Доналд Тръмп и семейното планиране

Въпреки всички тревоги, или може би тъкмо поради тях, добро впечатление прави един от първите документи, които подписа вчера новоизбраният четиридесет и пети президент на САЩ – изпълнителна заповед (указ) за ограничаване на американската държавната подкрепа за неправителствени организации, които работят извън територията на САЩ по проблеми, свързани със семейното планиране.

По същество това е възстановяване на т. нар. политика „Мексико Сити“ – федерална политика, състояща се в забрана да се използва американско държавно финансиране в дейността на всички чуждестранни организации, осъществяващи или рекламиращи аборта като част от семейното планиране. Името идва от мястото, където се е провела международна конференция по въпросите на населението и където тази политика е обявена за пръв път.

Основен инструмент на политиката „Мексико Сити“ е забраната Американската агенция за международно развитие (USAID), един от основните финансови инструменти на американската политика във финансирането на неправителствени организации (НПО) по света, да финансира НПО, които предоставят широк кръг от услуги, свързани с абортите, включително консултиране и лобиране за легализация на абортите в различни страни. През 2001 г. администрацията на Джордж Буш разшири обхвата на забраната, включвайки и дейности по рекламиране на аборта като средство за семейно планиране.

Правилата за аборта на „Мексико Сити“ изискват неправителствените организации, които работят извън територията на САЩ, да не получават средства от американското правителство, ако развиват или популяризират услугата аборт. В работата на тези организации абортът не трябва да бъде представян като метод за семейно планиране и при консултирането на жените не трябва да се използва език, който ги поощрява да извършат аборт.

Забраната е въведена през 1984 г. от администрацията на Роналд Рейгън и оттогава е ключова в определянето на политиката на всяка нова администрация по отношение на абортите – всички администрации на Републиканската партия я приемат, а тези на Демократическата я отменят; при това почти винаги в първите дни след встъпването в длъжност на президента.

Управлението на Роналд Рейгън – президентът, самообявил се за консерватор, който публично защитава традиционните американски ценности от времето на отците-основатели, американците свързват с възстановяване на уважението към семейството, труда и съзиданието, процъфтяване на предприемачеството, разкриване на нови работни места и увеличен доход за всички социални групи. В основата на икономическата политика на Рейгън, която мнозина наричат “консервативна революция” е свободната инициатива, намаляване на бюрокрацията и оттеглянето на правителството от живота на хората. Рейгън води твърда политика против абортите и в подкрепа на смъртното наказание.

В наши дни, според данни на Световната здравна организация, една от всеки четири бременности по света завършва с аборт. Най-голяма честота на извършени аборти има в Латинска Америка, където съотношението е една на всеки три бременности. Според данните, всяка година на периода 2010-2014 са извършени 56 млн. аборта, което е значително по-високо от очакваното. През периода 1990 -1994 техният брой е бил 50 млн. Нарастване в числеността на абортите се наблюдава най-вече в развиващия се свят, като основна причина за това е увеличаването на населението и желанието за по-малки семейства. Изчисленията са показали, че броят на абортите в много по-бедни области е останал относително стабилен и учените не предвиждат това да се промени в следващите 15 години.

Действията на администрацията на Тръмп по отношение на политиките за семейно планиране срещнаха гореща подкрепа на пролайф ориентирани хора и организации, както и традиционната съпротива под знака на правата на жените. Изтъкват се аргументи, свързани с ниския социален и образователен статус на жените във фертилна възраст в райони като Латинска Америка и развиващите се страни с нисък жизнен стандарт, медицински съображения, свързани с безопасността на криминално извършваните аборти и данни за високата численост на абортите, независимо от законовите ограничения за тяхното практикуване. Ограничаването на подкрепата за насърчаване на аборта се представя като нарушаване на женските права и свободи; в частност – правото на жената да се разпорежда с тялото си.

Обществената подкрепа за президентската администрация по този въпрос е свързана с важен аспект на активностите за пропагандиране и извършване на аборта като средство за семейно планиране – биоетическият.

Въпросът дали е морално допустимо умъртвяването на здрав плод да бъде използвано като начин за разрешаване на социални и културни проблеми има отношение към разбирането за човешкия живот като ценност и свързаната с това позиция относно неговото начало.

Съществувалата от дълбока древност представа за безусловната ценност на живота на заченатото дете още преди неговото раждане, отразена в Хипократовата клетва, днес намира потвърждение в редица изследвания на специалисти от различни областта на медицинската наука, генетиката, физиологията, психологията. Съвременна и широко възприета е позицията на микрогенетиката, която свързва началото на човешкия живот с момента на оплождане на яйцеклетката, като момент на придобиване на пълен индивидуален набор гени на бъдещия биологичен организъм. От гледна точка на съвременнaтa биология – генетика и ембриология – животът на човека като уникален биологичен индивид започва от момента на сливане на ядрата на мъжката и женската полови клетки и образуването на едно ядро, съдържащо неповторим генетичен материал. В същото време изследванията на пренаталните психолози сочат ясни данни за процесите на развитие на нероденото дете, които дават основания на много съвременни специалисти да заключат, че човешката личност също се формира от момента на зачатието, като нейното развитие не е в еднозначна зависимост от биологичното развитие на мозъка.

Тези научни данни хвърлят нова светлина върху дебата за нравствената страна на аборта и все по-категорично налагат извода, че изкуственото умъртвяване на нероденото дете е посегателство върху човешкия живот.

Християнството, от друга страна, винаги е виждало проблема в тази светлина. В Древна Гърция и Рим умъртвяването на плода не е третирано от държавата като престъпление, независимо че някои права са били признавани на нероденото дете. За първи път в историята именно християнската църква вижда аборта като престъпление срещу човешката личност и отнася заповедта “не убивай” и към растящия в майчината утроба човек. Едно от общоприетите църковни правила датира от 4 век; това е правилото на св. Василий Велики, което гласи: ”Която умишлено е погубила заченат в утробата плод, подлежи на църковно наказание като за убийство”. Общоцърковната позиция е изразена в решението на Константинополския събор от 692 година, където се казва: ”Няма разлика дали някой убива възрастен човек или човешко същество в самото начало на образуването му.” Това разбиране, което изхожда от църковното съзнание за светостта на човешкия живот, е проведено в светските закони на държавите от християнското семейство в продължение на столетия.

Революционната промяна в отношението към човешкия живот като към безусловна ценност настъпва в началото на 20 век. През 1920 година първата в историята комунистическа държава, Съветска Русия, става и първата страна в света, която освобождава жените и лекарите от каквото и да е наказателно преследване зa извършен aборт.

Статията е публикувана в сайта marta-i-maria.com .