Бездетността: Наказание или промисъл?



Една от най-злободневните теми днес е за броя на децата в семейството. Няма как да твърдим, че в последните години отношението на обществото към многодетните семейства коренно се е променило, макар че има някакъв напредък. Но за бездетността не само, че не е прието да се говори, но като че ли е прието точно обратното – да се мълчи. Същевременно защитниците на “свободните отношения” я смятат за норма, а за много семейства невъзможността да имат деца се възприема като наказание Божие, довело ги до отчаяние. За това, как да преживеем невъзможността да имаш деца, говорим с протойерей Алексий Уминский, предстоятел на московския храм “Св. Троица”.

Има ли надежда за спасение?

– Жената се спасява с “чадородие”. Днес в православните среди това устойчиво словосъчетание е твърде нееднозначно. Но какво да правят тези, които нямат деца поради стечение на обстоятелствата? За тях има ли надежда?

– Струва ми се, че е твърде странно да приемаме думата “чадородие”, употребена в известното послание на апостол Павел (1 Тим 2:15), единствено и само като “репродуктивност”. Защото излиза, че всяка езическа репродуктивност, в основата на която лежи единствено архетипът “продължаване на рода”, е спасителна.

Знаем, че семейството на праведните Йоаким и Анна не е многодетно, както и семейството на светите Захарий и Елисавета. Обратно, дълго те са принудени да носят клеймото на бездетността. Но фундаменталната религиозна идея, че продължението на рода е продължение на самия себе си във вечността, за нас, християните е неактуална. Ние знаем, че спасението е постигане на Царството Небесно, както ни казва Новият Завет. Така че, според мен, апостол Павел има предвид не просто многодетността.

И макар че тя е благо, да я възприемаме като единствено възможна за жената духовна работа, необходима й за спасението – това не само, че е невярно, но е и твърде опасно. Хората са различни, човешкият ресурс е ограничен: за някои многодетността е действително посилна, но за други е непосилна и се е превърнала в тегоба.

Многодетността е добра, когато е осмислена, когато е изпълнена с родителска любов и същевременно – с духовни и физически сили. Но, уви, случва се в семейства с много деца, децата да са лишени от така необходимата родителска любов, грижа и внимание. И не защото родителите са лоши, просто не им достигат силите.

– Тогава какво е имал предвид апостол Павел?

– Смятам, че той е говорил за това, че жената като християнка и майка е длъжна да даде всичко от себе си при възпитанието на децата си. Едно или няколко, не е важно, децата са толкова, колкото е Богу угодно. Във всеки случай тя носи отговорност за тях пред Бога и е длъжна да им дари цялата си майчина любов и да организира околното им пространство като Божи храм в семейството и дома си.

– Но в този случай как ще се спаси безплодната жена?

– Тя се спасява като следва Христос, със спазването на Христовите заповеди и преди всичко заповедите на любовта. По същия начин се спасява и мъжът. А по логиката на странното тълкуване на думите на апостол Павел излиза, че мъжът така и така си е спасен, той и така си е добре, а жената освен всичко друго трябва и деца да роди, за да се спаси. Естествено, това е дълбоко погрешно. Това е грубо измъкване на израза от контекста на Светото писание. Не може да се тълкуват думите на апостола едностранно, че жената е само и единствено репродуктивна машина и в това е нейната главна заслуга пред Бога.

При такова тълкуване за нас идеал за християнско семейство трябва да стане мюсюлманското семейство или семействата на племето мумба-юмба. Именно те живеят с правилото, че колкото повече деца имат, толкова е по-вероятно част от тях да живее вечно и като следствие родът им ще бъде продължен. Само че, къде е тук християнството?

– Но бездетните съпрузи често усещат, че им липсва нещо много важно в живота…

– Да, когато в семейството няма деца човешкото страдание е огромно. Защото християнските семейства искат да имат деца, изхождайки от самата природа на християнския брак. Той се осмисля като брак, в който любовта е преди всичко любов саможертвена – принасяш себе си в жертва на някого. И децата са плода на тази брачна любов; плод, на който родителите отдават себе си. Когато това не се случва, съпрузите чувстват своята непълноценност. Може ли това да е Божие наказание? Не винаги. Могат ли тези семейства да тълкуват “безчадието” като упрек в старозаветен смисъл? Смятам, че в никакъв случай не трябва да правят това.

Наказание или Промисъл?

