Източник: Интерфакс, Форум 18

На 17 април 2006, Народното Събрание на Сърбия започна обсъждането на проектозакон за вероизповеданията. В материал от 19 април Православие БГ ви информира за основните моменти от дебата.

В йерархията на правата, отредени на религиозните организации от проектозакона, на челно място се намира Сръбската православна църква и това предизвиква недоволство от страна не само на онези религиозни общности, които попадат в третата, четвъртата и петата групи, но и в очите на убедените привърженици на секуларните ценности, коментира Павел КРУГ в статията си „Първа сред равни. Сръбската Православна Църква скоро ще получи особен статут” (Независимая газета).

Весна Ракич-Водинович, професор по право от Белградския университет, акцентира върху факта, че делението на религиозните организации на традиционни и нетрадиционни нарушава чл. 13 от Конституцията на Сърбия, който гласи, че всички граждани са равни без оглед на своята религиозна принадлежност.

Сръбският министър по религиозните въпроси Милан Радулович, чието ведомство е автор на законопроекта, обаче е на друго мнение. На 6 март в ефира на белградската телевизия той заяви, че настоящият закон цели „не толкова да осигури религиозните свободи, доколкото свободата на вероизповедание е и без това заложена в Конституцията на Сърбия, колкото да гарантира колективните права на религиозните общности”.

В Сърбия юридическият конфликт между правата и свободите на индивида и колективните права на вярващите е неразривно свързан и с друг конфликт от политически характер: от една страна, привързаността на определени кръгове към европейските стандарти; и от друга – натиска, оказван от страна на влиятелни религиозни кръгове.

Ситуацията става още по-сложна, като се има предвид, че единни законодателни „европейски стандарти” реално не съществуват. За един френски юрист новият сръбски закон може да изглежда клерикален, за австрийския – достатъчно приемлив, а за техните колеги от Гърция – напълно либерален. При това, във всяка от изброените страни законодателството в областта на религиите намира яростни критици. В частност, виенският юрист Рейнхард Колхофер смята, че сърбите „са си избрали лош пример за подражание”, имайки предвид австрийския закон от 1998 г.
Докато в Белград подготвяли новия закон за религиите, делегация на Светия Синод на Сръбската православна църква се намирала на визита във Вашингтон. Епископът на Липлянската епархия Теодосий, игумен на манастира Високи Дечани, осъдил поредните вандалски деяния по отношение на православните светини в Косово, разрушени през март 2004 г. и възстановявани в момента под егидата на Съвета на Европа.

Епископ Теодосий формулирал позицията на СПЦ по отношение на възможността за отделянето на Косово от Сърбия и превръщането му в независима държава: „Как можем да вярваме на обещанията, че благодарение на независимостта на Косово един прекрасен ден всичко ще се промени, ако принципът на многонационалното общество не се прилага от властните структури на Косово?”

Докато Косово де юре се явява част от Сърбия, Сръбската православна църква се оказва в странна ситуация с приемането на новия закон за религиите. В една част на страната, намираща се под управлението на ООН, СПЦ е принудена да се обръща за защита към международните организации, а православните вярващи там представляват сами по себе си малцинство.

В друга част, контролирана от Белград, същата тази църква е призната за „национално формираща” и се ползва със законодателни и имуществени привилегии. Очевидно, новият закон за религията има за цел да обслужва интересите на Сръбската православна църква и още повече да задълбочи различията.

„Историческият” принцип на класификация на религиозните организации в новия закон вече беше подложен на критика от страна на президента на Румъния, Траян Басеску, който беше на официална визита в Сърбия и Черна Гора в периода 18-20 април. В интервю пред вестник „Дневник” той заявява, че Сръбското правителство е длъжно да окаже подкрепа на румънското малцинство на своя територия, като включи Румънската православна църква в списъка на „традиционните” църкви с допълнителна поправка в закона.

Въпреки това няма други страни, които да бързат по примера на Румъния с критически заявления относно новия сръбски закон. Това се обяснява с факта, че моментът за приемане на закона е бил избран изключително удачно в политическо отношение.

Първо, Сръбската православна църква намери неочакван съюзник в лицето на Съединените Американски Щати в средата на март, когато Държавният департамент на САЩ се обяви в подкрепа на една от частите на СПЦ, а именно Охридската Архиепископия. Властите на Македония, на чиято територия се намира тази епархия, отказали регистрацията, след което последвало застъпничеството на Държавния департамент. Така Съединените щати ще имат затруднения в бъдеще да критикуват Сърбия заради поддържането на тази църква, която неотдавна сами подкрепиха.

Второ, приемането на закона за религиите попадна в промеждутъка между католическия и православния Великден, когато Скупщината беше наполовина празна. Броят на отсъстващите депутати беше съпоставим с броя на гласувалите за приемането на законопроекта (120 гласували „за”, 4 – „против” и 5 – „въздържали се”). Ясно е, че при друго стечение на обстоятелствата приемането на закона не би протекло толкова леко. А най-добрите застъпници на правата на вярващите се оказаха онези сръбски парламентаристи, които пренебрегнаха великденските празници.

Голяма част от не-„традиционните” вероизповедания, са разтревожени също така от данъчните условия, които поставя новият закон. „Докато традиционните църкви не просто получават обратно платените данъци, но и са освободени от данък имоти, като при това получават финансова подкрепа от държавата, вероизповедните общности няма да бъдат финансирани и трябва да плащат данъци”, заявява Зарко Джорджевич от Сръбското Баптистко Дружество, цитиран във Форум 18.

„Фактически ние ще плащаме всичко, сякаш осъществяваме търговска дейност”, казва още Джорджевич. Досега дарителите за религиозни каузи са получавали данъчни облекчения в замяна. Дали обаче такива ще има за тези, които правят дарения на нетрадиционните религиозни общности, не се знае. Годишният отчет на Министерство по вероизповеданията показва, че за 2005 година министерството е изразходвало 7,7 млн. динара (88, 580 EUR) в подкрепа на православната и католическата църкви.

В допълнение, в началото на май предстои да се разгледа законопроектът за реституцията на собствеността на религиозните общности. Вероятно новият закон ще гласи, че собствеността ще бъде върната единствено на седемте „традиционни” религиозни общности. Не е ясно какво ще се случи с конфискуваното имущество на не-„традиционните” малцинства, включително Адвентистката църква в Белград, Баптисткия дом за възрастни хора в Нови Сад и Методистката болница в Нови Сад. Също така не е ясно дали будистката общност ще получи компенсация за храма, построен през 1929 г. с разрешението на тогавашния Сръбски патриарх Димитрие и с минималната финансова подкрепа от Министерство по вероизповеданията на Кралство Сърбия.

Храмът бил конфискуван след Втората Световна война и разрушен в началото на 50-те години на 20-ти век.

Източник: Форум 18

На 17 април 2006, Народното Събрание на Сърбия започна обсъждането на отдавна отлагания проектозакон за вероизповеданията, който трябва да замести комунистическия закон, отменен от парламента през 1993 година. Срещу настоящия проектозакон възникнаха множество разногласия и недоволство от страна на много религиозни общности и правозащитни организации, които се противопоставят на дискриминирането на религиозните общности с различен статут и категоризирането им.