Наградата на небето се заработва на земята

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Семинаристи дадоха показен урок по християнска нравственост, като върнаха внушителна сума изгубени пари…

Двама ученици от Софийската духовна семинария «Св. Йоан Рилски» изумиха полицията, като върнаха изгубена голяма сума пари. Това стана на 1 ноември 2005 г. Семинаристите Марио Славчев Митрев и Ангел Василев Воденичаров от III а курс (Х клас) намериха на улицата портмоне. Без каквото и да е колебание те отиват в най-близкото районно полицейско управление и предават намерената вещ. Постъпката им е оценена високо от служителите на IV-то РПУ и неговия началник подп. П. Чакъров. По този повод инспекторът от детската педагогическа стая към управлението г-жа Дукова сподели:

"В кабинета ми дойде униформен полицай. Съобщи ми, че две момчета носят изгубено портмоне с лична карта и голяма сума пари. Отначало не повярвахме, но като направихме издирване се установи, че парите наистина са изгубени, а не откраднати. Притежателката на портмонето веднага дойде. Жената беше и разтревожена, и развълнувана. Като разбра кои са го намерили, поиска телефона на Семинарията, за да се обади и да благодари лично. Учениците бяха вече написали подробно къде са намерили парите. Те бяха много притеснени – все едно държаха огън. Било ги е страх да влязат, за да не би да кажем, че са ги откраднали. Всички колеги, които бяха на работа вечерта, бяха много изненадани, защото това се случва много рядко. Нямам в практиката си друг такъв случай. Би трябвало всички ученици да са като тях. Вашите възпитаници трябва да бъдат поощрени за тяхната високо морална постъпка. Много жалко, че все по-рядко се срещат такива хора. Много малко са случаите, в които деца ще върнат пари, и то изгубени. Не можете да си представите какъв стимул ни дадоха двете момчета най-вече за нашата работа. Всички колеги са възхитени от тяхната постъпка."

Похвалата зарадва семинаристите Марио Митрев и Ангел Воденичаров, но ги и смути. На свой ред те пожелаха да разкажат, какво са изпитали, когато са намерили сумата. Запазваме автентичността на техните разкази.

Марио

На 01 ноември 2005 аз и Ангел отидохме до храм "Св. Неделя" да купим тамян. На връщане в трамвая имаше много хора. Затова решихме да слезем и се качим на следващия. Като слязохме на спирката «Патриарх Евтимий», Ангел видя портмоне и след много двоумение не се реши да го вземе, а избърза да се качи в идващия трамвай. Минувачите го подритваха. Наведох се и го взех от любопитство. Сърцето ми едва не изскочи. Показах го на Ангел и го отворих. Като видя парите вътре, по лицето на съученика ми се изписа страх. Каза ми да слезем и да ги предадем в полицията. Докато вървяхме към районното, в ума ми се въртяха комбинации: дали да не ги изхвърлим и да забравим за тях, или пък да си ги разделим. Споделих с Ангел какво си мисля. Поради огромното му настояване ги върнахме, за което съм му благодарен, иначе щяхме да ги похарчим за дреболии.

Моето съгласие за тази постъпка бе породено най-вече от възпитанието, което ми даде Семинарията, а на честност ме учат и моите родители. Лично аз, ако ги бях намерил преди да започна да уча богословие, щях да ги взема. Сега обаче знам, че Бог ще ни възнагради с нещо много повече от това, което намерихме. Аз лично се надявам да има повече млади хора като нас. Като казах на родителите ми за постъпката, те ме похвалиха и дори казаха, че и да ги бяхме взели, нямаше да забогатеем от тях. Всичките ни приятели бяха възхитени. Дни наред съучениците ни поздравяваха. Мисля, че с Марио постъпихме правилно като взехме портмонето. Ако бяхме го оставили, напълно възможно е парите да не стигнат до законния си собственик. Според нас, Бог ни изпрати това препятствие, защото по този начин ни изпита, както изпитва и всеки човек – не или да, вярващ или невярващ. Представихме добре духовната си школа, родителите си и нашето поколение.

Ангел

На 01 ноември м.г. отидохме с приятеля ми Марио в църквата "Св. Неделя". На връщане в трамвая имаше много хора и затова слязохме, за да вземем по-празен. На спирката при паметника на Патриарх Евтимий видях на земята портмоне. Доста умувах дали да го взема, но Марио го взе преди мене. Като бръкна в него, по реакцията му разбрах, че вътре има много пари, а не стотинки. Уплаших се. Казах си: защо на нас се случи това и си помислих, че сигурно е изпитание, при това много трудно за преодоляване. В този момент аз се нуждаех от пари, но в съзнанието ми изплува споменът за постъпката на майка ми, която предишния месец бе върнала чанта, в която имало кредитни карти с пин кодовете и валута. Веднага казах на Марио, че трябва да преброим парите и да ги предадем в полицията. Като слязохме на следващата спирка се запътихме към районното управление. По пътя обмисляхме: като ги предадем, може да не ни повярват, че сме ги намерили и да ни обвинят, че сме ги откраднали. Успокоихме се едва когато дойде притежателката на личната карта и парите в портмонето.

Аз не съжалявам за постъпката си. Родителите ми така са ме възпитали. Влияние върху мен оказа и духовното образование, което получавам от Софийската семинария и от учителския колектив. Родителите ми ме похвалиха, дори ме поощриха за постъпката и ми напомниха да постъпвам така в живота и занапред.

През онзи ден, на 1 ноември, бе изпитана волята ни. С Марио решихме, че е по- добре да върнем изгубените вещи и да получим двойна награда на небето, отколкото на земята. Радваме се, че с тази постъпка представихме духовната ни школа в добра светлина, а и направихме много хора щастливи – не само собственичката на портмонето, но и нашите преподаватели.

Надяваме се, че след нашия разказ много хора ще се замислят за своите дела и постъпки и с какво ще се представят пред Господа.