Христос не е страшен

Почти 70 % от българите смятат, че “истинският“ българин трябва да е православен.

Поне това показват данни от изследване на Pew Research Center за религиозните нагласи в Централна и Източна Европа повече от 25 години след падането на комунистическите режими.

Реалността

Тези дни станахме свидетели на поредното доказателство за “плашливостта“ на българина. Страхува се нашего брата… Трепери гордият балкански лев… и то не от кой да е, а от Самия Христос.

Причината

Учебно помагало за 5-ти клас (неодобрено от МОН), в което – наред с други въпроси за историята на християнството е поместена и икона (формат за лична карта) на Иисус Христос, над която пише: “Попълнете “личните данни“ (кавичките са включени и в учебното помагало) на Иисус Христос“.
Та, тази задача шокирала много родители и редови граждани. Вероятно, защото самите те не знаят “личните данни“ на Христос?!

Проблемът

Безвкусното задаване и представяне на задачата. Което пък крие своите рискове, защотото може да подмени правилното разбиране на Христовата Същност. А всички “християнски“ секти, например, тръгват именно от едно неправилно разбиране на Христовото учение. Независимо, че при повечето от тях това “неразбиране“ е съвсем целенасочено, добре премерено и впоследствие (очаквано) финансово обезпечено.

По-големият проблем

Отношението на българина към Православието. Значи, според социологическите изследвания процентно сме сред православните “първенци“, но реално се страхуваме от вярата си. Изучавал съм социология. Противно на общото схващане, това е една изключителна интересна наука и най-важното – отразява прецизно всичко, което е обект на нейните изследвания, в случая – обществените нагласи по даден проблем. Така че не ни е виновна социологията. Тя дори ни помага да се запитаме защо сме православни само “процентно“, а на практика не сме.

Защо се страхуваме от Христос?

И подозирам, че страхът на някои “православни“ (братя и сестри) е именно от Христос, от неразбирането Му, а не от неподходящата форма на задаване на въпроса.

Защото, когато съвестни православни българи решиха да изкажат мнението си относно включването на въпроси за йога в матурите и бяха подкрепени и от Светия Синод – се разгоря истинска истерия. Разбира се, и този път основната нотка на възмутеното родно “сосайъти“ беше “тея попове“ как отклонявали общественото внимание от скандалите и от истинските проблеми в Църквата, а се занимавали с “глупости“.

Дали йогата, паневритмията (която невъзмутимо – със съгласието на родители и учители – трови развитието на децата в някои училища), салтата, кючекът и други физиологични… “приключения“ са глупост, всеки може да прецени, сам за себе си. По-важното е защо, уважаеми скандализирани “православни“ български родители и “вярващи“, не се уплашихте от непознатия и далечен вам човек Буда, а се уплашихте от Своя Бог, от Този, Който “бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:5)?!…

Или може би това не е страх, а обикновено езичество? Или невежество?!
Как е възможно да се определяш като православен, а да те е страх от Христос? Интересно дали тези “верующи“ християни се страхуват от своите родители, тук на Земята. Вероятно не. А защо тогава се страхуват от Първопричината за себе си и изобщо – за всичко? Защо се страхуват от небесния си Баща?

Знаем, че страхът не съществува. Единственото страшно е самият страх, а това, което прави страхът страшен е неизвестното. А неизвестното – a priori, е непознато. Непознато пък може да бъде нещо, за което умишлено и целенасочено ни се отказват знания и информация, или нещо, което сами отказваме да изучим и разберем. Е, може би, в основата на страха на някои българи от Христос стои липсата на желание да научат повече за Него.

И тук се връщам в началото – четвърт век след краха на най-човеконенавистната и най-мракобесната идеолигия в историята, в Източна Европа отровата й изглежда продължава да е жива в главите на много “православни“ и да ги “страхува“ от Христос.

Но Христос не е страшен, уважаеми родители и възмутени “православни“ българи.

Страшно е невежеството, опростачването и кухата душевност, които бяха инжектирани в съзнанията и сърцата ви преди повече от 70 години. Страшна е носталгията на някои “православни“ и днес към “петилетното“ зло и “войнстващия“ му атеизъм.

А Христос?

Христос е единствената чиста, уютна, мъдра, истинна Светлина, която може да измие душите ни.
Ако пожелаем да се докоснем до Него…