Човешкото тяло и злоупотребата с него

Два дни преди официалното откриване на изложбата „Човешкото тяло – разкрито и реално“ в столичния ЦУМ, Православие.БГ инициира среща-дискусия на тема „Човешкото тяло и злоупотребата с него“. Целта на събитието бе да бъде чута позицията на хора от различни сфери на обществения живот като реакция срещу експонирането на истински човешки тела и части от тела на мъртви хора с претенцията за образователност, каквато, както стана ясно, предявява въпросната изложба, която ще остане в България от април до септември.

„Оказва се, че абсолютно идентични по своята същност изложби от този тип в различни държави се рекламират с различен акцент според културните специфики на мястото. Например в Германия това е изкуството, на други места акцентът е върху здравословния начин на живот, някъде дори се изтъква аргументът, че тя помага за преодоляването на страха от смъртта… Но не се отвращавам от нея поради страх от смъртта, а ме отвращава отношението към другия в тази изложба“, каза модераторът и участник в дискусията Пламен Сивов, директор на фондация „Покров Богородичен“. Той обърна внимание на това, че изложбата измества границите на допустимото в много посоки. Дори и в тази, че вече някои китайски компании приемат и частни поръчки за пластинация – не за целите на изложби, а от хора, които искат да пластинират своите починали близки.

В дискусията участваха още доц. д-р Мариян Стоядинов – зам.-декан и преподавател по догматическо богословие в Православния богословски факултет на Великотърновския университет, и д-р Стоян Ставру – юрист, преподавател по биоправо в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет.

Поради факта, че изложбата в ЦУМ не само е отворена за деца, но и тяхното посещение се стимулира чрез намаление на билетите за ученици и с безплатен достъп за деца до 5 години, в дискусията се включи и психологът Анастасия Грозева, която от своя професионален опит в работата си с деца сподели гледната си точка как може да се отрази разглеждането на подобна експозиция на детската психика.

„За съжаление, в България, за разлика от други страни, в които е била представяна въпросната изложба, не се състоя широк обществен дебат преди самото й откриване“, отбеляза Пламен Сивов. Остава надеждата, че все пак широката обществена дискусия по темата тепърва предстои…

Анастасия Грозева, психолог: „Образите от изложбата могат да преследват детето години наред и да разстроят неговата психика“

„Родителите имат изключителна отговорност по един подходящ начин да представят на детето темата за смъртта, да я преведат на езика на малкия човек, на език, който изрично да не бъде твърде детайлен, защото детето не би могло да обработи идеята за смъртта като един възрастен. Всяко едно преживяване в този период остава дълбока следа. При смърт на близък, на домашен любимец, е нужно да се работи много с детето във връзка с неговите страхове при сблъсъка му с реалността, но тук говорим за естествено стекли се събития. В случая на изложбата в ЦУМ сме изправени пред големия въпрос до каква степен тя ще се отрази отрицателно на психиката на детето. Показателни в това отношение са снимките на малки деца, посещаващи изложбата – на лицата им се вижда изписан страх. Стресът, който преживяват, виждайки едно разтворено тяло без кожа, е покъртителен. Страхът от смъртта е трудно преодолим за един възрастен, а какво остава за едно дете, което има нужда да живее в един сигурен свят… Неслучайно има погребални ритуали – това е начин психиката ни да приеме идеята, че тялото си е отишло, но да запазим в себе си образа на нашия близък такъв, какъвто го знаем.

Като цяло ние, хората, сме невротици – имаме възприятие за реалността, но се страхуваме от нея. Човекът с психотично разстройство има възприятие за реалността такава, каквато е в нейните детайли. Затова тази изложба има белезите на психотизъм, тя е психотична, защото показва всичко в детайли. Ако тя е толкова обучителна за децата, защо не ги водим при бъдещите лекари в час по аутопсия?!… Защото това би могло да остави сериозни следи в съзнанието им.

След като обаче самото общество (защото изложбата е извадка от социума, модел на подражанеие), самите възрастни му предлагат такава изложба, детето може да реши, че и то самото може да си го позволи, да действа по подобен начин. Например ако утре някое дете срещне труп на животно, може да прояви любопитство да го „изследва“, да иска да види неговите органи. И това ще е невинен детски акт, за който ние, възрастните, ще сме отговорни.

Не е случайно, че при филмите има ограничения според възрастта – +12, +16, +18. Не е случайно и че в анимационните филмчета не се засяга темата за смъртта – там героят винаги оживява, каквото и да му се случи, и това поддържа идеята за фантазното, което детето носи в себе си.

