Защо изписваме Божия дом?

Ziarullumina

Основната цел на църковната живопис не e да впечатлява, вълнува или радва окото, а да доближава човека до Бога. Тя представлява пълната история на спасението, тъй като освен че показва богатството на Библията в образи, предлага и богат катехизаторски урок.

Изписването на православните храмове според многовековната християнска история, Светите отци и решенията на Вселенските събори се прави по определен начин и в прецизен ред. Още в VІІІ век със Седмия вселенски събор (787г.) и Константинополския през 843, се установява почитта към иконите и Църквата налага строги принципи и прецизни правила за работа. През ІХ в. постепенно започва да се очертава иконографска програма, която става задължителна за всички иконографи. Тази програма е записана в Ерминиите на византийските иконописци и основната идея за представянето и мястото на всяка сцена или фигура на светец в храмовото пространство се основава на богословска концепция. Случва се не всички църкви да са еднакво изписани, най–вече там, където зографът е притеснен откъм място. Разположението на определени сцени и светци е задължително дотолкова, доколкото представляват богословската основа на християнската Църква.

Големите тълкуватели на православната вяра, каквито са св. Максим Изповедник, св. Герман, патриарх Константинополски и архиепископ Симеон Солунски, казват, че разпределянето на стенописите в храма се определя от специалното значение, което има храмовото пространство за Божествената Литургия – олтар, наос, притвор – а също и символичното му значение. Църковната стенопис трябва да кореспондира с църковната архитектура и същевременно да бъде в тясна връзка с предназначението и символизма на храма в религиозната служба. Св. Герман Константинополски казва, че Божият Дом трябва да показва в своята цялост съвкупност на архитектура и живопис, вълнуващ поглед към Небесната Църква, към Небето на земята. В своя живописен и архитектурен ансамбъл храмът ни предлага картина на цялата вселена, на видимия и на невидимия свят, сгушени в Бога, Творец и Промислител (проф. Ене Бранище, „Programul iconografic al bisericilor ortodoxe“, 1975).

Мястото на членовете на Тържествуващата Църква

Тъй като представяните сцени са във връзка с литургичното предназначение на всяка част на храма, ще се спрем първо на стенописите в олтара. Както казва проф. Ене Бранище, олтарът, най-тайното и свято място в Църквата, което символизира небето, „неръкотворния храм“ и земната Църква в най-високото си проявление, е запазен за изображенията на членовете на Тържествуваща Небесна Църква. В центъра на купола е представена Божията Майка на трон (царица на небето или господарка на ангелите), държаща на колене или на ръце Христос. До нея от двете й страни са светите архангели Михаил и Гавриил. Един от тях може да бъде придружен от светеца, покровител на храма, а ако има място, и двата архангела могат да бъдат придружени от светци, примерно св. Йоаким и св. Анна, Давид и Соломон, носещи свитъци с техните пророчества. В следващия регистър са представени в следния ред сцените Причастяване на апостолите, Св. Три Светители, Херувими и серафими. По същия начин са разположени и историческите теми и символи от Свещената история на Новия и Стария Завет, които имат връзка с Литургията. Примерно Божествената Литургия, в която Спасителят е изобразен в центъра на композицията като Велик архиерей, заобиколен от ангели, свещеници и дякони в движение, носещи или дискоса и потира със Светите дарове, или плащеницата, символизираща мъртвото тяло на Христос. Когато мястото не позволява, тази сцена се изписва в купола на наоса. “Понякога светите архангели, които се изписват от двете страни на света Богородица, са придружени с по един иерей като св. Николай или св. Спиридон. В олтара има още Предложение (проскомидия, протесис, т.е. мястото, на което се държат Светите дарове), което също е изписано със символични сцени. Ако няма предложение, а само ниша в стената, като символ на жертва там се изобразява Христос в потир. В случай, че пространството е много малко, се представят инструментите на разпятието – тръстика с гъба, кръст. В Дяконикона е представена сцена от Стария Завет, каквато е примерно Горящата къпина на Мойсей. Изобразяват се и двамата архидякони Лаврентий и Стефан и с това се завършва задължителната иконография на олтарното пространство”, обяснява Стелиян Оника, лектор в секцията по Свещено изкуство към Православния богословски факултет “Думитру Станилое” в Яш. На останалата част от купола в олтара в случай, че имаме голям храм в обкръжението на Света Богородица се рисуват Света Троица, сцени от живота на Богородица, Иисус Емануил и Старият по дни, ангели, серафими или медальони със светци.

