Вампирска страст

Източник: в. Седем, бр. 33, 23-29 август 2006

Стиховете се издават, после се вземат костите; Така ли ще направим хората донори? Като при социализма – одържавявайки телата им и превръщайки ги автоматично в доставчици за органи?

Поне 150-200 човешки трупа трябва да бъдат разфасовани годишно, за да върви бизнесът с тъкани и клетки. За целта на 18 август парламентарното мнозинство гласува закон, с който позволи експлантацията на тъкани и органи да става без декларираното съгласие на починалите или техните близки.

В 55-те тезиса на Вселенската патриаршия има текст, който коментира казус като приетото от 40-то НС "съгласие по подразбиране”. В него се казва, че липсата на отказ от страна на близките не означава съгласие, защото починалият може да няма близки или те да отсъстват. Затова горепосочената клауза е наречена "шантаж на личната съвест".

Но да се върнем в България. Информациите за търговия с човешки органи, тъкани и клетки се появяват още преди три години, когато в 39-то Народно събрание бе направен опит чрез закон да бъде обезпечен със "суровини" договорът между "Бултрансплант" и дъщерната фирма на "Остеотек" – „ОСТ-Девелъпмънт". През 2003 ролята на лобист в тази материя изигра бившият зам.-здравен министър Олег Хинков. Той внесе в парламента проектозакон, който е аналогичен на приетия миналата седмица с 91 гласа „за” от общо 132-ма гласували законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

„Тук искам да кажа, че органи в Република България по принцип се вземат само от лица с мозъчна смърт, а тъкани и клетки мога да бъдат взети и от лица, в които има пълна биологична смърт. В закона разлика между тези две състояния не се прави. И в двата случая може да се пристъпи към вземане на органи, тъкани и клетки, само ако лицето не е изразило несъгласие, само ако неговите информирани близки не възразяват писмено", декларира пред депутатите зам.-.министърът на здравеопазването Валери Цеков. Скандалните текстове минаха след тридневни ожесточени дебати. След извънредно и почти криминално заседание на здравната комисия с председател депутата от БНС Борислав Китов в четвъртък късно вечерта. И след като въпреки приетото решение на народните представители не бе предоставено време, за да се запознаят с текстовете на обявения за "служебна тайна" договор.

В петък, преди окончателното гласуване в пленарната зала, Китов съобщи, че комисията е препотвърдила текста на §14 само с един "въздържал се". И че договорът с "Остеотек" не е класифицирана информация, а има служебен характер заради "търговската тайна”.

Срещу "Остеотек" обаче тече прокурорска проверка, която не е приключила. В Софийска градска прокуратура има материали по образувано дознание за престъпление по чл.349 "а" от НК срещу договора между Националния център за управление на трансплантацията "Бултрансплант", Американо-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите и "Ост-Девелъпмънт” – Франция.

Какво се знае за обвития в служебна тайна документ?

Договорът е сключен на 7 февруари 2002 за срок от 7 години. Под него стоят подписите на д-р Янко Начков за "Бултрансплант", на юриста от Столична община Асен Дюлгеров за Американо-българската фондация и на Ричард Русо за "ОСТ-Девелъпмънт". Документът дава 7-годишен монопол на "Остеотек" върху тъканите и върху апаратурата, с която се обработват. След това българските тъкани се изнасят за Франция. Там те се подлагат на т. нар. процедура "процесинг", а после отпътуват за Америка. Оттам можем да си ги купим обратно, но вече на много по-високи цени. В същия договор "Бултрансплант" се ангажира да предлага и да участва в изготвянето на нормативни актове, които имат отношение към реализацията и прилагането на подписания документ. Поети са и ангажименти за "норматив" на човешки тъкани, според който годишно са нужни поне 150-200 донора, за да има печалби. Според д-р Щерев, председател на здравната комисия в 39-то НС, в договора съществува и ценоразпис за тъканите и органите, които ще се взимат. От същия документ личи и как и от чие име е била сформирана смесената фондация, как става разплащането с експлантацията и съответно за трансплантациите, какви са отношенията с външната фирма, в случая „Остеотек" и т. н. "Ост-Девелъпмънт" получава и изключителното право да обработва, съхранява и разпространява извлечените от България биоматериали в "географски зони, организации и медицински заведения по своя преценка". От своя страна "Бултрансплант" се съгласява да предоставя на "Ост" директно или чрез донорски болници всички одобрени от договора биоматериали. "Бултрансплант" поема и ангажиментите да създаде локална мрежа за осигуряването на биоматериали на донори. Да определи болниците и клиниките, които ще изпълняват тази донорска роля. Да разработи стандарти за обезщетяване на участниците в Програмата за ескплантация на биоматериали. И приема да предложи на министъра на здравеопазването да определи кой представител на "Остеотек" или на негово свързано дружество да стане член на консултативния съвет на "Бултрансплант", който все пак е една национална институция.

