І. На 9-ти април 2008 г. община Бургас изпраща писмо 6700/131 (http://pastir.org/index.php/archives/52) до директорите на държавните училища в района, в което заместник-кметицата, "борейки се със сектите" се подигра "свръх-компетентно" с цялата догматика на православието, като представи православния вярващ като всичко друго, но не и християнин. Още няколко бургаски чиновници се заеха с "православна апологетика" на "отечествения анти-сектантски фронт", за да "разяснят" окончателно на всички бургаски училища "традиционното православие" като сбор от синкретизъм, мартеници, лазаруване, "обожествяване" на Св. Богородица, Св. Георги и др. еретични и полу-еретични и синкретични форми на политеизъм.

ІІ. Поредният удар по "традиционността на православието" е заплануван доста преди това, още през септември 2007 г., този път съвсем централно – директно "по заказу" от министерството на образованието и ще се приведе в изпълнение по места на 1-ви юни 2008 г. – НЕДЕЛЯ преди Възнесение Господне:
Със Заповед № РД 09–1129 / 14.09.2007 г. на министъра на образованието и науката (http://www.zamaturite.bg/legal-regulation/website_uploads/File/Documents/ Zapoved-za-organizaciata.pdf) са определени датите за Държавните зрелостни изпити за придобиването на средно образование след успешно завършен 12. клас и графикът на дейностите за тяхната организация, провеждане и оценяване.

"Образователното млатене" върху православието и християнството в България въобще се задейства чрез възложената от министър Вълчев на зам. министъра му Кирчо Атанасов заповед и се състои в осъществяване на конкретна практическа пречка за "традиционно-православните" и всички християни да спазят четвъртата Божия Заповед: "Помни съботния ден (за християните денят на Христовото Възкресение – т.е. НЕДЕЛЯ), за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е […] на Господа, твоя Бог". Разбира се, опропастена е възможността за участие в литургичния живот на Христовата Църква на неделното богослужение на шеста неделя след Пасха.

Засегнатите лица от Вълчевата заповед са ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ: абитуриенти, учители-квестори, полицейски служители за охрана, помощен персонал по цялата територия на Република България, ПОВСЕМЕСТНО и ПОГОЛОВНО, навсякъде, където ще се проведат матури в неделния ден. Това е едно от най-масовите нарушения на индивидуалното и същевременно колективното право на свобода на вероизповеданието в най-новата история – при това с министерска заповед.

Всички засегнати християни, които ще изпълняват министерската заповед, са поставени в неравностойно положение – учениците, учителите, служителите и работниците от помощния персонал: първите трябва да избират между религиозната свобода и дипломата, останалите между религиозната свобода и дисциплинарното наказание, принудени от МОН да се кланят на мамона и да вървят срещу Бога!

Кои правни норми се потъпкват от министъра на образованието:

Чл. 37 (1) от Конституцията: Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.

Нещо повече, според чл. 57 (3) от Конституцията дори при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение чл. 37 не може да бъде ограничаван с временен закон. Министърът на образованието успява да го стори със заповедта си.

Погазено е и предписанието на чл. 4 (3) от Закона за вероизповеданията: Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание… и т.н. разпоредби.

Не са отчетени норми на международното право, по което РБ е страна: чл. 18 от Пакта за граждански и политически права на ООН, чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека, както и чл. 10 от Хартата за правата на човека от Ница, която е част от законодателството на ЕС.

Кое обаче е най-обидното – омаловажена е БПЦ като изразител на християнското в РБ по най-брутален начин. Правната уредба относно традиционността на източноправославното вероизповедание представляват предписанията на чл. 13 (3) от Конституцията: "Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание" и чл. 10 (1) изр. 1 от Закона за вероизповеданията: "Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие".

Не е зачетено мнението на Конституционния съд от Решение на КС 2/1998 г. т. 16, буква "д" от мотивите относно смисъла на чл. 13 (3) от Конституцията. Каузалното тълкуване съдържа, че традиционността на източноправославното вероизповедание изразява културно-историческата му роля и значение за българската държава, както и актуалното му значение за държавния живот, отразено най-вече в системата на официалните празници (всички НЕДЕЛНИ ДНИ, (sic! – бел. авт.) НОВА ГОДИНА, Възкресение Христово, Рождество Христово).

Системата на официалните празници е монопол на държавата. Част от уредбата й се намира в Кодекса на труда. Според неговия чл. 153 (1): при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. Законодателят, за разлика от Конституционния съд не определя неделния ден изрично като празник. Той говори само "по начало" за неделя! Но на хабилитиран юрист, какъвто е министър Вълчев трябва да е пределно ясно каква йерархия на правните норми съществува в Република България и че Конституцията е основния закон в страната.

Погазени са също и антидискриминационни разпоредби от Закона за защита срещу дискриминацията и т.н. и т.н. Атеизмът е на практика установената държавна идеология в България.

Какви са изводите от първоюнския НЕДЕЛЕН УДАР на МОН срещу всички християни и срещу традиционността на православието в Република България:

1. България не може да бъде християнска страна, а само атеистична пост-диктатура, в която ако един министър може незабелязано да си позволи да отнеме Неделния ден на цяла "традиционно-християнска" държава!

2. Българските християни са или уплашени или изчезнали, защото реакции срещу тази министерска политика не са последвали.

3. Св. Синод има погрешни представи, ако допуска министър Вълчев да участва или дори само да присъства на Шестия събор на БПЦ. Ясно е, че надеждите да бъдат зачитани християнски ценности в училище ще са безплодни.

4. Не съществуват отговорни православни или въобще християни на възлови позиции, които да прекратят тази антихристиянска тенденция в уж традиционно-християнска България!

5. Правовата държава по чл. 4 от Конституцията е просто фантом. Такава не може да съществува, след като министър на образованието гази едно неотменимо право на най-голямата религиозна общност в страната.

6. В България липсват християнски водачи, които да указват за подобни нарушения и да се грижат за паството си.

7. За да може в бъдеще държавни органи да респектират споменатите вече правни положения, касаещи държавно-църковните отношения е необходимо Св. Синод да изрази позиция, доколко може да бъде християнска България, а не да сервилничи на политически играчи и антихристи. Иначе ще се потвърди хипотезата, че и "традиционното православие" по Конституция е създадено от комунистите за псевдо-религиозен параван.

8. Политици и общественици в България с мълчанието си се оказват превдоревнители и продажни воини на православието – майкопродавници на БПЦ. Обидно е да узнаем, как дори иначе църковно-активния "бащица" на погазения от министър Вълчев Закон за вероизповеданията и общественик-делегат на Шестия събор на БПЦ и гл. секретар на българския правозащитник №1 – републиканският омбудсман не взема никакво отношение. Вижда се кому служат политиците.