Франция: Да се разреши клонирането на ембрионални стволови клетки?

Източник: Genethique

Депутатът от френската политическа група „Съюз за народно движение” Пиер-Луи Фаньез наскоро предаде на премиера на страната доклад, наречен „Стволови клетки и етичен избор”, предвид предстоящото преразглеждане на Закона за биоетиката през 2009 година. Докладът формулира десет предложения, от които основните две са следните: да се разрешат по принцип, а не чрез дерогация (частично отменяне на стар закон – бел. прев.), научните изследвания върху ембрионалните стволови клетки и да се позволи терапевтичното клониране. Трето предложение също привлича вниманието: докладчикът предлага промяна на терминологията – вместо „клониране”, да се използва терминът „ядрен трансфер”.

Пиер-Луи Фаньез признава, че „при настоящото състояние на познанията не се предвижда сериозно развитието на краткосрочните лечения”. „Затова, тук не става въпрос да се оправдава прибягването до ембрионалните стволови клетки с далечни и недоказани обещания за излекуване”, отбелязва La Croix в статия, посветена на този въпрос. Но, според депутата, изследванията върху ембрионалните стволови клетки са същностно необходими за фундаменталните изследвания, и защото представляват „важен индустриален залог”. Той уточнява, че ембрионалните стволови клетки са по-лесно достъпни от възрастните клетки поради наличието на „хиляди свръхчислени ембриони на разположение”.

Благосклонен към терапевтичното клониране, докладът сочи, че тази техника ще позволи да се получат голямо количество стволови клетки, да се заобиколи имунната бариера и да се получи достъп до патологични стволови клетки. Докладчикът определя ембриона като „реален потенциал за раждането на индивид”. Следователно, той смята, че занапред следва да се говори за ембрион, само когато ембрионът е имплантиран в матката на жена. Запитан като католик за учението на Църквата, според което ембрионът не трябва да се разглежда като градивен материал, а да бъде зачитан още от зачеването му, той отговаря: „Несъмнено, „продуктът” на клонирането притежава човешка природа. Но може да се гарантира, че никога няма да се стигне до получаването на човешко същество. От това следва, че не съм задължен да го зачитам като ембрион, чието предназначение е да се роди и, в тази перспектива, клонирането, наречено „терапевтично”, не е посегателство срещу човешката природа”. Той добавя, че ако в неговите очи това е прегрешение, то то е „по-малко, отколкото доброволното прекъсване на бременността, премахващо ембрион, чийто живот вече е започнал”. За него ембрионът in vitro не е нищо повече от „струпване на 125 до 250 клетки”.

Но в Лондон, където клонирането на човешки ембриони е разрешено от 2001 година, изследванията върху терапевтичното клониране сякаш са в застой и „резултатите от ембрионалните изследвания се бавят”, отбелязва La Croix. Тридесет и три програми за плодовитостта, изкуственото оплождане, откриването на генетични болести у ембрионите и изучаването на ембрионалното развитие са получили одобрение от агенцията HFEA (Human Fertilization and Embryology Authority – Надзорен орган за човешко оплождане и ембриология). Джоузефин Куинтавал, директорка на асоциацията Core (Comments on Reproductive Ethics – Коментари върху репродуктивната етика), се пита: HFEA не е публикувала равносметка на дейностите. Наистина ли има някаква полза от инжектираните в този сектор пари?”

Жак Тестар, изследователски ръководител в INSERM (Institut national de la santé et de la recherche médicale – Национален институт за здравеопазване и медицински изследвания), президент на фондацията „Наука за гражданите”, съжалява, че някои изследователи вече не са „учени”. В качеството си на „защитник на човешкия род”, той взима думата: „Ако днес се правят всевъзможни манипулации с ембриона, то все едно, че се правят всевъзможни манипулации с човешката природа”. „Не виждам с какво фундаменталното изследване на човешкия ембрион ще помогне да научим повече от същото изследване, извършено над мишка”. От научна гледна точка е скандално да се иска провеждането на изследвания върху човека, без да се мине през животинския модел. Изследователите вероятно се надяват с това да получат повече средства. Но подобно отношение не е научно”.

Отец Мишел Опти, лекар и свещеник, смята този доклад за „идеологически”. Отбелязвайки предлаганата в доклада подмяна на термина „терапевтично клониране” с израза „ядрен трансфер”, той подчертава, че въпреки всичко, става въпрос за клониране и че, следователно, докладът „си играе с думите”. И накрая, отецът изказва съжаление, че докладът твърде малко говори за изследванията на възрастни стволови клетки или на клетките от пъпната връв, които сами по себе си не представляват проблем от етична гледна точка. Той се бои, че финансовите интереси ще надделеят над човешката личност.

На аудиенция, проведена на 27 април, монсеньор Андре ХХІІІ, архиепископът на Париж, определи терапевтичното клониране като „пагубен за човечеството път”. На аудиенцията той повтори, че Църквата смята всяко незачитане на достойнството на едно човешко същество за незачитане на достойнството на всеки човек. Той припомни, че „да се определя праг на началото на човека е илюзорен акт. Като говорим за „пред-ембрион”, не означава, че добавяме научно уточнение, ами че създаваме думи, за да се освободим от отговорността, задето използваме един бъдещ човек за неблагоприятни за него цели”. Припомняйки изследванията върху възрастни стволови клетки, които не поставят етически въпроси и дават окуражаващи резултати, той се пита: „Франция няма ли интерес да осъществява високостойностни изследователски програми, които да се стремят към превъзходството й в тази област?” В заключение, той изтъква: „Функция на политиците е да посочат на учените хуманната рамка, в която могат да се развиват техните изследвания”.