Финансовият скандал в Православната църква в Америка – предистория

Много от твърденията на Уилър, включително съществуването на тайни разходни сметки, управлявани по преценка на ръководството и възлизащи на милиони долари, за пръв път излязоха наяве през 1999 г., когато бившият председател на одиторския комитет на ПЦА Джон Коузи не допусна подписването на официалния одит за 1997-98 г. Когато Коузи разкри проблема за “разходните сметки” пред Светия Синод на ПЦА и по-късно пред Митрополитския съвет, Коузи незабавно бе уволнен, поне един член на Митрополитския съвет беше принуден да подаде оставка, а Уилър беше “преустроен” от своята длъжност като ковчежник.

Сега Уилър, който е имал блестяща кариера в администрацията на ПЦА, първо като администратор в семинарията “Св. Владимир”, след това като секретар на митрополит Теодосий през периода 1988-96 г. и накрая като ковчежник на ПЦА през периода 1996-99 г., наруши дългото си мълчание по тези въпроси в една самообвинителна изповед, която предизвика суматоха и хаос в администрацията на ПЦА, като йерарсите се разделиха на лагери, а православното киберпространство закипя, след като основни пасажи от трите писма бяха публикувани в Orthodox-Forum@Yahoogroups.com.

Финансови и лични злоупотреби

В своето кулминационно трето писмо, което дава подробности за произхода, естеството и обхвата на корупцията, както и за последвалото прикриване, Уилър обяснява: “Преобладаващата финансова атмосфера в канцеларията на ПЦА беше на потайност. С всичко отнасящо се до пари трябваше да се борави потайно, тъй като епископите не се интересуваха от финансовите нужди на централната църква, Митрополитският съвет и църковните организации нямаха, или по-скоро никога не биха получили реален контрол над парите, а редовите християни не бяха достатъчно духовно зрели, за да се изправят пред истината.”

При тази атмосфера, пише Уилър, са били необходими фондове, “за да се предпазва църквата от скандал, да се покриват неудобни дългове по кредитни карти, направени от митрополита, да се обезпечават членове на семействата, които изцеждаха своите роднини с един постоянен поток от финансово подпомагане, да се плаща на онези, които изнудваха, и да се обезпечават средствата за официални трапези, пътувания и подаръци в брой за гостуващи висши йерарси и ‘приятели на Сиосет*’”.

Според Уилър тайни банкови сметки са били разкрити в “Розлин сейвингс банк”, финансирани от тайни дарения на ПЦА от фондацията “Арчър Даниелс Мидлънд” (както и от личната фондация на основателя на АДМ, фондацията “Дуейн Андреас”), възлизащи на почти 5 млн. долара – както и от неофициални продажби на стоки и църковна утвар от Русия на клирици и енории на ПЦА. Уилър описва подробно как временно ограничени фондове – “Годишна мисия на ПЦА”, “Семинария” и “Призив за благотворителност” – са ограбвани за покриване на оперативни разходи в една мащабна игра по прехвърляне на фондове, целяща да прикрие финансови нередности. “Редовно от тези сметки”, пише Уилър, “бяха изтегляни чекове за дребни суми в размер на 10 хил. долара, които бяха давани на о. Кондратик. Един преглед на финансовата документация на църквата през този период ще покаже дефицит във фонда “Призив за благотворителност” от близо 275 хил. долара.” Допълнителни парични средства, според Уилър, са отклонявани от фонд “Дарения за основаване на църкви”, както и от отдел “Библии за армейски свещеници за кампанията в Русия”.

Описанията на Уилър на финансовите измами в Сиосет отвътре на моменти граничат с комедия, когато той обяснява как едно предстоящо посещение в църквата “Св. Екатерина”, представителния храм на ПЦА в Москва, от Дуейн Андреас заплашвало да срути картонената кула. След като в продължение на години е отклонявал към тайни сметки ежегодните дарения на Андреас за създаване на конферентен и комуникационен център в Москва, Уилър пише: “Най-голямото опасение беше, че г-н Андреас би могъл да пожелае да разгледа несъществуващия конферентен център. Беше задействан план да се представят офисите на адвокатската кантора, която е наемател на имот в комплекса на “Св. Екатерина”, като “Конферентен център Андреас”, като единствено нещо, което трябваше да се смени, беше табелата отвън на сградата.”

Скандалът избухва

Тонът на Уилър обаче се променя, когато започва да описва подробностите около събитията, които довеждат до собственото му уволнение през 1999 г. Уилър пише: “С наближаването на Всеамериканския събор през 1999 г. почувствах, че е крайно необходимо да представя одитиран финансов отчет за годините 1996-1998. Да не говорим, че пленарното заседание, посветено на финансовото състояние, щеше да продължи общо четири часа, като 45 минути бяха отделени за открити въпроси към ковчежника.”

Тъй като нито митрополит Теодосий, нито о. Кондратик проявяват желание да се занимаят с неетичното поведение и финансовите нередности, самият Уилър поема нещата в свои ръце. “На 20 юни 1999 г.”, пише Уилър, “аз накрая не издържах и обясних цялата финансова бъркотия на Роб Тейлър, съдружник в “CPA”, фирмата, която отговаряше за одитиране на сметките на църквата. Тейлър обаче само уведоми председателя на одиторската комисия Джон Коузи за тайните сметки. Коузи на свой ред уведоми всички членове на Светия Синод и Митрополитския съвет в началото на юли 1999 г. за тайните разходни сметки.”