– Обаче мнението, че определена двойка няма деца заради грехове и престъпления, можем да чуем както от вярващи, така и от такива, които твърдят, че “не вярват в нищо”…

– Това се случва, защото човечеството се отнася към окръжаващия го свят напълно старозаветно, въпреки, че Христос дойде на Земята преди 2000 години и ни дари с Евангелието. Отнася се даже езически, което по своята същност е едно и също. И в езическото семейство, и в старозаветното, безплодието като прекъсване на рода се е възприемало като следствие на някакво лично духовно уродство. В християнството това не може да бъде тълкувано по този начин. Ние имаме понятието Промисъл Божий, който е за нас неведом, който ние не можем да постигнем и, само поглеждайки назад, разбираме, че нещо, което ни се е струвало като мъка, лишение или катастрофа, на практика е имало съвсем друга цел. По този странен и удивителен начин Божият Промисъл ни е превел между страшни, тежки и нетърпими изпитания и чрез него сме познали Божията любов, Неговата грижа за нас. Датският философ-християнин Сьорен Киркегор пише: “Ако Бог не е абсолютна любов навсякъде и във всичко, то няма никакъв Бог. Но, ако Бог е любов, то съвсем не е страшно да не Го разбираш. Можеш да Му се довериш и без да Го разбираш”. И ние често не можем да си представим Божия промисъл спрямо нас, не можем да го разберем. Но ако човек е определил главното в своето отношение към Бога; ако е разбрал, че за него Той е любов, тогава този човек ще може да приеме всяка скръб от Неговите ръце, в това число и безплодието. Като своего рода кръст, като някакво себеосъществяване по друг начин, по друг път, като излияние на съпружеската любов върху нещо друго или върху някого другиго. Например, може да осиновиш дете или да станеш приемен родител.

– Много хора не го правят, защото ги възпира усещането, че няма да успеят да заобичат чуждото дете като свое…

– Има много възможности и начини да се обича. Но когато човек иска да обича, владеейки детето като някаква собственост, нещата стават други. Понякога така се държим и със собствените си деца. Родителите твърдят: “Това е наше дете, а значи, то трябва да бъде наше пълно копие, обект на нашите (понякога болни) амбиции. Искаме детето да отговаря на нашите стремежи, да се учи там, където ние искаме и да учи това, което ние искаме”. И не виждат и не чуват какво иска самото дете, не забелязват, че то гледа на света със собствени очи; че неговото сърце тупти по различен начин и се възхищава от неща, които са недостъпни за тях. По този начин родителите и детето се разминават в живота, макар и родителите да продължават да го обичат по своему.

Затова и хората се страхуват да вземат в дома си чуждо дете. Те се страхуват, че то няма да бъде тяхна собственост, тяхна сянка. А е нужно просто във всяко дете, собствено или приемно да виждаме не свое, а Божие дете; да отстъпим от собственическото чувство спрямо него. Само тогава можем истински да заобичаме и да не се страхуваме от осиновяването и приемното родителство.

Ако жената не може да роди, тя може да спаси някого, които е загубил родителите си и да забрави за своето безплодие. Да забрави, притискайки това нещастно детенце към гърдите си, дарявайки му топлина и ласки, но без да си го присвоява. Осиновяването не е просто изход за бездетното семейство, това е неговото щастие и християнска отговорност. Да обичаш деца, нуждаещи се от грижи можеш и без да ги осиновяваш. Можеш да посещаваш детски домове, да даряваш техните питомци с нежност, внимание, грижи. Навярно Господ се стреми да събере бездетните родители с децата, които нямат свое семейство, Той им помага да намерят път един към друг.

За нашето доверие към Бога

– Желанието да имаш дете, да продължиш себе си – това е повече от желание, това е инстинкт, с който е трудно да се борим…

– Разбира се, преди всичко сме хора от плът и кръв и в нас, освен духовен, има и инстинктивен, животински елемент. За жената в този смисъл е много по-трудно, защото цялата нейна природа е насочена към себевъзпроизводство. Но ако тя постоянно се взира в проблема си, притиска болното място на своя природен инстинкт, изпитва непреодолимо желание сама да роди и да кърми, тя неизбежно ще стигне до отчаяние. Нужно е да се старае да превъзмогне отчаянието, осъзнавайки, че Господ ни разбира и участва във всеки миг от нашия живот. Как – не зная, но искрено вярвам в това.

Не знаем защо на едни е дадено, а на други – не; защо едни се раждат богати, а други бедни, едни здрави, а други болни. Във всички ситуации това е въпрос на нашето доверие към Бога, нашето следване на Неговите стъпки и възможността да намериш това, което действително търсиш. Ако истински обичаш, а не придобиваш любов, винаги има изход. Ако искаш да си присвоиш любовта, ситуацията се оказва еднакво безизходна и за тези, които могат да родят собствени деца, и за тези, които не могат.