Борба за спасение

Наосът, мястото където вярващите се събират, е запазен за изображения, полезни за живота на християнина. Стенописите представляват основно изображения на тези, които се борят да постигнат спасение (подобно на земните жители днес), както и сцени, предназначени да ни напомнят, че това е храм и как трябва да се държим в него (проф. Ене Бранище). В централния купол се изобразява Пантократор или образа на Бог-Вседържител под изображението на Спасителя, благославящ със Светото Евангелие в ръка. В следващия регистър се изобразяват цялото ангелско войнство – деветте чина ангели или поне няколко серафима и херувима, светите пророци на Стария Завет, апостолите, а в четирите триъгълника, наречени пандантиви – светите евангелисти Йоан, Марк, Лука и Матей. В страничните абсиди южно се рисува Рождество Христово, а северно Възкресение – двата най-големи Господски празника. Под тях по посока на часовниковата стрелка (в случаи на кръгли църкви с купол), започвайки от иконостаса, в хронологичен ред са представени сцени от живота на Спасителя като Благовещение, бягството в Египет, преследването на младенците от Ирод, моменти, които имат връзка с Възкресението, като Влизането в Иерусалим, Тайната вечеря, залавянето и затварянето на Христос, Разпятие, пътя към Голгота и др. Долната част, най–близката до вярващите, е предназначена за светите патриарси, учители, свещеници, мъченици и сцени от Новия Завет. “В следващия регистър, под тези сцени, дори и при абсиди (случва се църквата да е корабна) са представени няколко свети мъченици, традиционно св. Георги от дясно, а св. Димитър от ляво, последвани от други по-популярни мъченици. Наосът е запазен, така да се каже, на светите мъченици” допълва авторът.

В зависимост от пространството, се изписват още четири изображения на Спасителя или известни образи от историята на Стария Завет, Светата Троица и други Господски празници, като Преображение, Слизането на Светия Дух, Успение Богородично. Мястото на сцената Успение Богородично винаги е на западната стена, между наоса и пронаоса, тъй като е доста богата сцена. Ако има място, пространството се запълва с други сцени от живота на Христос. Могат да се включат сцени и от живота на света Богородица или такива, свързани с него, както и чудесата Й след успението. На западната стена се изписва и Деисис (Христос в средата на трон, от едната Му страна Богородица, а от другата Св.Йоан Кръстител)

Сцени, предназначени да внушат страх Божий

Пронаосът е посветен на Света Богородица Оранта (молеща се), която носи Христос в медальон, придружавана от светци певци, тъй като според традицията над пронаоса има балкон, и дори да не съществува, мястото символизира църковната музика. Следва Синаксарът, или светците от годишния църковен кръг, а в някои църкви светията, покровител на храма или сцени от живота му. В следващия регистър са представени преподобни, пустинници и монаси, чийто живот може да бъде пример за християните или са предложени за канонизация. Доколкото по традиция мястото в пронаоса е запазено за катехумените, това е мястото, което показва (тук се извършва Светото тайнство кръщение) величието и силата Божии. В пронаоса са представени и сцени като Страшния съд или случки от Стария Завет, които са предназначени да припомнят човека за страха Божий.

Епизоди от християнската история

Традиционно сцената на Страшния съд се рисува в притвора при влизането в църквата на външната стена. В откритите притвори на свода се рисува в центъра „Старият по дни“, заобиколен от серафими, херувими, ангели и светци. По-долу са поставени образи на пророци, а в ъглите светите евангелисти или четирима от светите химнографи. В зависимост от пространството се изписват светци воини или св. архангели, а на източната страна над входната врата – Въведение Богородично. Подобно това, което срещаме в пронаоса, виждаме и притвора, а това са образите на ктиторите, а и на местния владика и на Патриарха.