Прикриването

“Прави впечатление”, продължава Уилър, “че в рамките на една седмица … митрополит Теодосий ангажира частен адвокат, Майкъл Кенеди, а о. Кондратик ангажира Дейвид Чесноф, адвокат от Лас Вегас, осигурен чрез връзките на Ричард Рок и Уилям Тарби.” За да не се допусне евентуален скандал на събранието на Митрополитския съвет, Светият Синод се среща и гласува да се разрешат официално разходните сметки, управлявани по преценка на ръководството, както и да се възпрепятства тяхното одитиране. Сега Уилър разкрива, че “Резолюцията, подписана от Светия Синод по време на Всеамериканския събор през 1999 г., която изисква от Митрополита да откаже всякакъв вид одит на “разходните сметки”, в действителност беше изготвена от правен съветник на Митрополита.”

Уилър продължава: “Този скандал не можеше да бъде преодолян, поне от гледна точка на митрополит Теодосий и о. Кондратик, преди пролетта на 2000 г., когато щеше да бъде отчетът на Митрополита пред Светия Синод. Ричард Рок, по-рано от компанията “Мартинес и Мърфи”, щеше да задейства “прикриването” като работеше с о. Кондратик по създаването на една цяла документация за “така наречената” разходна сметка от 1996 до 1999 г. Разходната сметка щеше да приключи с изплащането на разноските по личните адвокати на Митрополита и главния секретар и на счетоводните такси за “Хайнц и съдружници” за техния преглед (не одит на финансовите отчети) на документите, създадени “постфактум” от Ричард Рок.”

Веднага след успешното прикриване Коузи е уволнен, а няколко от членовете на Митрополитския съвет, които разгорещено са настоявали за по-голяма финансова отчетност и прозрачност, са принудени да си подадат оставката, тъй като нито епископите, нито клира са имали желание да се изправят срещу Сиосет. Историята изглежда приключила, когато митрополит Теодосий докладва на пролетното заседание на Светия Синод през 2000 г., че “… един външен одит не е канонично изискване и е едно скъпоструващо и ненужно упражнение, което по-скоро предизвиква вътрешен смут и тревога, отколкото въвежда добър ред”. Прикриването е завършено.

Обвиненията продължават

Обвинения за финансови нередности обаче продължават да бъдат отправяни срещу Сиосет. Най-скорошни и получили широка популярност са въпросите относно разпределението (или по-скоро неразпределението) на повече от 275 хил. долара, събрани конкретно за “Благотворителен фонд 11 септември”. В отговор на тези въпроси и под натиска на своя епархийски съвет Чикагски и на Средния запад Архиепископ Йов, представител на най-голямата епархия на ПЦА, изпраща писмо през юни 2005 г. с искане за “по-подробно обяснение на църковните финанси и сметки” до Всеамериканския събор в Торонто.

В отговор с дата 30 юни 2005 г. главният секретар на ПЦА заявява, че би било “неуместно” да се предоставя допълнителна финансова информация на Всеамериканския събор “без предварителното одобрение на Митрополитския съвет и без благословението на Светия Синод”, като твърди, че Митрополитският съвет “разполага с всяка необходима информация относно финансите”. Този отказ става причина един виден член на Митрополитския съвет от съседната Епархия на Западна Пенсилвания, адвокатът Грег Нескът, да подаде оставка през юли 2005 г., позовавайки се на “…трайната липса на откритост в канцеларията и централната администрация на ПЦА”.

Уилър нарушава мълчанието си

Уилър не дава някаква единствена или разтърсваща причина за нарушаването на мълчанието си по това време. Той признава, че писането на тези писма е било “пречистващо”. Неговата единствена надежда, пише той, е, че “като предавам моята страна от историята и като се опитваме да обясним финансовите злоупотреби, които са се извършвали през годините, ние ще можем да предизвикаме промяна в подхода към финансовото стопанисване и отчетност в Православната църква в Америка”.

Реакциите са различни

Без съмнение писмата на Уилър отново отварят страницата с многобройните скандали, които измъчват Сиосет през последните шест години. Официално Сиосет мълчи по обвиненията. В частни разговори поддръжниците на Сиосет отхвърлят твърденията на Уилър като дело на “недоволник”, казвайки, че “въпросите са били разрешени много отдавна”.

Не е изненадващо обаче, че други членове на Светия Синод изглежда приемат присърце обвиненията на Уилър. Макар и получил отказ пред Съвета, архиепископ Йов свика събрание на всички свои наместници на 3 ноември в Чикаго, за да се обсъдят разкритията на Уилър. Официални изявления все още не са направени, но източници, близки до събранието, посочват, че ако не се предприемат значителни действия, най-голямата епархия в Православната църква в Америка ще обмисли прекратяване на финансирането на Сиосет, докато не се предприемат оздравителни действия.

21 ноември 2005 г.

*В Сиосет, Ню Йорк, се намира централната администрация на Православната църква в Америка.