21; 16:10) последствие“⁹.

Тези думи в най-широк смисъл могат да означават определени географски места като земя, планина, област или град. Така напр. в Езд. 2:1 изразът b^ene hamm^edinah означава „тези, които принадлежат на провинцията Юдея“. Във Втор. 32:14 овните, които пасат във Васан, са наречени b^eney bašan „синове (деца) на Васан“. По същия начин е означено и племенното име Вениамин, което означава „син на дясната ръка“ (= на юга), т. е. южняк¹⁰.

Когато трябва някой да бъде отделен от обществото, към което принадлежи, се използва изразът ben ’adam „син човешки“ (особено в Иезек.; Пс. 8:4; в мн. ч. Втор. 32:8; Екл. 1:13, а също така и ben ’enoš, „син човешки“ (Пс. 143:3), b^eney ’anaša’ (Дан. 2:38; 5:21). „Едно проучване на Пс. 143:3 (където ’adam е паралел на ben ’enoš) показва, че ’enoš, „човек“ и ben ’adam, „син човешки“ в Пс. 8:4, са синоними и че там няма напрежение между колективното и индивидуалното значение“¹¹. Като примери за многообразното значение на тези думи могат да бъдат посочени някои случаи: ben baqar, „син на стадото“ /от едър рогат добитък/ (Бит. 18:7; Изх. 29:1; Лев. 1:5 и др.); ben jwonah, „син на гълъба“ (Лев. 12:6 и др.); в образни изрази като Ис. 5:1, ben šamen, „син на маслото“, т. е. на плодородието на хълма. Искрите, хвърчащи от огъня, са също „синове“: b^eney rešep, „синове на огъня /на горещината/“ (Иов. 5:7). Думите ben и bar се използват още да означават принадлежност към дадена социална или професионална група. Така напр. изразът b^eney haggowlah означава „синове на плена“, т.е. тези, които са пленници (Езд. 4:1; 6:20; 8:35; 2 Пар. 25:13 и др.); bēn harhajah означава човек, който продава парфюми (Неем. 3:8). Думите могат да бъдат отнасяни към животни, които са от един и същи вид; към хора в определени групи, за да бъдат определени техни морални или други качества като „синове на силата“, „синове на гордостта и др.¹²

Из „Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература“ на проф. д-р Димитър Попмаринов, Омофор, 2021

Бележки