Из парламентарните стенограми…

Проф. Димитър Камбуров, ДСБ: Уважаеми колеги, животът ми 35 години е свързан с хирургията: Наблюдавам от доста време работата на "Остеотек". "Остеотек" е фирмата, която се занимава с износ на тъкани, които безспорно се продават по най-комерсиален и долен начин. Трябва да ви кажа, че за един кубически сантиметър костна тъкан сполгиоза или кортикална кост се плаща 2500 долара. Досега във Варна, която е донорен център, е получена само веднъж такава кост. Искам да ви кажа и другия факт – начинът, по който се обработват хората от т. нар. психолог, който работи в този център. Вие не знаете цялата структура на източване на пари, която става. След като – забележете – човекът, който няма средства, трябва да погребе своя близък му предлагат 500 лв. за погребението, ако се съгласи починалият да стане донор. Другият куриоз – психологът работи с пациенти. Отива при близките и им казва: вашият близък е починал, какво искате да направим за вас? Той пишеше стихове – казват близките. Ние ще издадем стиховете. Стиховете се издават, после се вземат костите.

Иван Костов, лидер на ПГ на ДСБ: Този текст дава възможност за индустриално и търговско използване на органи от трупове, което е уредено като практика от договор, подписан от министър Финков и фирмата "Остеотек" с посредничеството на една фалшива фондация начело с Асен Дюлгеров, която се нарича Българо-американска фондация за развитие на биотехнологиите. Задачата на тази фирма е срещу 500 лв., които даваше досега, да получава достъп до труповете и да отнема кости, тъкани и други клетки с разрешение на близките. Това, което правите в момента, е да допуснете до тази фирма да се наредят и други фирми, подобни на нея… Може ли да насърчавате корупцията в такива размери? Може ли да приемате такъв текст в тази неуредена среда, при която в България съществуват и се решават тези въпроси? Може ли? Това е недопустимо! Това е нередно – под маската на дебат за трансплантация и донорство на тъкани, които да се присаждат на хората, вие насърчавате лешоядно отношение към труповете на мъртъвците! В момента, в който отворите тази възможност в закона, до този първия лешояд – "Остеотек", ще кацне следващ, след това ще кацне друг и т.н., докато от трупа не започне да се взема всичко, което може да се вземе, при положение че той или роднините му не са изразили изричното си несъгласие. Къде отиваме ние с всички неща, за които говорихме досега? Аз ще гласувам против и призовавам всички да бъдат против! Благодаря ви.

Николай Михайлов, ДСБ: Ще кажа, че зад този закон стои скрита драма, която току-що господин Иван Костов описа. Никой не може да отрече фактите! Фактите са, че има интереси, че тече процес на комерсиализация… Ние ще трябва да създадем условията за разцъфтяването на един бизнес. Моля ви, някой да каже противното на това, което твърдя, ако има основание. Не можем да дадем законова гаранция на такъв процес! Това, което цели законопроектът, е да направи отказа за достъп до тялото на покойник извънредно труден, за да се реализира това, което имах възможност веднъж да кажа – вампиричната страст за утилизация на човешкото тяло, за вземане на неговите органи посморте. Това е въпрос на индустрия, която се разгръща в целия свят и срещу която се води борба, по повод на която е загрижена Европейската комисия (текстовете са достъпни). Тук не прозвуча глас от парламентарните групи на управляващото мнозинство в тази посока. Не се чуха разтревожени гласове. Моля ви, това е аномалия!… В България зад кулисите тече процес на комерсиализация на органи, тъкани и клетки… Но 74% от българите искат някаква форма на съгласие за донорство. Те искат да кажат "да" приживе или, ако не са могли да го кажат, близките им да го направят. Ние им отнемаме това право, казваме ако съумеете да изразите протест. Представете си, протест!? Сякаш държавата е настръхнала да изтръгне тези органи, а бедното семейство на покойния ще трябва да се одързости да протестира. Къде отиваме ние?… Четете постингите във форумите на електронните сайтове. Настръхнали са, с една лексика, която ще ви ужаси. Никой не вярва, че този закон не отваря бездна.

Иван Иванов, ДСБ: Моето процедурно предложение е много просто – да поканя председателя на Комисията по здравеопазването, който се похвали, че е виждал договора с „Остеотек”, да разкаже виждали ли е секретната част от договора и може ли да ни осветли? Ако не е виждал секретната част от договора, ние ще гласуваме тук, в Народното събрание, в условие на недостиг на информация. Моля ви да изясните това: виждали ли сте го или не, защото в кулоарите се носи информация, че всички членове на комисията сте получили копие от този договор. Ако сте го получили и в момента го укривате, значи сте в далавера. Много е сериозно това. Как така? Никой ли не проявява интерес какво пише в този договор, който дава седем години монополно право на една фирма да търгува и изнася тъкани и клетки от български граждани? Никой ли не проявява интерес? Аз се удивлявам!

