„Строите църкви, вместо да помогнете на болните деца“

Защо въобще строим

Защо строим и украсяваме храмове – тези пари биха могли да отидат за училища, болници, пенсии! Или за болни деца! Да, прекалено злободневен въпрос. А защо въобще строим каквото и да било? Защо въобще изразходваме ресурси?

Защо да сеем, когато можем веднага да дадем зърното на гладните? Ще ми отговорите – това е необходимо влагане на ресурси. Ние сме длъжни да мислим не само за това, какво ще ядем днес, но и какво ще ядем след година. Защо се влагат милиони в нефтодобива? Защо просто не раздадем тези милиони на нуждаещите се? Защото за да се удовлетворяват материалните нужди на хората, е нужна работеща икономика.

А защо да строим училища? Както пееха Пинк Флойд преди много години: „Ей, учители, оставете децата на мира!“. Вместо да играят навън или да работят, децата трябва да губят времето си в клас, за да слушат как учителите за сметка на държавата им разказват за войните между Атина и Спарта. Навярно ще ни опонират, че за да живееш в общество е необходимо образование, някакво ниво на знания, култура и социални навици, което се придобива в училище. Образованието е нещо неосезаемо, учителите и училището не работят с пшеница, нефт, или метал — те работят с хора.

Ние всички сме съгласни, че работата с хора, която ги променя по някакъв начин, е нещо много важно за обществото. Тя определя сред какви личности ще живеем в близко бъдеще. Има икономика, свързана с пшеница, нефт, или стомана, но има и по-тънка, но не по-малко важна материя — човешките души. Има социална тъкан, която е важно да бъде изкусно тъкана, за да не се разбрида.

В Църквата учат на доверие

На чисто земно ниво Църквата е институт, който изгражда социалната тъкан. Ето ви пример от моя личен опит. До нашия блок се случи катастрофа. Шофьорите излязоха, започнаха да се засипват с обиди и накрая се сбиха. Разтърваха ги и до убийство, съд и затвор не се стигна. След време видях подобно произшествие в двора на нашата църква. Шофьорите излязоха, любезно поговориха, обсъдиха как най-добре да излязат от ситуацията и си тръгнаха.

Църквата е едно такова пространство, където хората се учат да се държат по определен начин. Освен това, тя е и пространство, където се учат да се доверяват един на друг.

Шофьорите в църковния двор се държаха дружелюбно и уважително, защото се чувстваха в безопасност. За тях дворът не е място, където искат да ги обидят, а те са длъжни да дадат отпор.

Църквата е и място, където хората се обединяват, за да служат на ближния. Съществуват много благотворителни църковни проекти, а антиклерикалите са ни някак си непознати със своята социална работа. Не защото непременно са по-малко състрадателни, а защото хора, свикнали да се събират заедно за богослужения, хора, които се познават и се доверяват един на друг, по-лесно се обединяват за каквото и да било.

Църквата е закваска, която променя обществото

Влагайки средства в строителството на храм, получаваме благотворителна и социална дейност, която извършват неговите енориаши. Това е проверено и работи в такива безусловно светски държави като САЩ и Франция. Държавата активно сътрудничи с религиозните общини. Например в САЩ католическите болници получават държавни пари. Пламенните атеисти настояват, засега безуспешно, тези лечебни заведения да бъдат лишени от тях, защото католиците отказват да правят аборти. Във Франция католическите училища получават държавна издръжка. Това се случва не защото властите в тези държави са дълбоко религиозни, а защото те намират дейността на религиозните общини за полезна за обществото като цяло. Разбира се, държавата не финансира директно църквите, но те са част от тази социална и духовна структура на обществото.

Без Бога това „защо“ се срива в бездната

Неотдавна чух, че болниците в САЩ изпитват недостиг на медицински сестри, защото на много места тази работа е била вършена от монахини, а техният брой също намалява. Можеш да вярваш или не в Бога, но вярата дава определени социални плодове. От гледна точка на интересите на обществото, построяването на църква не е празно харчене на пари, също както и строежът на училище.

Това, което казах досега, е ясно и за невярващите, но като правило хората, които жертват средства за строителство на храмове, го правят по искрено религиозно убеждение.

Защо те поддържат въздигането на такива прекрасни здания? В този случай въпросът „защо“ се задава и получава отговор на принципно друго ниво. Защо правим това или онова? Какви са нашите житейски цели въобще? Защо сме тук, на тази земя?

Без Бога това „защо“ се срива в пропастта. Слепите природни сили, които са ни довели в битието, също така сляпо ни унищожават. Постиженията на конкретния човек ще изчезнат завинаги със смъртта, когато умрат всички, които са го познавали и помнили. Нито човешкият живот, нито светът имат продължение – този път води в нищото.

Църквата е портал за рая

Но щом има Бог, вечно спасение, живот в бъдещия век, то нашите усилия принасят вечни плодове. Не е важно, че църковните здания са вечни, важното е, че човешките души са вечни. Струва си да се влага в тях не защото е важно за икономиката и общото благоустройство, а защото човешките души са най-важното нещо, съществуващо във вселената.

Именно хората Бог е създал за вечността, именно заради спасението им Бог е станал Човек — Иисус Христос. Именно за да ни доведе до живот вечен и блажен, Христос основа Църквата.

Красотата е свидетелство за Бога и Бог, както се говори в Писанието, дарява хората с таланти за украшение. Както е казано в книгата Изход: „И каза Мойсей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно, и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство, да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед, и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия; па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други; Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.“ (Изх. 35:30-35).

Храмът е преддверие на небето — тук, на земята; той трябва да бъде красив, за да привлича сърцата на хората. Главната цел, с която се строят и благоукрасяват храмовете, е да ни доведат в рая.

Училищата дават образование — това е важно. Болниците лекуват болни — и това е важно. Църквата е портал към рая, място, където хората срещат Своя Спасител, където се приобщават към вечния живот.

Възможно е да не вярвате в това, но помислете, може пък да е истина… Може би минавате покрай вратата, която действително води към рая, без да влезете в нея… Впрочем, това е ваш избор — строителите на църкви единствено се стараят да ви го осигурят. | www.pravmir.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска