Триезичният надпис на Кръста

Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей. Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. (Йоан. 19:19-20)

В Евангелието от Йоан четем, че надписът над Кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, бил написан на три езика: „А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински“ (Йоан. 19:19-20). Дали триезичният надпис на Христовия Кръст е просто едно историческо сведение, или тази постъпка на Пилат има един по-дълбок смисъл?

Надписът

Надписът „Иисус Назорей, Цар Иудейски“ не е формално-правно обвинение, заради което Иисус е разпнат на Кръста, а в Евангелието от Йоан се цитира и в богословски смисъл – като месианска титла. В синоптичните Евангелия юдеите се поругават с разпнатия Иисус, използвайки именно думите от надписа, които цитира Евангелист Йоан (Марк. 15:32; Мат. 27:42; Лук. 23:37-39). Той, за разлика от Марко (Марк. 15:26) и Матей (Мат. 27:37), не нарича тази титла „обвинение” и е единствен от евангелистите, който посочва недоволството на юдейските религиозни авторитети от назоваването на Иисус „Цар Иудейски”, тъй като това, според тях, може да се приема като отдаване на чест. Когато изискват от Пилат да промени надписа в смисъл, че Иисус е смятал Себе Си за „Цар Иудейски”, а не, че наистина е бил (Йоан. 19:21), Пилат отговаря: каквото писах, писах (Йоан. 19:22).

Триезичният надпис у Лука и Йоан

Евангелист Йоан е единственият, който цитира триезичния надпис (τίτλος). Съответното споменаване на триезичния надпис се среща и в някои преписи на Евангелие от Лука (Лук. 23:38): И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. Между другото, изглежда, че преписвачите, под влияние на текста на Евангелие от Йоан и в желанието си да характеризират казаното в двете Евангелия, допълнително са вмъкнали това изречение в Евангелие от Лука. Затова почти със сигурност може да се твърди, че евангелист Йоан е единственият, който цитира триезичния надпис.

Защо на три езика?

Коя е била причината Иисусовата, от една страна, „вина”, а от друга – „месианска титла”, да се напише на три езика? От тогавашните исторически източници е известно, че обвиненията са се произнасяли най-много на два езика. Първата причина за това е народът да може да разбира. Втора причина е за по-голямата прецизност на определен език в сравнение с друг: в римските провинции например съдебният процес често се е водел на гръцки, но присъдата е произнасяна на по-прецизния латински. Впрочем, произнасянето на правната вина или воденето на съдебния процес на три езика не се наблюдава в античните извори.

В случая с Христовото разпятие е било достатъчно надписът да бъде на арамейски, говоримия език на тогавашните евреи на територията на Юдея, и на гръцки, който биха разбрали евреите от диаспората, които са присъствали в голямо множество заради празника Пасха. Затова изглежда, че триезичният надпис е ненужно излишество, защото е ставало дума за неща вътре в юдейството, които не са засягали езичниците, гърци и римляни.

Богословски смисъл

От богословска гледна точка постъпката на Пилат е едно несъзнателно пророчество (каквито има много в Евангелието от Йоан) и предсказание за универсалното измерение на кръстната смърт на Христос. В този петък, в навечерието на Пасха, много юдеи, които се били събрали в Йерусалим за празника, минавали край Голгота и можели да прочетат надписа. Следователно тези евреи са могли да прочетат надписа на своя език, тъй като под „еврейски” вероятно се подразбира арамейски, говоримият език на Юдея по онова време, и да отминат с безразличие.

Но надписът не е бил само на арамейски, но и на гръцки, което значително увеличавало броя на онези, които можели да го прочетат. Много евреи от диаспората, които не са знаели арамейски, са можели да прочетат надписа на своя, тоест на гръцки език. Разбира се, малко от присъстващите са можели да четат на латински, но този език бил в употреба в голяма част от тогавашната Римска империя. Това е езикът на политическото могъщество, на войската и правосъдието. Така всичките три езика насочват към всеобхватността на събитието на Кръста: за юдеите, от които е спасението (Йоан. 4:22), но които не са в състояние да разпознаят Месията, въпреки многото свидетелства от техните свети книги за Него (Йоан. 5:39), за евреите от диаспората, които ще станат матрицата, от която посланието на Евангелието ще се разпространява по целия свят, и за езичниците, които владеят тогавашния свят.

История на спасението

Първият език на надписа е еврейски, съответно арамейски, езикът на юдеите, от които е спасението (Йоан. 4:22) и които са първите участници в делото на Божието откровение. Техният отказ да разпознаят в Писанията обещания Месия в личността на Иисус от Назарет за в бъдеще ще насочи историята на спасението към езичниците, които стават участници в Божието откровение, присадени като дива маслина на питомна (ср. Рим. 11:17). Надписът на Христовия Кръст е призив към всички народи (ср. Мат. 28:19) да повярват, че разпнатият Иисус от Назарет е наистина Юдейският Цар, Който от средата на Божието обещание към избрания народ е принесъл Своята жертва за мнозина (Марк. 14:24), призовавайки целия свят в любовно общение с Бога и другите хора. I www.pravoslavlje.rs

Превод: Татяна Филева