Мартин Димитров, ОДС:  СДС заедно с НЦИОМ проведе едно проучване сред 1000 души. Резултатите са следните и моля да ги вземете предвид при гласуване. 45% от хората не знаят въобще за този закон, кой сега обсъждаме – не са чували за него. Не знаят, че на следващия ден ще подлежат на мълчаливо съгласие, че техните органи ще бъдат вземани, без да бъдат питани те или техните роднини тези. 69% от тези 1000 човека, уважаеми дами и господа, не са съгласни да бъдат донори без изрично съгласие. Съвестта ми не ми дава покой, именно затова правя изказването… Човек е воден от своята свободна воля и въз основа на своята свободна воля взема решения в живота си… Но никога държавата не трябва да взема решение вместо индивида – това ограничава неговата свобода…Трябва да се разчита на решението на хората. Хората са морални. Те имат волята да помогнат. Не трябва ние всички тук в тази зала да разсъждаваме, че държавата знае по-добре от човека.

Николай Михайлов, ДСБ: Ние ще имаме Закон за трансплантацията, който ще включи клауза за съгласие по предложение, по презумпция. Ще напомня само следното. Изрично съгласие за донорство се изисква в Съединените щати, в Англия, в Германия, в Ирландия, в Холандия и в Дания. Това са страните, които не си представят институцията „донор” без волеизявлението, без информирано съгласие приживе. Статутът на донора се реализира през това съгласие. Това е въпрос не на абстрактна философия, а на фундаментални начала на обществата в тези страни. Това са моралните принципи, чрез които тези общества съществуват, живеят по традиции и бих казал от векове. Преди три години приехме закон, който е основан върху принципа за информирано съгласие приживе. В мотивите на вносителите днес е казано, че законът не функционира, че донори липсват. И е посочена причината. Процедурата е извънредно сложна, крайно утежнена… Но никаква социология по света не доказва механичната връзка между системата за съгласие по презумпция и увеличен брой на донорите в реалността. Няма такова нещо. Най-много донори има в страните, в които има клауза за изрично съгласие. В Америка, в Холандия и Германия има повече донори, отколкото във Франция и в Италия и много повече, отколкото в Гърция. В Гърция има 6 души на един милион. Шест донора на милион! …В законопроекта е казано: донор е всеки източник на клетки. В предишния вариант беше: "на органи, тъкани и клетки". Не всеки източник на органи, тъкани и клетки е донор. Донор е този, който дарява. Донорството е морален акт… Позовавам се на опита на страни и на възгледа на православната църква, на католическата църква, на протестантското вероизповедание и на другите религии, включително исляма. Води се борба за удържане на границите, в които човешкото същество е мислимо, в границите, в които традиционният класически човек ще остане цялостен, интегрален в бъдещето.

Иван Иванов, ДСБ: Без съмнение §12 е ключов параграф в изменителния закон, защото променя основополагащия се принцип – от принципа на информирано съгласие се преминава към принципа на информирано несъгласие… Извинете, но аз мисля, че на всеки от тук присъстващите бяха раздадени материали на една твърде популярна организация не само в Китай, но и по света – „Фалом Гонг", на насилственото отнемане на органи от членовете на тази организация. Казах ви и преди, че в Съвета на Европа се обсъжда резолюция, която осъжда практиката в Китай след екзекуция телата на екзекутираните да се превръщат в резервоар за човешки органи, за да бъдат присадени на други живи хора. Това влиза в противоречие с елементарните разбирания за интегритета на човека и духа и неговото тяло.

Иван Костов, ДСБ: Колеги народни представители, следя тази дискусия като гражданин и внимателно претеглям всички „за" и „против"… През мен преминават колебанията и съмненията, вероятно на много, на хиляди хора… Кои са аргументите? Разсъждавайки върху аргументите, стигам до основния аргумент – другият човешки живот. Човешкият живот на другите хора ще бъде удължен, ще бъде направен по-комфортен. Животът, както казва тук един колега, като висша ценност. Животът не е най-висшата ценност. Не е най-висшата ценност. Ние идваме на тази земя не за да си живеем живота, а заради някакви други много важни неща. Има неща, които са по-важни – това е нашата духовна цялостност. Това са нашите духовни ценности, това е етиката, която ни държи изправени, това е нещото, което оставяме на децата си. Питам се: когато посягаме по този начин и предаваме един дар от Бога, какъвто безспорно е човешкото тяло и човешкият живот, когато автоматически го превръщаме в източник за живот на други хора по волята на Народното събрание, не по волята на Всевишния, ние какво правим всъщност? Какво правим – прекрачваме една нова граница на човешкото, прекрачваме и отиваме в един друг свят…

