Убиецът е бил сред нас

ВТОРА НАГРАДА

Почти цяла година мина, откакто се случи това. Много пъти съм го разказвал в разговор, но конкурсът БЛАГА ВЕСТ ме подтикна да споделя тази истинска случка в писмен вид и с вас, досточтими читатели на портала Православие България.

Ето какво стана: Всяка година през петата седмица на Великия пост клириците на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия се събираме на братска среща в епархийския просветен център “Мамврийския дъб” в Сиракюз (щата Ню Йорк) и в молитва, размишления и строг пост зареждаме духовните си акумулатори за цяла година. В сряда четем Великия канон на Св. Андрей Критски, в петък – целия Богородичен акатист; след обстойна изповед в събота отслужваме св. Златоустова литургия, приемаме св. Причастие и подир моите архиерейски заръки на изпроводяк почти всички се разотиват по домовете си, за да служат в неделята на св. Мария Египетска по енорийските си църкви.

По традиция аз оставам, за да отслужа всенощно бдение в събота вечер, св. Василиева литургия в неделя сутринта и вечерта да посрещна всички православни свещенослужители и миряни на Сиракюз в нашата църква “Св. Преображение” на обща великопостна вечерня с духовна беседа от мен като гост.

Точно по това време беше нашумял филмът “Страданията на Христа” на Мел Гибсън. Като православен епископ ми се налагаше доста пъти да давам отговори на много запитвания от наши енориаши относно съдържанието му. Затова реших да побеседвам и с множеството клирици и миряни от всички православни юрисдикции в Сиракюз точно по тази актуална за онова време дискусия. Бях вече гледал филма два пъти и имах силни лични преживявания по много моменти в него. Наистина, Мел Гибсън се бе постарал като ревностен католик да предаде по възможност нагледно “Страданията на Христа” на разбираеми за зрителите картина и език. Споделих с богомолците всичко видяно и чуто и ги помолих да не критикуват като убиец нито автора на филма, нито Юда Искариот, нито юдейските първенци, нито Пилат, чиято роля перфектно бе изиграна от български актьор, нито римския стотник и войниците му, нито тълпата, която действително беше представена като жестока и безмилостна, нито дори сатаната, който от време навреме се явяваше зад гърба на хората и нашепваше изкушения със злорадната си усмивка. Смисълът на филма бе ясен: всичко Господ Иисус Христос свърши, за да изпълни волята на Бог Отец и да се сбъднат Писанията, та всички човеци от вчера, днес и во веки да получат спасение.

В края на беседата си отправих сърдечна молба към всеки поотделно: непременно да отиде и да гледа филма и, ако желае да бъде съдия, да стори това след личните си впечатления.

Всички се удивиха от моя разказ при първото ми гледане на филма в Стилтон, щата Пенсилвания. Който не е бил в американски киносалон, само той може да не повярва на поведението на зрителите по време на прожекцията. Всеки при влизане носи най-малко литър кока-кола, пепси или севънап с голям пакет пуканки и след сядане вдига краката си на предната облегалка, ако няма човек; и освен шума от яденето и пиенето, можеш да чуеш почти отвсякъде индивидуални реакции на висок глас. На “Страданията на Христа” обаче стана нещо друго. Още от първите епизоди филмът грабна особено младите, които мълчаха като риби и подсмърчаха като деца, а на излизане нямаше нито бутаница, нито смях или кикотене, нито шум. При пълно съкрушение от чутото и видяното, всеки със сълзи на очи излизаше и с мир си заминаваше у дома. Всеки разбираше, че пресладкият Иисус претърпя страданията, проля кръвта Си и изнесе големия и тежък Кръст по калдъръма на далечната и стръмна Голгота заради неговите лични грехове. Всеки поотделно се съкрушаваше и тихо се признаваше за виновен за обилно пролятата във филма Христова кръв. Нещо, което мен ме държи в съкрушение до ден днешен.

Така че всички ми обещаха да отидат и гледат филма.

Ето и развръзката. Между стотиците мои слушатели е бил и човек с тежък грях и заспала съвест. Като чул моя призив всеки да отиде и гледа филма, той решил и гледал “Страданията на Христа”. И като видял мъченията и страданията на невинния Христос, той дошъл като блудния син на себе си, разкъртил съвестта си, спомнил си още веднъж всичко сторено, не могъл повече да търпи угризенията на съвестта си и чрез енорийския ни свещеник в Сиракюз попитал за моя съвет какво да прави, защото повече не могъл да търпи вулканите на душата му. Посъветвах го да отиде и да се изповяда под епитрахил при православен свещеник, ако е православен. Ако не е православен, да отиде да си признае тежкия грях и да каже всичко в полицията, щом не може повече да се укрива.

На следващия ден вестниците в Сиракюз съобщиха изненадващата новина, че търсеният от 20 години убиец на Мария се предал на полицията и доброволно признал тежкия си грях.

Благата вест за мен бе и си остава, че Господ Иисус Христос дори чрез филма на Мел събуди съвестта на убиеца, който впоследствие чух, че в затвора станал православен християнин и се изповядва вече по православния канон.

Затова, благодаря на Господа, че като български епископ съм спомогнал за събуждането на съвестта на една душа в нашия храм “Св. Преображение” в Сиракюз, САЩ.