„Хитлеровият папа“ и икуменизмът: защо Ватиканът разсекретява архивите си

Как отварянето на ватиканските архиви може да помогне на икуменическата политика на папа Франциск

На 2 март 2020 г. Ватиканът откри на учените достъп до архивни документи от времето на понтификата на Пий XII (1939-1958), които някои критици наричат ​​“папата на Хитлер“. Той получи този прякор заради факта, че в най-добрия случай е знаел и мълчал за престъпленията на нацистите, а в най-лошия ги е одобрявал и дори е допринесъл за тях. Защо Ватиканът реши да разкрие тайните на един от най-противоречивите периоди от своята история, как това може да повлияе на положението на католицизма и може ли да се отрази на православно-католическите отношения?

Папа Франциск реши да отвори достъпа до документите на понтификата на Пий XII преди около година. Заявления за работа с тези архиви са подали над 200 учени историци от различни страни. Местата в стаята, където е възможна работата с тези документи, са запазени до края на 2020 г. Общо в тази част от архива има приблизително 16 милиона страници на десетки световни езици. Според германския историк Саша Хинкел, който също ще работи с тези документи, са нужни около 20 години, за да бъдат анализиран всеки един от тях. Но за най-важните въпроси са достатъчни пет. Това значи, че до 2025 г. може би ще се появят документирани заключения за сътрудничеството или най-малкото за съгласието на тогавашния глава на Ватикана с нацистките престъпления. По странно съвпадение, през 2025 г. ще се проведат тържествени чествания на 1700-годишнината от Първия Вселенски събор (325 г.) – събитие, което според някои богослови и наблюдатели ще бъде ключово за възстановяването на православно-католическото единство. Може ли тази разсекретена информация да повлияе върху това? Според нас може.

Папа Пий ХII, 1945 год.

Частта от Ватиканския архив, отворена за историци, съдържа приблизително 16 милиона страници на десетки езици. За начало обаче да кажем няколко думи за личността на папа Пий XII. Еудженио Мария Джузепе Джовани Пачели, бъдещият Пий XII, е роден през 1876 г. в Рим в семейство от така наречената „черна аристокрация“, т.е. аристократични семейства, свързани кръвно с папството. Хора от тези семейства, като правило, са заемали високи позиции във Ватикана. Дядото на Пий XII бил заместник-министър на финансите на Ватикана, баща му бил главен адвокат на Ватикана, брат му бил юридически съветник на папата, братовчед му – главен финансов съветник и т.н. През 1899 г., след като завършва богословие, Еудженио Пачели е ръкоположен за свещеник, а от 1901 г. започва работа в Светата конгрегация по извънредните църковни въпроси. Тук той взема активно участие в съставянето на Кодекса на каноничното право, както и на един много интересен документ, наречен „Клетва срещу модернизма“. След 1910 г. всички католически духовници, проповедници и учители са задължени да полагат тази клетва. Той съдържа следните формулировки:

„Декларирам, че съм напълно против заблудата на модернистите, които вярват, че няма нищо божествено в светото Предание… Твърдо се придържам и ще пазя до последния си дъх вярата на св. Отци в благодатта на истината. Догмата не може да бъде адаптирана към това, което изглежда по-добро и по-подходящо за културата на всеки век; по-скоро абсолютната и неизменна истина, проповядвана от апостолите от самото начало, никога не може да се счита за различна, никога не може да бъде разбрана по друг начин… Това обещавам, в това се кълна и Бог да ми е на помощ“.

Този документ, издържан в изключително консервативен дух, определя до голяма степен насоката на Пий XII през целия му живот: придържане към традициите и съпротива срещу модернизма. Впрочем, именно крайният консерватизъм на Пий XII доведе дотам, че в края на неговия понтификат много католически йерарси започнаха да осъзнават: подобна политика води до самоизолация на Католическата църква. И след смъртта на Пий XII махалото се завъртя в другата посока: „Клетвата срещу модернизма“ беше отменена, а папа Йоан XXIII се възкачи на трона, като следваше точно обратната политика: не светът трябва да се приспособява към Църквата, а Католическата църква трябва да се адаптира към променящия се свят. Резултатът от този обрат беше Вторият Ватикански събор, който провъзгласи политиката „аджорнаменто“ – обновление на всички аспекти на църковния живот. Тази политика включва и призив за икуменическо единство с православните и протестантите. Ние обаче отидохме доста напред…

През 1914 г. Еудженио Пачели става заместник държавен секретар на Ватикана, през 1917 г. папски нунций (посланик) в Бавария, а от 1920 г. – в цяла Германия. Джон Корнуел в книгата си „Папата на Хитлер: Тайната история на Пий XII“ цитира негови изказвания от онова време: „Постоянно педалиране на еврейството – тази партия на узурпаторската сила…“; „Широко разпространено мнение сред германците е, че евреите са подбудители на болшевишката революция, основната им цел е унищожаването на християнската цивилизация.“; „Столицата на Бавария страда под тежестта на суровата еврейско-руска революционна тирания.“. В същото време Пачели в много изказвания критикува зараждащия се немски националсоциализъм. През 1929 г. Пачели става кардинал, а през 1930 г. е назначен за държавен секретар на Ватикана, т.е. министър на външните работи. В това си качество той подписва от името на Ватикана конкордат с редица държави, включително през 1933 г. с нацистка Германия. На 2 март 1939 г. Еудженио Пачели е избран за папа и приема името Пий XII – в чест на своя предшественик Пий XI. Началото на неговия понтификат съвпада с началото на Втората световна война.