В тази изложба се забелязва и още нещо съществено – липса на закон, тук нямам предвид юридическия смисъл на думата, а „закона на бащата“, който поставя границите – кое е добро, кое е зло, кое е позволено и кое не е. Ето как отиваме в психотичността. Тук имаме няколко зали, пълни с хора без кожа, разположени в най-различни състояния. Да не говорим, че има и зала с ембриони, което може да породи много тревожни въпроси в детето от рода на „Това бебенце ли е, живо ли е било? Какво се е случило с него?“. Образите от изложбата могат да преследват детето години наред и да разстроят неговата психична структура.“

Доц. Мариян Стоядинов, богослов: „Това е изложба на дехуманизацията, в която човекът е превърнат в продукт“

„Не съм изненадан от тази изложба. Като че ли съм свикнал да живея в ситуация на дехуманизация, на дехуманизирането на човека, на лишаването му от неговата личностна идентичност и превръщането му в стока, в продукт, в нещо, което може да бъде изложено и показано в ЦУМ. От ЦУМ съм си купил този часовник преди 26 години, а сега мога да отида и да видя друг „продукт“, който се излага по сходен начин.

Не можем да мислим по този начин човешката природа – душата и тялото, като лишени от личност, от ипостас. Това, което се излага като „експонат“ в тази изложба, са хора с имена, с биографии. Те са личности, лишени от своята личностна идентичност, защото никой не знае имената им. Те са лишени от своето човешко достйнство, те нямат човешки облик, лишени са от кожа.

Бих нарекъл тази „експозиция“ изложба на дехуманизацията. Казвам, че не съм изненадан, но всъщност се плаша, когато го казвам, защото си давам сметка какви нива на „нормалност“ съм свикнал вече да възприемам в света. Когато си давам сметка, че тези хора, които са изложени в ЦУМ, имат биография и тя е скрита – това ме плаши. Това ме кара да си мисля, че в някаква далечна перспектива и аз самият мога да бъда експониран по този начин, като нещо, което може да се преработи в индустриални условия… Хората, които посещават тази изложба, не виждат в тези „експонати“ своите близки, които са починали, което е гигантски парадокс. Тази изложба е една колекция от обезличени личности, в която човекът е превърнат в пластмаса, която можеш да си инсталираш в хола…“

Д-р Стоян Ставру, юрист: „Според българското законодателство мъртвото тяло на човека може да бъде използвано за целите на науката и образованието само във висшите медицински училища“

„Изложбата в ЦУМ е тест за спазването на нашето законодателство. Отговорността на властта е да прави оценки дали тази изложба е допустима или не. В българското законодателство обаче има достатъчно разпоредби, които да ни дават ясен отговор за това.

Основно две са наредбите*, които регламентират законово тези въпроси. Във въпросните нормативни актове тялото на починалия се разглежда като един особен обект на грижа. Не обект на притежание или претенции, а на грижа. Не случайно починалият се нарича покойник, а в по-новата наредба – тяло на мъртво лице. Тоест законодателят го разпознава като личност. Според нашето законодателство се допускат погребване чрез заравяне или кремация. Изключително детайлно е описано какво може и какво не може да се прави в единия случай и в другия случай, посочени са и срокове, като е налице грижата за запазване на морфологичната цялост на човешкото тяло. Българското законодателство допуска и балсамирането за определен период за целите на образованието и научните изследвания, с изискването за съгласие, получено приживе или от близките на починалия.

При изложбата в ЦУМ виждаме аргументацията за „популярна наука“, за „демократична анатомия“. С възможностите на съвременните технологии би могло да бъде възпроизведен много точен двойник на човешкото тяло за целите на популярната наука. Защо е необходимо, защо се иска автентичност на трупа?!… Определено това не е за целите на науката.

Подобни прояви са предназначени за професионалнисти. Те са тези, който трябва да се справят с цялата комплексност на човешкото тяло и не могат да се учат само от макети. Но и в тези случаи, след приключването на обучителния процес, тялото на покойника се връща във възможно същия вид и се предава на близките за погребение или кремация. И още нещо важно – в наредбата е казано, че това право имат само висши медицински училища, а не частни колекции с трупове, които да популяризират анатомията сред „простолюдието“, в които да се предлага „семеен пакет“ за посещение.

Затова се появи и една нова претенция – подобни експозиции да се представят за изкуство, изхождайки от идеята, че изкуство е всичко, което някой гледа. Може ли едно мъртво човешко тяло да бъде използвано за целите на изкуството? Е, на този въпрос правото няма конкретен отговор, защото такава „естетизация“ законодателят е пропуснал и в най-смелите си фантазии; не е достигнал до такива „висоти на изкуството“… Всичко обаче, което не е позволено, е забранено – това е т.нар. общозабранителен принцип в правото.

Водещото при експонирането на пластинати е любопитството и опитът да се опитоми смъртта. Защото трупът е тяло, което се разлага, а пластинатът според въпросния патентопритежател ще издържи поне 200 години. Той ще „живее“ няколко пъти повече от живото тяло. Това е някакво анонимизирано вечно тяло, което е „тържество“ на медицината. Трупът е превърнат в кукла, която се излага пред всички, за да стане част от един „телесен спектакъл“ с предтекста да опознаем това, от което се страхуваме.“

Изказванията на участниците са публикувани със съкращения.

Очаквайте скоро и пълния запис от дискусията „Човешкото тяло и злоупотребата с него“.

*Наредба № 2 от 2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници; Наредба № 2 от 2012 г. за реда, по който телата на починали лица могат да се използват за целите на обучението и научните изследвания във висшите медицински училища.