Но дали по този начин, като направите опашка от автоматични източници на органи, ще решите въпроса? Защото проблемът е другаде, защото след една трансплантация 7, 8 до 10 хил. лв. са лекарствата, за да минат първите етапи след трансплантирането – това са огромни пари, много висока медицина… Искам и на още нещо да ви обърна внимание. Винаги, когато посягате на смисъла на една дума, трябва да се стряскате много сериозно. Не можете да наричате донор този, който има органи. Донор е дарител. Когато започнете да изкривявате думите, трябва да знаете, че правите нещо много страшно срещу смисъла на всичко, което е човешкото общество. Не посягайте по този начин на думите. Това трябва да е сигналът, това трябва да е знакът. Ние изкривяваме с вас представата за донор, смисъла за донор и го пришиваме, дописваме го с този закон по един безкрайно несръчен начин. Така ли ще направим хората донори? Така ли ще ги направите дарители? Като при социализма – одържавявайки телата им практически и превръщайки ги автоматично в доставчици за органи?

..Вие гласувахте на практика на тъмно, не знаейки за какво става въпрос. Бяха спрени изказванията, дори заявените изказвания за дебат по този прословут §14 бяха спрени от председателя на НС. Така самата процедура беше потъпкана.

Ако сте над 60, може и да не ви разфасоват след вашата кончина

Редакцията на "Седем" разполага с проекта за споразумение между "Бултрансплант”, Американско-българския фонд за развитие на медицината и биотехнологиите и "Ост Девелопмент".

Според този проектодокумент терминът "донор" означава индивид, жив или починал, който отговаря на всички медицински стандарти за безопасно донорство.

Под термина "експлантация" се разбира хирургическата процедура по вземане на тъкани от донора. А под понятието "тъкан" се има предвид биологичен материал, взет от човешкото тяло като отделни клетки и колекция или организирани клетъчни структури, включващи мускулно-скелетни структури, кости хрущяли, сухожилия, сърдечни клапи, вени, артерии, роговоци и т.н. С изключение на хуманна репродуктивна и кръвна тъкан…

Пак според същия проект терминът „Тъканна експлоатационна програма „ТЕП” – означава система от лица, групи, институции, лаборатории, болници, клиники, университети, компании, съдебномедицински инстанции, погребални бюра, държавни агенции или заведения, както и независими агенции, фондове и фондации, които участват в ТЕП. Чрез – забележете – координиране, планиране, регулиране, финансиране и спонсориране на …експлантациите.

Специално приложение към проекта категоризира и "случаите експлантация на биоматериали". Те обхващат възрастови рамки, така пише в документа – от 15 до 60 години. И са групирани в 4 категории.

В категория 1 са обединени случаите на пълна "експлантация", при условие "че няма уговорени открити погребения". Тук от донора могат да бъдат взети 14 "номенклатури, сред които – предни и задни табиални връзки, ахилесово сухожилие, сърдечни клапи, перикард, кожа – 2,5 кв. фута, роговици и други".

Във втората категория са разпределени случаите за частична експлантация поради "частична медицинска негодност на някои от БИОМАТЕРИАЛИТЕ" (Главните букви не са наши.) За такива се сочат възможните травматични фрактури, изгаряния или отказаното съгласие за конкретен вид БИОМАТЕРИАЛИ от страна на близките. И тук възрастовият диапазон е същият – от 15 до 60 години. А търсените продукти отново са фасция лета, кожа 2,5 кв. фута, ахилесово сухожилие, роговици, фемур, тибия, фибия.

В третата категория, която също е причислена към вариантите частична експлантация, се появяват (по-малко от 4 дълги) тръбести кости от горни и долни крайници. (Просто си представете как размахват триона над донора.) На 4 и 5 позиция сред този асортимент се намират тибиалните и пателарни лигаменти. В същата група присъстват и явно силно търсените – кожа, сухожилия, роговици.

В четвъртата категория са експонатите, годни за частична експлантация и/или разполагащи със съгласие за дарителство само на меки БИОМАТЕРИАЛИ. Тук има и една интересна новост. Ако възрастовият диапазон на "донора" е от 0 до 15 години и теглото му е не по-малко от 3,5 кг, се предвижда "експлантационният обем" да бъде следният:

1. Сърдечни клапи
2. Перикард
3. Други БИОМАТЕРИАЛИ според медицинската годност и заявките за експлантация

В специална забележка към Приложението има и предупредителен текст. Той гласи: "Случаи над възрастовия диапазон, дефиниран горе, могат да бъдат извършвани само след консултации и индивидуална преценка на случая…"

Това все пак вдъхва известни надежди. Ако сте над 60, може и да не ви разфасоват насилствено след вашата кончина.