Вярата в Бог – чудо и изцеление

В настоящия разказ ви описвам случай, който ме впечатли силно и вече три години е в съзнанието ми. Събитие, което ми показа една друга страна на живота и ми отвори очите към Бог. Как една болна жена намира изцеление чрез силна и искрена молитва и всеопрощаващата божия любов… На Кръстова гора, където се случва историята, ходят българи, турци, роми. И всеки намира лек за болката си, защото Бог е милостив и вижда душата в нас, не телата и произхода. Пред Господ всички сме равни и аз го видях с очите си, че е така…

Може и да ви се стори странно това, което ще ви разкажа, но то е истина. Не съм фанатичка, ала вярата в Бог е неразривна част от моето съществуване. Няма ден, в който да не благодаря на Бог за всичко, което ми е дал. Дори и за страданието, защото чрез него аз станах по-силна душевно и обърнах по-голямо внимание на духовното начало в себе си. Това се случи през август 2003 г. Три месеца преди това с майка ми се колебаехме дали да посетим така представяната ни във вълшебна светлина Кръстова гора. Един ден, вземайки от простора копринената покривка, майка ми забеляза на нея два малки ръждиви кръста един до друг. Няма лъжа, няма измама – бяха кръстчета. А покривката бе изпрана. Явно, че беше предназменование. След месец вземахме решение да посетим Кръстова гора.

Пътят до там бе дълъг и труден. За наш “късмет” валя дъжд през цялото време. Пристигнахме петък следобед за вечерната литургия. Кръстова гора или Св. Троица се намира в сърцето на Родопите, високо извисена и свързана с Бог. Пътува се от Асеновград към Смолян, минава се Бачковския манастир и когато се стигне до гр. Лъки се отбива към село Борово. След 6 км се стига до Кръстова гора. Първо се вижда разкошната църква, а зад нея има нещо като баир, на който са разположени малки параклисчета – 12 на брой. На върха има метален кръст. Всеки от дошлите вярващи потърква дрехи или предмети на кръста и вярва, че това ще му донесе изцеление. Срещу централния храм се намира огромна поляна, която също е на баир. Там е и едно по-малко и старо параклисче, в което в миналото са се извършвали църковните обреди. Жената, която се грижи за този храм, беше възрастна и добродушна – леля Еленка. Именно тя ми разказа интересна и чудновата история, която още повече ме накара да повярвам в божията милост.

Преди години дошла жена на средна възраст (ще я нарека М.) и била болна от рак. Болна, отслабнала, изпита в лице, в очите й личало отчаянието и бавно прокрадващите се мисли за наближаващия край на земния й път. Косата й била опадала и Кръстова гора й се явила като последен и най-надежден цяр. М. разказала за болестта си на леля Еленка. Вечерта легнала на каменния под в храма и цяла нощ се молела Богу. Това бил последният й шанс да оцелее – вярата в чудо. Със сълзи в очите М отпращала горещите си молитви към Бога. На следващия ден се сбогувала и си заминала. Минало се година и старата жена от храма загледала познато лице, но не можела да си го спомни …Тези очи, които преди били толкова тъжни и измъчени, сега пръскали любов и надежда. Това била М. Вече с израснала коса, с алени страни и висок дух. Бог чул молбите й и я пощадил. Болестта я освободила от жестокия си плен.

И това е само едно от многото чудеса, случили се на Кръстова гора. Разказва се, че немите проговаряли, слепите проглеждали, инвалидите прохождали. И всичко това благодарение на Бог. Бях изумена и сърцето ми се изпълни с любов. Обзе ме някакво странно чувство на милосърдие и доброта, за които по-рано не бях и подозирала, че притежавам.

Слава Богу, нямах сериозно заболяване, но все пак Господ чу молитвите ми. На следващата година имах много успехи в професионален план, а един от тях бе най-голямото ми доказателство, че Бог е с мен – на 21 май (именния ми ден) ми съобщиха, че съм класирана в конкурса “Бог е любов”. Да, вече знаех какво значи божията любов. Няма по- голяма награда от това да видя божията промисъл в делата си. Там, на Кръстова гора, нещо в мен се промени. Събуди се човешкото в мен и любовта към ближния. Сега вече знаех не само от книгите, а и от собствения си живот, че Бог наистина съществува. Той е неизмеримата сила, даваща ми импулса да живея и творя. Той е любовта, която ме прави ЧОВЕК. Той е най-великото и красиво чувство, което някога съм изпитвала. И ако някой все още се съмнява в силата му, нека посети Кръстова гора и види с очите си как страдащите се изцеляват. Аз отидох, видях и повярвах. А вие?