Неговите действия и изявления през този период дават основание за противоположни оценки. Британският историк Джон Корнуел в книгата си „Папата на Хитлер“ остро критикува Пий XII за неговата политика спрямо нацистка Германия. За разлика от него американският историк Дейвид Далин в книгата си „Митът за Хитлеровия папа“ твърди, че той всъщност се е противопоставял на нацизма.

От една страна, Пий XII говори за  „стотици хиляди хора, които без никаква вина, понякога само заради националността или расата си, са били жестоко и бавно унищожени“. От друга страна, той мълчи за масовото изтребване на евреите и дори насърчава действията на хърватските фашисти, в резултат на които над 800 хиляди православни сърби са убити брутално. Заради добрите му отношения с хърватските фашисти британското външно министерство дори нарече Пий XII „най-големият морален страхливец на нашето време“. И в края на войната висши служители на Ватикана, според някои източници, организират за лидерите на Третия райх пътища за бягство до Южна Америка; американското разузнаване в своите доклади ги нарича „пътеки за плъхове“.

След войната Пий XII участва активно в борбата срещу комунизма и развива дипломатическите отношения на Ватикана с други държави. През 1950 г. той провъзгласява католическата догма за телесното възкресение на Божията Майка и нейното възнесение на небето. Пий XII е голям почитател на Пресвета Богородица и през 1942 г. дори символично посвещава целия свят на непорочното сърце на Дева Мария. Известен е и като учен-богослов. По време на своя понтификат той написва 41 енциклики и около 1000 послания и речи, в които се занимава с различни теми – от догматичното богословие до медицински въпроси.

Пий XII умира на 9 октомври 1958 г. на 82-годишна възраст. През 2009 г. тогавашният папа Бенедикт XVI обяви Пий XII за „достопочтен“, т.е. започна процеса на неговата канонизация. Както знаете, Бенедикт XVI се придържаше към доста консервативни възгледи, но беше принуден да подаде оставка – нещо безпрецедентно в историята на папството през последните 600 години. Той беше заменен от папа Франциск.

Известният богослов Алексей Осипов даде на папа Франциск следната характеристика: „Никога не е имало толкова либерален папа като Франциск. Мислех, че не може да стане по-лошо от Йоан Павел II, но се оказа, че може. Папа Бенедикт XVI беше истински католик, сериозен, убеден. Но не, оказа се, че не бил подходящ. А Франциск не е просто човек от нашата епоха като наш физически съвременник, а човек от нашата епоха на мисълта, нашата ера на духа. Човек, който не се колебае да предприеме стъпки, които прекрачват границите на Светото Писание, учението на Христа“. Не е изненадващо, че в Католическата църква се образува крило от опозиционни консерватори начело с американския кардинал Реймънд Бърк. През 2016 г. кардиналите, недоволни от Франциск, дори публикуваха отворено писмо до папата, в което повдигнаха неприятни въпроси във връзка с енцикликата Amoris laetitia. Ако е наистина вярно, че “не можеш да си по католик от папата”, едно такова писмо е равносилно на открит бунт. Франциск не сметна за необходимо да отговори на писмото. Вместо това той продължи практиката да отстранява консервативно настроените кардинали от влиятелни постове във Ватикана.

По този начин, ако историците, започнали да изучават архивите на Ватикана от времето на Пий XII, намерят документи, компрометиращи един от най-консервативните папи на ХХ век, Франциск ще получи допълнителен коз в борбата срещу консервативно настроеното духовенство. Вероятността на точно такова развитие на събитията е много голяма. Агенцията на военновъздушните сили на Италия в съобщение за откриването на архивите на Ватикана пише: „Ако предположенията на учените за мълчаливото  съгласие [на папа Пий XII] с изтреблението на евреите се окажат верни, това би могло допълнително да подрони репутацията на Църквата, която наскоро се изпари в скандали, по-специално свързани с педофилията“.

Репутацията на Ватикана наистина може да бъде разклатена, но заедно с това привържениците на църковните реформи и най-вече папа Франциск ще имат възможността да популяризират още по-активно идеите за обновяване и адаптиране на Църквата към нуждите на обществото. Що се отнася до диалога на Ватикана с Православните църкви и най-вече с Фенер, победата на Франциск над неговите консервативни противници, естествено, ще послужи за засилването на този диалог.

Разбира се, не бива да преувеличаваме значението на отварянето на архивите както за конфликта между либералите и консерваторите във Ватикана, така и за православно-католическите отношения. Няма съмнение обаче, че тази крачка на папа Франциск ще изиграе роля във всичко това.

| spzh.news

Превод: Андрей Романов