Синодални Рождественски страсти по Европейската епархия

Информации за синодални решения и наредби от различни източници от прицърковен и светски характер разбуниха през изтеклата седмица Рождественския пост на българската общност, населяваща Западна и Средна Европа. Факт е, че на официалната интернет-страница няма и буквичка от въпросните синодални актове, но същевременно са налице няколко официални обръщения на митрополит Симеон към Светия Синод, така че едва ли би имало съмнения в намеренията на синодалните архиереи на практика да правоприлагат вижданията си.

Целият синодален казус относно Западно- и Средноевропейската епархия обаче поставя с особена острота няколко големи групи от въпроси, които отдавна, може би от десетилетия стоят на дневен ред. Още на това място се налага да се направи уточнението, че отговорите на част от въпросите вероятно са съвсем елементарни, а друга част имат многогодишно натрупване и тяхното отлагане ще породи прогресия във времето, така че проблемите да не намерят разрешението си в рамките на няколко десетилетия напред.

Първата група от въпроси включва моменти от легитимността на управителните органи в БПЦ. Кой кого избира, кой кого назначава, съответно – кой кого отстранява и може да отстрани. Тук не става въпрос единствено за канонически или юридически процедури, а много повече за начина, по който се действа. Още един централен въпрос от тази група е и проблемът за регламентиране на изключения в трудовото право на църквата, отличаващи се от общите правила на трудовото и социално-осигурително право въобще.

Втората група въпроси засяга начина на работа на Св. Синод като ръководен орган на БПЦ и по-специално – провеждането на зеседания на Св. Синод като собствен методичен способ за самодискредитация пред енориаши и епархиоти на БПЦ. И въобще на доверието, като първо стъпало към вярата.

Третата група въпроси касае отслабващото доверие на принадлежащите на БПЦ към ръководния и орган, продиктувано от общата тенденция на затихваща адекватност в поведение, артикулация и изграждане на свой публичен образ в обществото. И не на последно място – отдалечаването на широки кръгове от висшия клир от обикновените богомолци и създаването на манипулацията за собствена владишка непогрешимост.

Независимо от изхода на конкретния проблем, отнасящ се до един конкретен архиерей и неговото паство, което е не само институционално, но и дълбоко емоционално свързано с него, въпросите, касаещи елементарни правила на човешко и християнско поведение ще се трупат отчаяно върху синодалните бюра и занапред, докато не прелеят чашата на доверието на богомолците. Това е най-ясно отчетливата тенденция. Българите, които живеят в общества с по-висока обществена прозрачност са особено чувствителни на теми, засягащи интимна сфера, като вяра, доверие, участие в обществен живот (в това число разбира се и религиозен). От реакциите на българските православни общини зад граница ясно се усеща решимост за действия, които биха засегнали не само институционалния градеж на БПЦ, но и биха имали сериозни последствия върху и без друго все по-скандално изглеждащия авторитет на Св. Синод пред обществата в държавите от ЕС. След тази синодална намеса в Западно- и Средноевропейската епархия ще бъде трудно да се убедят широките европейски обществени среди, че БПЦ представлява християните си в ЕС – между другото така или иначе БПЦ е единствената преобладаваща религиозна общност в страна членка на ЕС без официално представителство в Брюксел – за разлика дори от най-голямата православна религиозна общност в света, макар последната да се намира в страна, която не е членка на съюза.

Изобщо, синодалното заиграване с една част от въпросите, които отдавна стоят на дневен ред а не адекватното им и принципно решаване е не само опасно. То ще се отрази пагубно върху сериозно разклатената от разнобойни лобита институция БПЦ. За кой ли пореден път губещи отново са обикновените вярващи.