– Да, но много жени са се вторачили в своята болка и желание да родят. Те са глухи за всичко останало.

– Разбираемо е: “Ние искаме просто да родим, да използваме утробата си, която да износи потомството ни”. Но, простете, това е чисто животински стремеж, а у човека трябва да витаят по-високи страсти. Ако не ти е дадено, какво ще направиш?! Трябва да се смириш пред Божия промисъл и да се учиш да живееш такъв, какъвто Бог те е създал – само тогава ще започнеш да живееш истински.

– Но обществото диктува стереотип: семейството предполага наличие на деца. Без тях вече не е семейство.

– Съвършена неистина, даже глупост. Семейството съществува и когато няма деца, но има любов между двама, има носене на общ кръст и стремеж един към друг. Познавам свещенически бездетни семейства, където мъжът и жената носят своя кръст. Та около тях има толкова хора, които се нуждаят от човешка топлина и грижа.

Съгласете се, че не всички имат семейство. Много от нас остават сами, без мъж или жена, без деца. При това те имат шанс да не се чувстват ограбени от съдбата. В руските семейства е битувала традицията неомъжената сестра да живее в семейството на омъжената си сестра или женения си брат, помагала е при отглеждането на племенниците си и е била за тях най-добрата и любима леля. Така непълнотата на нейния живот се е разтваряла в пълнотата на живота на най-близките и хора.

– И все пак като цяло обществото гледа с недоверие и на многодетните, и на бездетните…

– Не съм съгласен. Обществото не се вълнува от проблема бездетност. Основно се вълнуват близките роднини – тъщата, свекървата. Вълнуват се чисто егоистично, искат внуци. А въпросът с многодетните семейства силно “вълнува” обществото, защото на хората им се струва, че големите семейства получават повече помощ от държавата и в известна степен подяждат и живеят на гърба на останалите.

– По статистика бездетността е честа причина за разводите.

– Причината за разводите е нелюбовта, нежеланието да се обича с тази любов, за която говори Христос, стремежът към присвояване. Ако в крайна сметка вече няма какво да се присвои, за такива хора няма перспектива. Така че става дума не само за липсата на деца. Нима са малко разводите в семейства, в които растат достатъчно деца?

– Тоест семейството е мъжът, жената и техните чувства. А децата са дар от Бога?

– Да, някому се дава. От някого след това се взема. Тези родители осиротяват без своите деца и това е много по-страшно от безплодието. При някои рано си отиват родителите. Светът е много сложен; в него има много скръб и е съвършено невъзможно да го подредиш в редичка, както ти се иска. Да, би било чудесно, ако щастливите родители обичаха своите щастливи деца, а те ги слушаха във всичко. И всички, като в приказките живееха дълго и щастливо. Но ние живеем в реалността и е безсмислено да си мечтаем за “благополучен” живот и да си поставяме за цел да го постигнем. Бог не ни е обещавал благополучие, за такова нещо и дума няма в Евангелието.

За чудесата

– Значи, съпрузите, които не успяват да имат собствени деца, трябва да се простят с мечтите си някога да родят?

– В нашия живот винаги има място за чудо. Особено ако става дума за младо семейство, което още не е устроило живота си. Такива хора трябва да се надяват на чудо, на Божията милост.
В моята енория има случаи, когато, въпреки всички медицински заключения, жените раждат. Раждат по обет, след молитви – и много често, след като са се обръщали към атонските старци от Хилендарския манастир, където от гроба на св. Симеон Мироточиви, бащата на св. Сава Сръбски, вече много столетия расте чудотворна лоза.

По принцип за мен са несвойствени разговорите за чудеса, смущава ме тази екзалтация, която настъпва при такъв разговор. Но тук не мога да направя нищо. Лично аз, посещавайки Атон съм носил стафидки от тази лоза. И с иконата на св. Симеон, с молитва съм ги давал на мои енориашки, след четиридесетдневен пост и молитви. Те ядяха тези стафидки, причастяваха се и… зачеваха. Имаме няколко такива случаи в енорията.

Но чудото се дава, ако действително има молитва и голямо упование в Бога. Не изпросване от Бога: “Дай на всяка цена!”, а готовност да приемеш всяко Негово решение: “Да бъде Твоята воля!” Главното е бездетното семейство да не се чувства непълноценно. Съпрузите винаги трябва да помнят, че ако Бог е любов, може и да не Го разбираш, но е задължително да продължаваш да живееш и да Му се доверяваш безрезервно. | www.foma.ru

Превод: Презвитера Жанета Дилкова

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...