Храм “Свети Димитър” в град Пловдив

На Джамбаз тепе, на ул. ”Д-р Владо” No1, в град Пловдив, точно срещу построеното в 1868 г. Централно българско училище (известно като “Жълтото училище”), се намира църквата, посветена на Свети великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец. Сегашната сграда е от 1830-1838 година. Построена е на мястото на стара църква, за която споменава и Стефан Герлах през 1578 г. В началото на 19 век тя е била сравнително малка църквица, в която се черкували и българите от Каршиака и Мараша. Инициатори за обновявянето на храма били енориашите, дарители били много българи от града и епархията, а ктитори – рода Чалъковци, начело с главния ктитор на църквата “Св. Димитър”, Вълко Тодоров Чалъков. Според гръцката кондика-кодекс на Пловдивската митрополия, равносметката от 18 януари 1838 г. за постройката на църквата възлиза на сумата от 264 270 гроша.

Църквата е трикорабна базилика с размери 28 x 19 x 11.5 m. С петостенна отвън абсида и с 12 обли гранитни колони, които разделят корабите отвътре. Средният кораб е висок 11 м., а страничните – 8.80 м. Сводестите тавани и на трите кораба са под седловидния общ покрив, без кубета. Под балкона се намира обширна артика, по-късно зазидана, крепяща се от запад на четири мраморни колонади. Под плочите на артиката се намира костница, съхранила костите на много покления. Три врати – южна, западна и северна, водят за артиката и също три врати водят за самия храм. Малка северна врата има и в св. олтар.

В светия олтар има три св. престола – централен, посветен на св. вмч. Димитър, северен- на св. Атанасий и южен – на св. Харалампий. Към северозападния ъгъл на храма пристроена двуетажна камбанария с кубе, към която се отива по каменна стълба откъм север.

Стените отвън са оживени на места с декорации – изрисувани колонки и др. Има скулптурна декорация по приолтарните ъгли: св. Димитър на кон, двуглав орел (някогашният герб на имперска Русия, а и до днес герб на Вселенската Патриаршия), кръстове, поотделно или с цветя, класове, птици, някои пророци и др.

От надписа на гръцки над прозореца на абсидата отвън разбираме, че строежът на църквата започнал на 15 март 1830 г.: “С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основите. 1830. 15 март.” След завършване на строителните работи църквата била осветена на 18 януари 1838 г. – денят на Св. Атанасий Велики, от Пловдивския митрополит Никифор (26.09.1824 – +27.08.1850).

Днешните мраморни иконостас, архиерейски трон и амвон са дело на А. Калумену от 1869 г., както гласи гръцкият надпис под олтарните икони на св. Димитър и св. Богородица: ”Това светло темпло (иконостас) е издигнато с дарението на благодетеля Йоан Георгиу Политу за вечно възпоменание в лето Господне 1869. Дело на А. Калумену.” Едно изящно произведение от бял, сив и цветен мрамор на изкусен майстор. Различните изследователи на Пловдивските църкви предполагат Москва, Цариград и Пловдив като место на изработването му. В тефтерите на храма е отбелазана сумата от над 16 000 гроша “за мрамороделци одринци и местни.” В зависимост от трите св. престола в олтара е развита и тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери – пред всеки престол по една и две входни врати – южна и северна. Дължината на иконостаса е 14 метра. Той е разпределен на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Фронтонът над централния престол е висок 7.5 м. и е дъговиден. Завършва с разпятие, под което се намира Тайната вечеря и един пояс с 11 малки икони. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м. и завършва с потир и кръст, а над северния – също 3.7 м., като завършва с кръст и двете Моисееви скрижали. Царските двери на иконостаса са в позлатена дърворезба.

В същия стил на работа са и архиерейският трон (с размери: височина с короната 4.5 м. и ширина 86 x 86 см.), и амвонът, издигнат на третата колона от север.

Стенописи в храма няма, а само 12 медалиона над капителите на колоните с образите на 12-те апостоли. На балкона е изографисано Успение Богородично. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изписан Иисус Христос Велик Архиерей, като в десния долен ъгъл на този образ откриваме годината 1870, а в ляво е имало име или подпис, по-късно изтрити. Неизвестният образописец е рисувал на место след монтирането на трона. На петостенния амвон върху мрамора има пет образа: в центъра е изрисуван И. Христос с резтворено евангелие, а отстрани – четиримата евангелисти. На централния сектор на иконостаса, на фронтона, пак върху мрамора, е изрисувана Тайната вечеря. Над южната храмова врата под външния навес са нарисувани образите на св. Димитър (дясно) и на св. Харалампий (ляво). Всички тези образи имат еднакъв стил и техника и са рисувани от един и същи зограф през 1870 г.

Дворът не е много голям, покрит със сотирски плочи, с наклон на запад. От западната страна на храмовата сграда се намира малък параклис, посветен на св. св. Кирик и Юлита, в който има аязмо. Параклисът е долепен до западната прицърковна къща, предназначена за енорийския свещеник. В югоизточния ъгъл на църковния двор се намира друга прицърковна къща. Високият каменен зид, който обгражда целия комплекс, създава впечатлението за един малък манастир.
До средата на 20 век храмът е приютявал руската православна община на град Пловдив, основана от блажения архиепископ Серафим Соболев като управляващ във верово отношение белоемигрантските общности в България.

За известен период след саморазпускането по обективни и субективни причини на руската църковна енория, в храма се помещава иконохранилището на Пловдивска епархия.

От 1999 г. в храмовия комплекс “Св. Димитър” бе открит Епархийски културно-просветен и информационен център под ръководството на тогавашния Началник на Кълтурно-просветния отдел към Пловдивската св. Митрополия г-н П. Граматиков с благословението и духовното попечение на епархийския Архиерей Негово Високопреосвещенство Митрополит Арсений. Така и под покрова на св. Димитър, почитан като покровител на цялото славянство, ще продължи да се посява православната вяра и учение и през новия 21 век в Пловдив, чийто пръв епископ бил св. апостол Ерм, съгласно списъците на 70-те, съставени от св. Иполит Римски и Доротей Тирски.

Ползвана литература:

1. К. Моравенов, Паметник на Пловдивското население, Пловдив, 1984
2. Н. Алваджиев, Пловдивска хроника, Пловдив, 1984
3. В. Пеев, Град Пловдив, монало и настояще, Пловдив, 1941
4. Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
5. Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове, – Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931
6. К. Възвъзова-Каратеодорова, Непресъхващи извори, Пловдив, 1975
7. Наръчник на Пловдивската епархия към нейното описание, съчинено от преподобния и малограмотен господин Константин иконом, свещеник пловдивски, и издадено с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Г-н Паисий във Виена, 1819; преведе от гръцкия оригинал д-р Марг. Апостолидис,- В: Известия на Българското географско дружество, III, 1935, сс. 188 – 206.